Архиви

КОНЧЕРТО ГРОСО (ит. concerto grosso — букв. голям концерт) оркестрово произведение, в което група инструменти, представена от солисти (напр. 2 цигулки и виола, 2 обоя и фагот, 2 цигулки и виолончело и др.), последователно се редуват и противопоставят на оркестъра

КОНТРАПУНКТ (лат. punctum contra punctum — точка срещу точка). 1. Съчетание на две или повече самостоятелни мелодии в единство. 2. Музикално-теоретична дисциплина (полифония).

КОНТРААЛТ (ит. contralto) най-нисък женски глас. Тонов обем от f до f².

КОНСОНАНС (лат. consonas) съгласувано звучене, без напрежение при хармонични интервали и акорди.

КОЛОРАТУРА (ит. coloratura — украса) орнаментирана мелодия за висок женски глас с бързи, технически трудни, виртуозни пасажи.

КЛАСИЦИЗЪМ (лат. classicus — първокласен, образцов) идейно-художествено направление в европейската музика през 17 и 18 в. Естетиката на класицизма се корени в просветителските идеи от тази епоха. Характерно за класицизма е равновесието между форма и съдържание. Виенски класици в музиката

КЛАВИР (нем. Klavier) 1. Название на клавишни инструменти – клавесин, пиано, роял, чембало и др. 2. Извлечения за пиано на оркестрови произведения.

КЛАВИАТУРА (нем. Klaviatur) разположение на белите и черните клавиши при пиано, клавесин, роял, чембало, акордеон и др.

КВИНТСЕКСТАКОРД — четиризвучие с терцов тон в най-ниския глас (първо обръщение на септакорда).

КВИНТОЛА (нем. Quintole) ритмична група от пет еднакви по стойност ноти, които се изпълняват за времето на четири от същия вид. Получена е от деленето на двуредна нотна стойност на пет равни части вместо на четири. Например: От цяла нота