РУО град Велико Търново обяви месец май 2021 година, за месец на образованието, културата и духовността. В тази връзка, учениците от 5в клас, под ръководството на класния си ръковител Добрин Пелтеков, реализираха проект, който може да се ползва като празничния образователен урок, на тема “24 май в изкуството”.

В някои от учебниците по музика за пети клас има задача за изработване на проект по случай 24 май. Темите са “Делото на светите братя Кирил и Методий в творчеството на българските композитори и художници”, като проектът трябва да е презентация.

С учениците от 5в клас, на ОУ “Св. Патриарх Евтимий” Велико Търново,  решихме да създадем телевизионно предаване на тема “24 май в изкуството”. Този проект ще бъде издаден и като подкаст в най-известните стрийминг услуги като Spotify, Apple podcasts, Google podcasts, RadioPublic, Breaker и други.
Този проект беше планиран и осъществен в периода 26.04-12.05.2021 година. Класът беше разделен на екипи, като всеки екип трябваше да намери информация за съответното изкуство – изобразително, кино, литература, музика. Освен източниците, които бяха открити чрез използване на съвременни ИКТ, осъществихме телефонно запитване и контакт чрез електронна поща със Софийска опера и балет, с академик Пламен Карталов, с Любомир Кутин, Веселин Койчев (Бели, зеени, червени), които споделиха много ценна информация. Учителката по български език и литература Цветомира Кюркчиева, която преподава на 5в клас, добави интересни произведения в раздела за литература.

Беше осъществен контакт с преподаватели от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”,  (по ред на появяване в проекта).

  • Проф. д-р Петко Петков запозна учениците с историята на празника и избора на дата;
  • Проф. дпн Пламен Легкоступ представи своята презентация, показвайки множество творби – икони, паметници, мозайки, компютърна графика;
  • Проф. дн Марияна Булева-Петрова изнесе много любопитни факти за музикални произвдения, свързани с празника.

Материалите бяха изпратени на друг екип, който ги редактира и създаде сценарий. Учениците разпределиха репликите между тези, които проявиха желание да се снимат. Неуморимите ученици бяха на “снимачната площадка”  над 4 часа. Те бяха запознати с някои техники на звуко- и видеозапис, важността на осветлението, сценичното поведение, зеления екран. Редакцията на заснетия аудио и видео материал отне над 40 часа. Бяха добавени субтитри, така че деца с нарушен слух (специални образователни потребности) да могат да гледат образователния урок.

Реализацията на този мащабен проект провокира критично мислене, комуникативност, работа в екип, креативност, разрешаване на проблеми, планиране. Този проект не би могъл да се осъществи без тези качества, а със сигурност, участниците в него не само са формирали, но и са развили сквоите практичзески умения и личността си.

Благодаря на всички, които взеха участие в този проект.

Публикувам сценария на проекта “24 май в изкуството”. Използването на текста или части от него са защитени от авторското право и моля авторите да бъдат цитирани!

24 май в изкуството

*интро* :
водещ 1:  Здравейте! Ние сме ученици от основно училище ,,Свети Патриарх Евтимий‘‘, Велико Търново
водещ 2: Ние сме 5в клас – “Необикновените”, с класен ръководител г-н Добрин Пелтеков
водещ 1: Проектът, който ще ви представим е свързан с една от най-значимите дати за българите – 24 май.
водещ 2: В нашите учебници по музика, имаме задача да изготвим компютърна презентация на тема „Делото на светите братя Кирил и Методий в творчеството на българските композитори и художници“
водещ 1:Ние решихме да променим проекта и да създадем телевизионно предаване и подкаст на тема „24 май в изкуството“.
водещ 2: Разделихме се на екипи, направихме собствени проучвания, обменихме информация по електронен път, свързахме се с учени, преподаватели и културни институции!
водещ 1: Разбира се, няма как да говорим за 24 май в изкуството, ако не знаем историята на празника.

