#_LOCATIONMAP

Дата/Време
Дата(и) - 14/09/2021 - 15/09/2021
Цял ден

Категории


14 септември 1983

Родена е Ейми Уайнхаус (на английски: Amy Winehouse). Английска певица и композитор. Добива популярност със специфичния си стил на пеене, съчетаващ джаз, соул, фънк, рок, блус и R&B.

Дебютният ѝ албум „Frank“ (2003) е обявен за успешен по телевизията, одобрен от критиците във Великобритания и е номиниран за Mercury Prize. Следващият ѝ албум Back to Black (2006) достигна до шест номинации на награди Грами и печели пет, правейки нов рекорд за най-много спечелени награди Грами от жена в една нощ. Back to Black превърна Уайнхаус в първия британски изпълнител с пет награди, включително три от Големите четири: Най-добър нов изпълнител, Запис на годината и Песен на годината. На 14 февруари 2007 г. Ейми печели Brit Award за Най-добра британска изпълнителка, въпреки че е номинирана и за Най-добър британски албум. Печели Ivor Novello Award три пъти – първата през 2004 за Най-добра съвременна песен (музика и текст) за Stronger than me; втората през 2007 г. отново за Най-добра съвременна песен с Rehab; третата награда Ейми печели през 2008 г. за Най-добра песен (музика и текст) с Love is a losing game. Този албум е на трето място по продажби в Обединеното кралство.

Уайнхаус е родена в северен Лондон в еврейско семейство, което споделяло любовта си към джаза. Отгледана е в четиричленно семейство: баща ѝ Мичъл (шофьор на такси), майка ѝ Джанис (фармацевт) и по-големият ѝ брат Алекс. Мичъл често си припявал вкъщи, още по-често пеел Франк Синатра на малката Ейми, което се превърнало в толкова голямо хоби за малкото момиче, че на учителите им било доста трудно да я накарат да спре да пее в час.

Когато става на девет години, баба ѝ Синтия предлага на Ейми да се запише в театралното училище Susi Earnshaw за допълнителни тренировки. На десет години Ейми сформира рап група, наречена Sweet ‘n’ Sour с приятелката си Джулиет Ашби. Уайнхаус посещава театралното училище четири години, след което се насочва към друго такова – Sylvia Young Theatre School, от където се твърди, че е изключена (на четиринайсет години) поради това, че „не съсредоточава усилията си към себе си“ и си слага обеца на носа. С други деца от Sylvia Young Theatre School тя се появява в шоуто The Fast Show през 1997 г. След това започва да посещава BRIT School в Селхърст, Кройдън, както и Southgate School and Ashmole School.

В контраст с повлияния от джаза първи албум, Уайнхаус се фокусира върху момичешките групи от 50-те и 60-те години. Тя наема дългогодишната банда на нюйоркската певица Шарън Джоунс – Dap-Kings като иска от тях да са с нея в студиото и на изпълнения на живо. През Май 2006 г. демо парчетата на Ейми Уайнхаус – You Know I’m No Good и Rehab се появяват в радио шоуто на Марк Ронсън (East Village Radio). Това са били първите нови песни пуснати в радио ефира след пускането на Pumps и са били предназначени за втория ѝ албум. Единайсет траковият аблум е направен изцяло от Салаам Реми и Ронсън. Не след дълго рекламите на Back to Black започват и в началото на октомври 2006 г. официалният сайт на Ейми е обновен с неиздавани песни.

„Back to Black“ е издаден във Великобритания на 30 октомври 2006 г. Той достига до първо място в UK Album Chart много пъти и до седмо място в Billboard 200 в САЩ. До 25 октомври албумът се доближава 5 пъти до платинени продажби и става най-продаваният албум за 2007 г. Марк Ронсън, който издава албума, казва в интервю от 2010 година, че Ейми е помагала с откровените си мнения относно работата му по албума.

Албумът съдържа няколко песни. Първото парче е Rehab и излиза на 23 октомври 2006 г. изцяло с помощта на Ронсън. Песента отива на седмо място във Великобритания, а след това и на девето място в Billboard Hot 100 малко след като Ейми я изпълнява на наградите на MTV. Списание Time обявява песента за една от Десетте най-добри песни за 2007, като я поставя на първо място. Писателят Джош Тайрънгил благодари на Уайнхаус за доверието и добавя: „Тя е бъбрива, забавна, огнена и дори малко луда. Невъзможно е човек да не бъде прелъстен от оригиналността ѝ.“ През 2007 г. Джей Зи миксира песента, като добавя ново звучене.

Второто парче от албума е „You Know I’m No Good“. Излиза на 8 януари 2007 г. и автоматично отива на 18-то място във Великобританския чарт. Песента „Back To Black“ излиза на 30 април 2007 г. и достига до 25-то място. На 10 декември 2007 г. излиза последното парче от Back to black – „Love Is A Losing Game“.

Турнето на Уайнхаус обаче не минава добре. През ноември 2007 г. точно първата вечер на 17-дневното турне е съсипана. Музикалните критици от Birmingham Mail споделят, че „това беше една от най-тъжните вечери в живота ми. Видях извънредно талантливата певица обляна в сълзи да крещи към публиката, препъвайки се на сцената“. Останалите концерти минават по същия начин, докато Ейми накрая съобщава на 27 ноември 2007 г., че изпълненията ѝ са отменени до края на годината по съвет на лекар.

До края на годината Ейми Уайнхаус печели много признания и награди. Тя печели Грами през 2008 г. в категориите за Рекърд на годината, Песен на годината и Най-добро женско представяне за сингъла Rehab. Албумът и Back to Black беше номиниран за Албум на годината и спечели награда за Най-добър поп вокал. Продуцентът Марк Ронсън, който работи с Ейми печели награда за Продуцент на годината. Певицата също печели Грами за Най-добър нов артист. Това спечелва на Уайнхаус място в книгата на Рекордите на Гинес за най-много спечелени Грами от британска певица. Тя изпълнява You Know I’m No Good и Rehab на церемонията по сателит, понеже визата ѝ пристигнала много късно. Номинациите през декември водят до 48%-тово повишаване на продажбите на албума Back to black в САЩ.

На 13 януари 2008 г. Уайнхаус изпълнява Valerie на BRIT Awards, а след това и Love Is A Losing Game. Тя призова тълпата „извикайте за моя Блейк“.

„Amy Winehouse – The Girl Done Good: A Documentary Review“ – 78 – минутно DVD излиза на 14 април 2008 г. Документалният филм включва интервю с хора, които познават Ейми от малка, хора които са ѝ помогнали да успее, джаз експерти, както и музикални и поп специалисти.

Ейми Уайнхаус оказва влияние върху нарастването на популярността на жените соло изпълнителки и съживява британската музика. Отличителният стил на Уайнхаус се е превърнал в муза за модни дизайнери като Карл Лагерфелд.

Проблемите на певицата с наркотиците и алкохола, също така и самоунищожителното ѝ поведение, се превръщат в редовна тема за таблоидите от 2007 г. насам. Тя и бившият ѝ съпруг Блейк Фийлдър – Сивил имат проблеми със закона, което допринася за неговия престой в затвора. През 2008 г. Ейми се сблъсква и със здравословни проблеми, които застрашават не само кариерата, но и живота ѝ.

Amy Winehouse (Ейми Уайнхаус)