ВОЦЕК

Опера е три действия (петнадесет картини)
Музика: Албан Берг
Либрето Албан Берг

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Воцек — баритон
Барабанчика — тенор
Андреас — тенор
Капитана — тенор
Доктора — бас
Първи калфа — бас
Втори калфа — баритон
Малоумния — тенор
Мария — сопран
Маргрет — мецосопран
Момченцето на Мария — сопран (детски глас)
Войник — тенор
Войници, младежи, прислужници, леки момичета, деца.
Действието се развива в малко гарнизонно градче в Австрия през XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Албан Берг е използувал за основа на либретото на своята първа опера сюжета на драмата „Войцех“ от младия, революционно настроен немски писател Георг Бюхнер (1813–1837). Бюхнер е автор на няколко пиеси, а „Войцех“ написва 23-годишен. Поради това, че е трябвало да емигрира, драмата му не е нито издавана, нито печатана. След много десетилетия „Войцех“ е била издадена, а Албан Берг я вижда на сцената във Виена година преди началото на Първата световна война. Композиторът е бил завладян от острия и пламенен протест срещу социалните несправедливости, вложени в драмата на Бюхнер, което е отговаряло на неговите собствени настроения.

Композиторът сам написва либретото на операта си, като изтъква преди всичко най-важните и най-рязко конфликтните нейни епизоди и свежда 24-те й картини на 15. В драмата си Бюхнер е използувал действителен случай, взет от хрониката на някакъв вестник, и от него е изградил силна социална трагедия. Берг обаче акцентира повече върху непоносимото съществуване на унижения и беззащитен човек в суровата действителност.

С известни прекъсвания Албан Берг работи върху операта си през годините на войната, като заедно с музиката си е нанасял поправки и в либретото. Обаче едва след настъпването на мира композиторът е имал възможност да работи системно над тази си творба и я завършва през 1921 г. Той е посветил своята опера на Алма Малер, вдовицата на Густав Малер. Откъси от „Воцек“ прозвучават за пръв път на концерт под диригентството на Херман Шерхен във Франкфурт на Майн през 1924 г. Премиерата се е състояла следващата година — на 14 декември 1925 г. в Берлин под музикалното ръководство на Ерих Клайбер. След премиерата са се разгорели дълги и оживени спорове, което се дължи на трудната за възприемане от едно слушане музика. Тя е била трудна не само за възприемане, но и за изпълнение. Като пример трябва да се посочи, че за подготовката на „Воцек“ са направени от Клайбер 137 оркестрови репетиции, нещо небивало нито преди, нито след това. И въпреки всичко операта „Воцек“ от Албан Берг се е играла и се играе на множество оперни сцени.

СЪДЪРЖАНИЕ
Стаята на Капитана. Воцек е дошъл, за да обръсне, както всяка сутрин, своя началник. Воцек е простоват, суеверен и много своенравен човек, който трудно овладява чувствата си. Капитанът обръща внимание на затворения характер на своя войник Воцек и му се кара за лошото му поведение. Воцек се опитва да се оправдае пред началника си.

Поле край града. Воцек и приятелят му, войникът Андреас, късно следобед косят трева. Воцек е неспокоен. Кървавочервеният залез на слънцето го плаши. Той твърди, че това място е проклето, и иска да избяга.
Стаята на Мария. Вечер. Мария — приятелката на Воцек стои с детето си до прозореца. Тя се възхищава от минаващата по улицата военна музика и особено от Барабанчика, който весело я поздравява. Съседката Маргрет подхвърля язвителни закачки по адрес на Мария. Младата жена се отдръпва от прозореца и слага детето си да спи. Воцек се подава от прозореца. Него още не го е напуснала подтискащата мисъл, породена от кървавия залез. Погледът на Воцек плаши Мария.

Кабинетът на Доктора. За да спечели малко пари за Мария и детето, Воцек се е съгласил да бъде изследван от Доктора. Докато той разказва за своята бедност, неволи и нещастия, Доктора мечтае, че специалното изследване на този интересен медицински случай ще му даде възможност да се прочуе и прослави.

Улица пред вратата на Мария. Приятелката на Воцек е седнала пред къщи. Идва Барабанчика и започва да ухажва Мария. Отначало тя се съпротивява, опитва се да се измъкне от прегръдките му, но не успява дълго да устои на красивия и мъжествен Барабанчик. Прегърнати, двамата влизат в къщата.

Стаята на Мария. Мария стои пред огледалото и се радва на обеците, които й е подарил Барабанчика. Внезапно идва Воцек. Мария смутено му обяснява, че е намерила обеците на улицата. Държанието й се струва на Воцек подозрително, но Мария успява бързо да го успокои. Воцек й дава спечелените от Доктора пари и си отива. Мария се опитва да се пребори с угризенията на съвестта си.

Улица. Доктора и Капитана се срещат на улицата и се заприказват. Доктора си прави жестока шега — той уверява, че Капитана скоро ще се разболее. Минава Воцек и те го повикват. Капитана под формата на шега подхвърля няколко думи за изневярата на Мария с Барабанчика. Воцек пребледнява — той приема тази вест като нов тежък удар на злата съдба и избягва, без дори да поздрави началника си.

Пред къщата на Мария. Воцек раздразнено разпитва своята приятелка. Той иска да разбере вярно ли е това, което е чул за нея и Барабанчика. Тя упорито отрича. Разярен, Воцек вдига ръка срещу нея, но Мария му заявява, че предпочита да й забие нож в тялото, отколкото да я удари. Тези думи остават натрапчиво в съзнанието на Воцек.

