Лудвиг ван БЕТХОВЕН (1770–1827)

Гениалният композитор Бетховен е един от най-великите творци на човешката култура. Неговите произведения са върхове в музиката: те са недостижими както по идейна насоченост, така и по художествени качества. Творбите му отразяват най-напредничавите и най-съкровените идеали на тогавашната епоха. В тях са вложени идеите за освобождаването на човека от социалното неравенство; в тях пулсира и несломима вяра, че щастието ще озари всички хора. Обаче Бетховен е дълбоко убеден, че за човешкото щастие трябва да се воюва. Няма сила, която може да се противопостави на човешкия дух и на борбата му за мир и щастие. Това са темите, които стоят в центъра на неговото творчество. Бетховен създава своите произведения в период, малко по-голям от три десетилетия, но тия тридесет години представляват епоха в развитието на музиката. Малко са примерите в изкуството, когато за такъв кратък срок е правен толкова голям скок в развитието напред, както в музиката по времето на Бетховен, и то във всички жанрове. Най-забележителното и най-ценното в неговото творчество са деветте му симфонии. Но той е оставил и други гениални произведения. Неговите инструментални концерти, сонати за пиано, за цигулка и пиано, струнните му квартети и пр. и пр. са най-високи достижения в тези области на музиката. Операта му „Фиделио“ също заема почетно място в историята на този вид творчество.

Лудвиг ван Бетховен е роден на 16 декември 1770 г. в Бон. Той произхожда от стар фламандски музикален род. Бащата е бил придворен певец. Детството на Бетховен е тежко и сурово, както и целият му живот, преминал през изпитания и в постоянна борба. Още от съвсем малък той започва да учи цигулка и пиано и проявява изключителното си дарование. Баща му, пияница и грубиян, в стремежа си да извлече полза от таланта на детето го заставя да свири почти непрекъснато. Бетховен на 11 години вече е сред музикантите в придворния оркестър, а две години по-късно се проявява и като органист. Истинско благотворно влияние върху младия Бетховен оказва неговият учител Нефе. Идеите на Великата френска буржоазна революция завладяват и младия Бетховен и не го изоставят до края на живота му.
През 1792 г. Бетховен остава да живее във Виена. Там той учи при Албрехтсбергер и Салиери и завоюва първите си успехи и като изключителен пианист-импровизатор, и като композитор.

Крайно взискателен към себе си, той унищожава всичко, което е написал до 25-годишната си възраст. Опусен номер 1 носят трите му триа, посветени на Хайдн, написани през 1796 г. Само за пет години, до 1800 г., Бетховен създава 21 опуса (Първата симфония, оп. 21). Когато вече творческият гений на композитора блясва с пълна сила, Бетховен получава най-страшния „удар на съдбата“, както сам той се изразява — слухът му отслабва. В така нареченото „Хайлигенщадско завещание“, написано през 1802 г., Бетховен признава, че започва да чува тежко още през 1796 г., в началото на творческата си дейност. Композиторът се мъчи да крие недъга си, но това става невъзможно и той прибягва до помощта на „разговорни“ тефтерчета. За последен път се опитва да дирижира на една репетиция на „Фиделио“ през 1822 г., но вече не чува нищо и репетицията се проваля. (Първото „разговорно“ тефтерче е от 1816 г.). Бетховен успява да завърши делото си благодарение на изключителната си воля, неизчерпаемата си енергия и вярата, че със своето творчество е полезен на човечеството.

Като се знае, че творческият му процес е бил сравнително бавен (той дълго е мислил върху всяко свое произведение, поправял го е, преработвал и т.н.), може да се направи изводът, колко напрегнато е работил, за да завърши между 1800 и 1802 г. 15 нови опуса, а през следващите две години — още 20, между които и Третата симфония „Ероика“. След това създава „Фиделио“ (1805), Четвъртата симфония (1806), Концерт за пиано № 4 (1806), „Кориолан“ (1807), Петата симфония (1808), концерти, сонати, квартети и пр. и пр. През второто десетилетие на века Бетховен вече не твори така активно, тъй като здравето му рязко се влошава. Неговото най-забележително произведение, епохалната Девета симфония, прозвучава на 7 май 1824 г. С тази симфония, писана в нищета и с разклатено здраве, композиторът се обръща чрез словата на Шилеровата „Ода на радостта“ към целия свят за мир, щастие и дружба между хората.
Бетховен умира на 26 март 1827 г. във Виена.

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Лудвиг ван БЕТХОВЕН
5 (100%) 3 vote[s]
Можете да харесате и следите страницата:
Лудвиг ван БЕТХОВЕН