представящ 1: Кирил и Методий са създали първообраза на българската писменост – глаголицата. тя е и славянска писменост. Глаголицата претърпява промени, докато се оформи в сегашния си вид – кирилица. Тя се използва в българския, руския, украинския, македонския и сръбския език. Кирилицата е официална азбука на Монголия, а до 19 век се е ползвала и в Румъния. Свързахме се с проф. Петко Петков от ВТУ „Св. Св Кирил и Методий“ и му зададохме няколко въпроса.
задаващ въпроси: “Здравейте, проф. Петков. Благодарим ви, че се съгласихте да участвате в нашия проект. Бихте ли ни казали от колко време се чества 24 май?“

История

Проф. д-р Петко Петков:
Макар, че има сведения за отделни чествания в някои български селища, още в началото на 19 век, за първо тържествено отбелязване на 11 май, като ден на светите братя и като църковен празник, и като светски паметен ден, почитащ великото им дело, се приема организираното през 1851 година, от учителите Найден Геров и Йоаким Груев, в класното училище “Св. Кирил и Методий” в Пловдив тържество. В следващите години това става една от най-устойчивите български традиции, а този ден, 11 май, е един от най-обичаните български празници.

От средата на 19 век постепенно се отбелязва в цялата страна, като до 1916 година това става на 11 май, а след въвеждането на новия календар – на 24 май.
Един от първите укази на княз Александър Първи, още през януари 1880 година, определя всички официални празници в държавата. Сред тях е и 11 май като ден на светите Кирил и Методий. От тогава, вече над 140 години, този ден присъства в официалния празничен календар на българската държава. Ако добавим и годините на честванията му от средата 19 век, преди да има българска държава, то денят на Кирил и Методий е най-дълго и най-масово почитаният общобългарски празник. С право претендира да е национален празник на България. В историческа ретроспекция, този празник е на миналите, днешните и бъдещите поколения не само на българите в България и по света, но и на всички, които ползват българската азбука и създадената на нея книжнина. Известно е, че този ден се чества и от други народи и държави, които са били културно благоприятно повлияни от делото на Кирил и Методий и техните ученици. От създадената от тях българска писменост и православна книжовност.

задаващ въпроси: А дали сте проучвал как се е почитал празникът през вековете и избора на датата?

Проф. д-р Петко Петков:

Почитта към светите братя Кирил и Методий е още от Средновековието. От средновековната Българска държава през 10 век, култът към тях преминава в съседни страни – Русия, Сърбия, Молдова, Влашко. Но особено силна става почитта им към тях през 19 век – през периода на така нареченотоБългарско Възраждане. За ден на празника се избира 11 май, защото двете единици символизират най-добре равноапостолното им почитание. Заради увеличаващата се почит към светите братя в нашето общество, техните образи все по-често се изобразяват в икони, посвещават се храмове на тях, пишат се литературни творби.

Например в Тревненската черква “Св. Архангел Михаил” се съхранява забележителна икона на светите братя Кирил и Методий, изписана през 1866 година от зографа Цоньо Симеонов. Иконата представлява двамата братя в цял ръст, в епископско облекло, на фона на историческия пейзаж на новата българска столица Велики Преслав. В долните ъгли са показани сцени от покръстването на княжеския двор и на княз Борис I.  Но какво е по-интересното? Вместо чудесата на светците Кирил и Методий, иконописецът е загатнал голямото значение на стореното от тях, с добавката на текста “Български просветители в Преслав”. Знае се, че те никога не са били в новата българска столица, но по този начин иконописецът е искал да покаже основополагащо значение на делото на двамата братя и техните ученици за създаването на православната българска култура.

Първият храм в старата столица Велико Търново, посветен на Кирил и Методий, и сега може да се види. Той е дело на известният възрожденски майстор,  гениалният архитект, майстор Кольо Фичето, и е построен през 1860-1861 година.

А едно от първите представяния на бъдещия поетически гений Христо Ботев, все още 20 годишен, е пак по повод празника на Кирил и Методий в родния му Калофер. Тогава, с дръзката си реч през 1867 година, бъдещият революционер свързва културното дело на братята с борбата за българското освобождение.

задаващ въпроси: Благодарим Ви, професор Петков!

Литература

водещ 1: – Няма как да говорим за 24 май, ако не включим литературата.
Представящ литература: Езикът е едно от най-важните неща, които ни формират като хора. Благодарение на него ние успяваме да изразим своите чувства, мисли, емоции – да разкажем за себе си пред света. Ние, българите, знаем това и ценим езика си. но дали винаги е било така?
представящ 1:  В годините след освобождението на България са се чували нападки свързани с това, че българският език е немузикален, груб и негоден за писане на литератури творби. В отговор на тези обвинения Иван Вазов пише емблематичното за българската култура стихотворение – „Българският език“ (публикувано за първи път през 1883 г.).
представящ 2: Чрез тази творба народният поет успява да утвърди достойнствата на нашия език и да покаже на всички (чужденци и българи), че българският език е „свещен“ и „прекрасен“, достоен за възхвала.
представящ 1: Друга литературна творба, която показва обичта на автора към нашия език е „Родна реч“ на Ран Босилек. С нея поетът изразява просто, ярко и вълнуващо обичта си към родния език. Той завладява и най-малките читатели. Нека го чуем:

Декламиращ

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

представящ: Както разбрахме, българските писатели оценяват достойнствата на езика ни и го защитават в своите стихове. Важно е да отбележим, че нашите писатели, поети и родолюбци пишат не само за българския език, но и за създателите му – св. св. Кирил и Методий.

представящ:  Ето някои от стихотворните творби, които възхваляват делото на създателите на азбуката: „Солунските братя“ на Георги Авгарски, „На Кирил и Методий“ от Асен Разцветников, „Кирил и Методий“ на Цани Гинчев, „Кирил и Методий“ на Никола Фурнаджиев и др.

представящ: Георги Авгарски не е от най-известните наши творци. В сайта на регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе, открихме негова кратка биография. Георги Иванов Авгарски е роден на 26 март 1917 г. в село Караш, Врачанско. Любознателното момче остава рано без майка и започва да работи, за да може да учи.

представящ: Негов учител по литература е писателят Стоян Чилингиров – именно той го насърчава да пише стихове. Георги Авгарски учи във вечерна гимназия и завършва българска филология в Софийския Университет. Работил е като редактор на детско-юношеския отдел на радио София. Ето стихотворението, което е написал в чест на Кирил и Методий:

рецитиращ:

Азбука мила,
кой с любов дари ни?
Кой ни даде сила
в робските години?
В нощите тирански
мрака кои пробуди?
Кой рода славянски
с писменост събуди?
Кой към светлината
тръгна да ни води? братя
Кирил и Методий!

представящ: Има много стихотворения за 24 май, например: “Буквите” от Младен Исаев, “Хождение по буквите”  от Асен Босев, “Хождение по буквите” от Валери Петров, “24 май” от Веса Паспалеева.

Изобразително изкуство

Паметници на светите братя има из цяла България, а изображения и икони из целия свят. Ние ще ви разкажем за някои от тях, които открихме. на равноапостолите в цял ръст и с книга в ръце, в двора на бившето казанлъшко училище “Св. Кирил и Методий”, е изваян от учителя Иван Топалов през 1934 г. Днес това училище е хуманитарна гимназия носеща тяхното име. Скулптурата е отлята от бронз в държавната военна фабрика и в механо-техническото училище в града. Материалът за паметника събрали учениците и гражданите.

Захари Зограф изработва композиция с двамата братя Кирил и Методий в Троянския манастир. Те са изобразени държейки  свитък със славянския алфавит и образа на Христос, който ги благославя.
Зографът и живописец Станислав Доспевски пресъздава няколко пъти образите на светите братя Кирил и Методий.  В иконата от 1865 г. братята са застанали един срещу друг – Кирил държи хляб, а Методий – чаша с причастие.

Потърсихме експертно мнение от професор Пламен Легкоступ.
Здравейте, професор Легкоступ! Благодарим Ви, че отделяте време да участвате в нашия проект.

Проф. дпн. Пламен Легкоступ

Здравейте! Искам да ви благодаря за поканата да участвам в проекта “24 май в изкуството”. Един грандиозен, по моему, проект още повече, че е свързан с Деня на Българската просвета и култура и светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа и патрони на Великотърновския университет. За делото им е писано много, а изображенията им – паметници, икони и картини са из целия свят и лесно могат да се видят в глобалната мрежа. Затова мисля да се спра на някои интересни факти и творби.
Това, което виждаме на екрана е икона на патроните на Великотърновския университет, светите равноапостоли Кирил и Методий. Мнозина от вас са си задавали въпроса “Кое е първото изображение на светите братя”? Според краевед Йордан Георгиев недвусмислено е доказано, че първите изображения на солунските братя са дело на римски художници и се появяват още през IX-X век по стенописите на римските църкви.

Според житието на Константин Кирил Философ, неговата икона е веднага нарисувана над гроба му в църквата “Санкт Клименте”, но за съжаление, тя не е запазена. В същата църква е запазена стенопис от XI век, на която е изобразен папа Андриан Втори – това, което виждате на екрана. Той е в средата, с ореола, как посреща св. Кирил и Методий в Рим през 868 година.

Според екип на вестник “Труд”, изображението на светите братя в скална църква край град Гьореме в областта Кападокия, Турция, датира от XI век. Това означава, че фреската може да претендира да е една от най-старата запазена фрески на Кирил и Методий в света.

Засега не е известно в България през IX-X век, а и по времето на Второто Българско царство, да са рисувани образите на Кирил и Методий. Това, което виждаме на екрана е фреската от Кападокия.

Най-ранното поместване в книга на образа на Методий е това в стематография на Христофор Джафарович, отпечатана през 1741 г. във Виена. Това на екрана, отдясно, са образите на св. Методий Моравски и Серафим Сръбски. Първото изображение на Кирил и Методий, което има повече светски, отколкото религиозен характер, тоест е повече картина, отколкото икона, е направено в Русе, посочва Мариана Димитрова, уредник в Исторически музей. През 1867 година българската община в Рущук, старото име на Русе, поръчва на великия живописец Николай Павлович, който по това време е живял там, да нарисува портрет на двамата братя просветители. Година по-късно портретът е готов – този, който виждаме на екрана. Логичен  би бил и въпросът “Къде в нашия град, в старопрестолно Велико Търново, има изображения на светите братя?” Отговорът е още по-логичен – в Университетът на Велико Търново, носещ тяхното име. В него могат да се видят три уникални творби. Първата е паметникът на светите братя, дело на заслужилия художник Димитър Войков, официално открит на 24 май 1982 година.

Втората творба се намира на входа на залата, в която заседава Академическия съвет и е дело на художника монументалист доцент Никола Гелов. Той е преподавател в Университета от 1963 година, а от 1991 до 1995 година е декан на Факултет по изобразително изкуство. Мозайката изобразява светите братя от двете страни на входа и един специфичен орнамент над вратата, в средата на който са вплетени първите две букви от нашата азбука – А и Б. Мозайката е създадена през 1986 година. Няма как, на 24 май да не почетем и светите Седмочисленици, тоест седемте светци на Българската и други православни църкви, като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Това са братята светите Кирил и Методий, създали глаголицата, и техните ученици, които идват в България – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Това, което виждате на екрана е мозайка от църквата “Св. Седмочисленици” в София. Светите Седмочисленици се срещат за първи път в миниатюра, поместена в Симеоновия сборник, между 915 и 920 година. Това е сборник на цар Симеон Велики, а професор Иван Дуйчев предполага, че най-древното изображение на светите братя е от последните две десетилетия на X век. Това е в една илюстрация, изобразяваща пренасяне на мощите на папа Климент в Рим, в прочутия “Минология на византийския император Василий II “Българоубиец”.

Чак през 1706 година Седмочислениците са нарисувани в манастира “Св. Наум” край Охрид. Това е изображението, което виждаме. Намира се в притвора на църквата вляво.

На 4 април 2005 година, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” беше домакин на научна конференция “Кирилицата и Европейската цивилизация”, а инициативата беше пряко свързана с предстоящото тогава подписване, на 25 април 2005 година на Протокол за присъединяване на България към Европейския съюз. Тогавашният министър на външните работи, Соломон Паси, бе патрон на форума. По време на визитата си в Университета, първият ни дипломат откри плоча, която бележи мястото на бъдещата зала “Европа”. Следващата година, във вече готовата зала, беше експонирана картината “Св. Седмочисленици” на известния български художник Ганчо Карабаджаков. Виждате в средата, тези с пергамента са св. Кирил и Методий, а около тях са техните ученици. Въодушевен от идеята българската кирилица да стане една от азбуките в Европейския съюз, аз създадох компютърната графика “Пътят на Кирилицата”, която бе подарена от ректора, проф. Харалампиев, на министър Паси. В нея въплътих образите на светите братя Кирил и Методий от мозайката пред залата на Академическия съвет, тук – на светите Седмочисленици от манастира “Св. Наум”, и на св. Евтимий, патриарх Търновски – паметник, който се издига до аулата на Университета с автор Борис Гундов. В тази графика е въплътен пътят на Кирилицата – виждате, че в Слънцето, което изгрява зад св. Евтимий, имаме изобразени кирилицата отгоре, отстрани глаголицата. Започнала от светите братя, преминала през Охридската книжовна школа и достигнала до Търновската книжовна школа под ръководството на св. Евтимий – Патриарх Търновски. Кирилицата, от присъединяването на България в ЕС през 2007 година, е една от азбуките, на които се пише в Европейския съюз.

Благодаря ви за вниманието и честит 24 май – Ден на Българската просвета и култура!

КИНО

Открихме няколко филма, свързани с делото на братята Кирил и Методий.
“Пътят на буквите”е филм, посветен на 1200-годишнината от рождението на Методий. Създателите на филма търсят отражението на създаденото от IX век до наши дни на територията на 10 държави – в изобразителни символи, песни, артефакти и паметници.
“За свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука” е друг филм, базиран на оригиналните исторически извори и църковни жития за св. Методий. Филмът съживява широко обсъжданата тема около създаването на българската азбука. Режисьори на филма са Николай Акимов и Силвия Авдала, а сценаристи са Николай Акимов и Иво Иванов. Активно участие по темата във филма  има българският учен Слави Дончев, който е изследовател и популяризатор на най-старата българска история и култура. Автор е на доклада, с който Мадарският конник става световен паметник на културата, признат от Юнеско.“Борис I – слово за буквите” (част 2) е филм на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов.

Музика 

Всеизвестна е историята за създаване на “Химн на св. св. Кирил и Методий“. През 1892 г. видният общественик и писател Стоян Михайловски, тогава учител в русенската гимназия,  написва стихотворението „Върви, народе възродени“. Девет години по-късно учителят по музика в Ловеч, Панайот Пипков, чува как ученик рецитира стиховете. Вдъхновен, той написва мелодията на дъската и целия клас започва да я пее. Химнът е изпълнен официално за първи път на 11 май 1901 г. в Ловеч. Само след 1 година той се пее от учениците в цялата страна.

Изпратихме писмо до академик Пламен Карталов относно музикално-сценични произведения и получихме следния отговор:

„Поздравявам ви за чудесната инициатива и проекта ви “24 май в изкуството”. За съжаление, не са много сценичните произведения, които са написани точно за 24 май – Денят на славянската писменост и култура. В момента подготвяме ораторията “Кирил и Методий” на композиторката Живка Клинкова за концертно изпълнение точно на 24 май. То се посвещава на 40-тата годишнина от провъзгласяването на светите братя за съпокровители на Европа.“ “Св. св. Кирил и Методий” е изпълнена концертно през 1981 г. в Полша пред светия отец Йоан Павел II. Той отличава произведението със специална грамота.

Друго музикално произведение е на композитора Константин Илиев. Ораторията “Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил”. То е за тенор, бас, смесен хор и инструменти.

Веселин Николов – саксофонист и основател на джаз формацията „Бели зелени и червени“ пише музика към филма „Борис Първи – слово за буквите част 2“ от 1985 година. Музиката по-късно е развита като композиция и е издадена на плоча.

Нашият проект ще завърши с презентацията на професор доктор на науките Марияна Булева. Тя прие поканата ни, да участва в проекта, за което сме й искрено благодарни!

Здравейте, професор Булева! Благодарим Ви, че приехте поканата ни да участвате в нашия проект. Какво интересно можете да ни разкажете за музиката,. свързана с 24 май?

Проф. дн Марияна Булева-Петрова

Здравейте! За мен е много голяма чест да бъда участник във вашия проект “24 май в изкуството” и да ви разкажа накратко за музиката, посветена на този голям празник. Вие знаете, че музиката е неизменна част от всеки празник, защото именно тя е тази, която събира множеството и го обединява в един ритъм, в една емоция, в една мелодия и по този начин гласовете стават един глас. Ето защо 24 май е вдъхновил много музикални творби, главно от сферата на песенното изкуство. В деня, в който Православната църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, в православните храмове звучи “Тропар на св. св. Кирил и Методий”.

Ние ще насочим нашето внимание към светския празник, който започва да се чества у нас в средата на XIX век. Пред вас е снимка на Йоаким Груев, този забележителен български възрожденски деец, който заедно с Найден Геров става инициатор и организатор на първото училищно честване на празника, посветен на св. св. Кирил и Методий, което се случва в град Пловдив, в класното училище “Св. Св. Кирил и Методий”. Естествено е Йоаким Груев да създаде първата, документирана от музикалните историци песен, посветена на светите братя. Пред вас е тази песен, която носи интересното заглавие “И след тисяща годин”, което означава “И след хиляда години”.

“И след хиляда години
у нас все ехтят хвалби, песни
в памет на нашите светци…”

Така започва химна. Можете да обърнете внимание, че в текста на Йоаким Груев се появява мотивът за светлината, който е много характерен за поезията, посветена на славянските учители св. св. Кирил и Методий. Мелодията е много е интересна. Песента е създадена върху мелодията на стара американска песен, която по дух е била патриотична, революционна и която в момента е Националния химн на САЩ. Може би ще се запитате как така, в средата на XIX век Йоаким Груев, който е бил учител в Пловдивското класно училище, би могъл да чуе или да научи мелодията на тази американска песен? Този въпрос има съвсем логично обяснение. По това време в Пловдив се появяват чужденци, които са от различни мисии и на музикалните историци е известно, че вероятно тази мелодия е изпята на Йоаким Груев от Джеймс Кларк, който е дошъл от Америка и известно време е преподавал в същото училище. Песента се е разпространявала в различни градове и със сигурност е пята в Копривщица. Впоследствие тези, които са били нейни изпълнители, още преди Освобождението, са я помнели в различни варианти, записани от академик Николай Кауфман. Самият нотен пример е от сборника на академик Кауфман, който посвещава много усилия в изследване на Възрожденската ни музикална култура и аз съм подбрала този вариант, в който точно в този участък много хубаво се вижда връзката и подобието с тази американска песен, която днес е Химнът на Америка. Така че, пред вас е първата документирана песен, която е звучала на територията на България в чест на светите братя Кирил и Методий.

След това, още преди Освобождението, се появяват и други песни. Например песента “Тоя празник нам дарява”. Текстът е на Петко Рачов Славейков. Има предположение кой е автор на мелодията – тя е красива, но е написана в различен стил. Виждате, че е в размер ¾, валсов ритъм и носи по-скоро една нежност, едно преклонение, отколкото химнова звучност. Можете да забележите, че в текста се появяват всички ключови думи, свързани с този празник – български народ, книга, Просвещение, храм, наука.

