Цветан Радославов e автор на българския национален химн „Горда Стара планина”. Той е един от най-чистите родолюбци, превърнал делото си в част от съвременната ни национална идентичност.

“Родино мила теб привет!

О, майко, теб привет!

Теб, Българийо чеда сме,

Ти си наший дом свещен…”

Радославов е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Образова се най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии, като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово, прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, а след това в Мъжката гимназия в Русе и в Трета мъжка гимназия в София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която участва като доброволец, Цветан Радославов пише текста и композира песента “Горда Стара планина”. За мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. По-късно през 1905 г. тя е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. става химн на България. През 1895 песента е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът е променян нееднократно. По време на комунизма в него беше вкаран куплет на Георги Джагаров, възхваляващ червената партия водителка. Последните промени датират от 1990 г., когато прославата на БКП е премахната. След приемането на първата демократична Конституция на страната, “Мила Родино” е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика логика. До края на дните си живее в малка мансарда на улица ” Ангел Кънчев ” № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г в София. Но с “Мила Родино” българите винаги ще настръхват от святост пред Отечеството и с печал ще осъзнават, че земята Рай все повече се превръща в пустиня и Ад, от които зловещо прогонваме децата си, без да питаме – горда ли е още Стара планина?  източник: faktor.bg

 

…още:

Авторът Цветан Радославов

Роден е в град Свищов на 20 април 1863 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Последователно е учител в Габрово, Русе и София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която участва като доброволец, той композира песента “Горда Стара планина”, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица “Ангел Кънчев ” № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира през 1931 г. в София.

Историята на химна „Мила Родино”

Първоначалният текст е на Цветан Радославов. При приемането на песента като химн на България през 1964 г. последният куплет, призоваващ на бой, е премахнат и са добавени други два куплета със стихове, посветени на Москва и партията, които след 1990 г. отпадат.

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

След 10 ноември 1989 г. на VII Велико Народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица”, но окончателно се налага „Мила Родино“.

Настоящ текст на Химна на Република България:

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

източник: www.zakazanlak.bg

Мила Родино – химн на РБългария
Отбелязана с: