Обреди и обичаи от календарния цикъл

Обреди и обичаи от календарния цикъл

 Обреди и обичаи от календарния цикъл. Урок за шести клас по музика. Може да се ползва и като част от урока за пролетни празници и обичаи за пети клас. Песните, които съпровождат календарните празници и обичаи, се наричат обредни.

Образователен урок “Забавна история на музиката” – първа част

Образователен урок “Забавна история на музиката” – първа част

Образователният урок “Забавна история на музиката” е част от културния календар на община Велико Търново. Лектори: Петър Йорданов – Бъни  Петър Георгиев – Пешо Китарата Организатор: Добрин Пелтеков – Даскалът по музика С подкрепата на община Велико Търново и НЧ

Мила Родино – химн на РБългария

Мила Родино – химн на РБългария

Цветан Радославов e автор на българския национален химн „Горда Стара планина”. Той е един от най-чистите родолюбци, превърнал делото си в част от съвременната ни национална идентичност. “Родино мила теб привет! О, майко, теб привет! Теб, Българийо чеда сме, Ти

Добри Христов

Добри Христов

ДОБРИ ХРИСТОВ ( 1875 – 1941 ) Добри Христов е български композитор, един от майсторите от Първото поколение български композитори. Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия – кожухар, преселник

Емануил Манолов

Емануил Манолов

ЕМАНУИЛ МАНОЛОВ (1860 – 1902) Емануил Иванов Манолов е български композитор. Роден е в град Габрово на 7 януари 1858 (или 1860) в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и

Маестро Георги Атанасов

Маестро Георги Атанасов

Маестро АТАНАСОВ (1882–1931) Георги Атанасов, наричан Маестрото, е основоположник на българското оперно творчество. Автор е на шест опери — нещо почти невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската

Тракийска музикалнофолклорна област

Тракийската музикалнофолклорна област се простира на изток от Ихтиманските възвишения до Черно море, на север до Средна гора и Източна Стара планина, а на юг – до Родопите, част от южната ни политическа граница с Гърция и Турция и Странджа.

Родопска музикалнофолклорна област

Населението на селищата предимно в Средните Родопи, около Смолян, Мадан, Златоград, Ардино, Девин, Доспат и на юг от Асеновград се явява носител на монолитна народнопесенна култура, в която ярко се откроява неговата етническа обособеност. Хомогенният музикалнофолклорен стил на Средните Родопи

Пиринска музикалнофолклорна област

Пиринската музикалнофолклорна област обхваща главно селищата по поречието на р. Струма (Благоевградско, Санданско, Петричко) и р. Места (Разложко, Банско, Гоцеделчевско), западно от р. Струма по планините Огражден и Малешевска, а на изток се простира до някои села в Западните Родопи.