Ето една песен, която и до днес не е загубила своята популярност. Неин автор е Добри Войников, но някои изследователи считат, че тя е била изпълнявана още преди Освобождението. Красива мелодия, която има маршов характер, която се пее, може да се чуе, появява се в учебниците по музика. Тази мелодия на Добри Войников има по-щастлива съдба и се запомня за по-дълго време от българите. Но шансът да се превърне в истински химн на 24 май има песента “Върви, народе възродени” по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Много са песните, посветени на този празник, на нашите първоучители. В края на моето кратко изложение, искам да ви кажа, че ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е вписал своя ярък принос в съхраняването на тази песенна култура. Виждате, че през 2013 година, издателството на нашия Университет публикува този сборник на доцент Славка Петкова-Марчевска “С песен славим Кирил и Методий”, в който са събрани, с нотни текстове, всички съществуващи песни, посветени на Кирил и Методий – както църковни тропари, така и светски песни, създадени от българските музикални дейци и композитори – от първата, която ви показах на Йоаким Груев, до тези, които са писани в по-късно време. Празникът на св. св. Кирил и Методий винаги ще бъде почитан с песен и всички ние ще носим в сърцата си “Върви, народе възродени!”.

представящ: Благодарим Ви, професор Булева за невероятно любопитните и интересни факти, свързани с музиката за 24 май.

Така завършва нашият проект “24 май в изкуството”. С извършените проучвания, ние научихме много нови и интересни факти, свързани със свещената дата. Благодарим на всички, които участваха в проекта! Очаквайте ни с нови реализирани идеи!
Вие гледахте проекта на Vв клас „Необикновените“ от ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ гр. Велико Търново, с класен ръководител Добрин Пелтеков на тема „24 май в изкуството“.

Да се замислим – трябва ли да си спомняме за делото на братята Кирил и Методий само на 24-и май?
Нека винаги помним тях и тяхното дело! Ако този проект ви е харесал, ще се радваме да натиснете бутона с палец нагоре и да го споделите с вашите приятели.
Благодарим ви!
Участваха:
водещи: Стелиана Каменова, Калоян Иванов, Велимира Мирчева, Веселин Чамурков, Даниел Бенет, Ивайла Иванова, Йоана Филева,Никол Петрова

екипи

Литература: Стелиана Каменова, Ивайла Иванова, Веселин Чамурков
Изобразително изкуство: Калоян Иванов, Карина Попова, Ивайла Гецова
Кино: Никол Петрова, Валери Василев, Борислав Стоянов
проучвания: Добрин Николов, Никол Георгиева, Ивайла Гецова, Александър Генчев
Източници:
Българска история bulgarianhistory.org
Регионална библиотека “Любен Каравелов” Русе
Портал на гр. Казанлък www.zakazanlak.bg/
peika.bg
Списание “Християнство/Култура”бр.3/2011
Регионална библиотека “Пенчо Славейков” Варна
premium.bg
Българска национална телевизия bnt.bg
offends.bg
Учебник по музика за пети клас bulvest200
Специални благодарности на:
проф. д-р Петко Петков
проф. дпн Пламен Легкоступ
проф. дн Марияна Булева-Петрова
Любомир Кутин
Цветомира Кюркчиева
Използвани снимки и видео:
институт по литература при БАН
паметник на Кирил и Методий в Казанлък – Иван Бонев
“За св. Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука” – трейлър YouTube
Мадарският конник – unesco tv / © nhk nippon hoso kyokai
Химн на св. св. Кирил и Методий – Детски хор на БНР
академик Пламен Карталов – бгнес
плакат на оратория “Св. Св. Кирил и Методий”- sofiapress.com
Грамота от Йоан Павел II – politic.bg
снимка на Константин Илиев – geganew.com
снимка на Веселин Николов – kapana.bg
снимка на Стефан Данаилов в “Борис I” – Национален исторически музей
Проф. д-р Петко Петков – ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”
Проф. дпн. Пламен Легкоступ –  ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”
Проф. дн. Марияна Булева-Петрова – ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”
църква “Санкт Клементе” в Рим – Добрин Пелтеков
музика
Pangelic – The Mini Vandals
Star Spangled Banner – Cooper Cannell
Химн на св. св. Кирил и Методий – П. Пипков
кавър снимка – Венета Желева
Лого Даскалът по музика – Венета Желева
по идея на Даскалът по музика
аудио и видеообработка, монтаж – Добрин Пелтеков
Филмът може да се ползва като образователен урок под лиценз: Признание-Некомерсиално-Без производни-Международен 4.0 BY-NC-ND
Една продукция на ™Даскалът по музика ©2021
24 май в изкуството – образователен урок/проект по музика