В градината пред кръчмата. Воцек вижда Мария как танцува с Барабанчика. Пияни калфи пеят и се веселят. Силно ревнуващият Воцек си внушава, че краят на Мария е близко. В думите на Малоумния „кръв, кръв, кръв“ Воцек вижда някаква прокоба.
В казармата. Измъчван от тежки мисли, Воцек не може да заспи. Той буди Андреас, който се мъчи да го успокои. Влиза Барабанчика пиян и започва да дразни Воцек. Когато му намеква за Мария, Воцек се хвърля върху него, но Барабанчика е по-силен и го набива. Все по-тежко става на душата на Воцек.

Стаята на Мария. Младата жена чете библията, но не престава да мисли за случилото се. Тя се пита защо Воцек вече два дни не е идвал. Мария запява приспивна песен на детето си.
Горски път край блатото. При залез слънце Мария и Воцек се разхождат. Воцек все още страда от подозрението, че Мария му изневерява. Залезът засилва натрапчивите му мисли. Загубил разсъдък, той внезапно изважда ножа си и го забива в гърдите на Мария. Когато се опомня, Воцек хвърля ножа и панически избягва.

Кръчма. Воцек търси забрава в пиенето. Той вика Маргрет при себе си и се опитва да се весели. Маргрет с ужас открива кръв по ръцете на Воцек. Той избягва, за да търси ножа, който може да го издаде.
Горски път край блатото. Луната позволява на Воцек лесно да намери ножа и той веднага го хвърля в блатото. За да измие кръвта по себе си, той нагазва в тресавището, но започва да потъва в тинята и водата го поглъща. Капитана и Доктора, които се разхождат наблизо, чуват виковете за помощ, но когато пристигат, водата на блатото вече спокойно отразява луната.

Улица пред къщата на Мария. Светло утро. Играят група деца, между които е и детето на Мария. Втурва се разтревожено дете и разказва, че са намерили Мария убита край блатото. Всички уплашено се разбягват. Детето на Мария, без да разбира какво се е случило, тича след тях с дървеното си конче, като весело му подвиква „Хоп, хоп“.

МУЗИКА
Нито едно от произведенията на двамата съмишленици на Албан Берг — Арнолд Шьонберг и Антон Веберн, не е получило толкова широка популярност, както операта „Воцек“. Тя е не само най-значителното произведение на Берг, но и едно от най-високите постижения на музикалния експресионизъм. Това се дължи както на социално заострения сюжет на „Воцек“, подходящ за музикално пресъздаване със средствата на това течение, така и на изключително високото професионално майсторство, с което е написана операта. Типични отличителни белези на експресионизма в музикалното творчество са изразяването на крайно напрегнати душевни състояния, песимистични настроения, смътни подсъзнателни чувства, патологични изблици, еротика и т.н.

Сюжетът на Бюхнеровата драма е давал възможност на композитора за всичко това, отговарял е на неговите творчески търсения. Албан Берг е разработил този сюжет с голямо умение, като е успял вярно и убедително да предаде чувствата и преживяванията на героите. Това са хора, които животът и условията са довели до пълна безизходица и до голяма степен са опустошили душите им. Музикалният език на Берг във вокалните партии е нещо средно между мелодичната декламация и речитатива, но той звучи много твърдо и необикновено. Гласоводенето на вокалните партии е мислено и третирано инструментално, което е станало причина да се интонира много трудно. Всъщност те са написани като неразривно свързана част с оркестъра. Не може да се каже, че в операта „Воцек“ има традиционните арии, ансамбли и хорове.

Музиката на „Воцек“ е написана предимно атонално, като на места е използвана серийната техника на додекафонията. Но Албан Берг не навсякъде се е придържал стриктно към Шьонберговата дванайсеттонова система и често във „Воцек“ прави отстъпления в зависимост от изискванията на съответните ситуации. Той е използвал най-модерната на времето си композиционна техника и изразни средства, които са му помагали най-вече във вярното пресъздаване на сюжета и в обрисуването на характеристиките на главните герои.

В операта Албан Берг използува успешно формите на инструменталната музика: фуга, сюита, соната, пасакалия, вариации и др. Така например първата картина на първото действие е сюита от пет части: прелюд, сарабанда, гавот, жига и ария, а четвъртата картина на същото действие е пасакалия и вариации върху една додекафонична тема и т.н. Цялото първо действие (и петте му картини) представлява пет големи характеристични пиеси Второто действие може да се разглежда като симфония в пет части (всяка част е отделна картина на операта): първата част е сонатно алегро, втората — фантазия и тройна фуга, третата — ларго за камерен оркестър, четвъртата — скерцо с кръчмарска музика (триото) и петата — интродукция и рондо. Третото действие от композиционна гледна точка е още по-интересно и оригинално. То представлява вариации върху един оргелпункт, един ритъм, един акорд от шест тона. Въпреки това конструктивно изграждане на операта композиторът е постигнал на някои места истински дълбока емоционалност — приспивната песен в единайсета картина, огромното драматично напрежение в сцената на убийството (12 картина), страшната и горчива ирония с детската музика във финалната картина и др.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Можете да харесате и следите страницата:
ВОЦЕК – Албан Берг
Отбелязана с: