…….

ДОБРИ ХРИСТОВ ( 1875 – 1941 )

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от Първото поколение български композитори.
Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия – кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Майката на композитора е гагаузка, знае се, че родителите ѝ са преселници от Ямболско.

Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той спечелва от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури които преписва, и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.

Преподавал е в едно от най-елитното училище 22СОУ.Продължава да се самообразова с една подарена цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 16 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония”, дори и солово-инструментални съчинения. След това си пуска мустак.

Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.

През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.

Трите години в Пражката консерватория обогатавят Христов с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество”) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното – към фолклора.

Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години

От сайта на Съюза на българските композитори:
Добри Христов е представител на т.нар. „първо поколение“ композитори. С цялостната си изява той е най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век. Завършва гимназия и работи като основен учител във Варна. Съосновател и диригент на музикалното дружество “Гусла” в града (1899 г.). През 1900 г. заминава за Прага. Завършва Пражката консерватория при А. Дворжак, Й. Сук, В. Новак, О. Недбал (1903 г.). След завръщането си в България работи като основен и гимназиален учител по музика във Варна (1904­-05 г.) и София (1907-­18 г.; 1922 г.). Преподавател (от 1912 г.) и директор (1918­-20 г.) на Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) в­ София. Съосновател и диригент на музикалното дружество “Родна песен” в София (1909 г.). Диригент на хора при църквата “Св. Седмочисленици” (1913 г.) и на хора при храм-паметника “Св. Ал. Невски” (1935 г.). От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) и е поддиректор на Народния театър. От 1926 г. е извънреден, а от 1930 г. ­– редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН.

Добри Христов е един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор. Свързан със светските и църковни хорове, значителна част от творчеството си посвещава на хоровата и соловата песен. Между първите му произведения са китките “Лиляна мома хубава” (1897 г.) и “Пусти моми жеравненки” (1898 г.). След завръщането си от Прага разработва български песни от Македония (“Дафино вино”, “Шпирт, леле Яно” и др.) като най-пригодни да бъдат хармонизирани със средствата на класическата мажорно-минорна система. Много от тях са предназначени за мъжки хор, поместени са в сборника му “Македонски песни” (1923 г.). Близки по звучене са и авторските му песни “Пирин планина”, чиято мелодия Марин Големинов използва за тема в симфоничните си вариации. Около средата на 20-те години се насочва към образци от Родопския край, Софийско (“Слана падна, Гане”, “Ерген дядо” и др.) и други, които хармонизира за смесен хор. Радетел за истинско древно черковно-певческо творчество той пише “Литургия на св. Йоан Златоуст” и “Общодостъпна за хорово пение литургия” (1934 г.). Светските му хорови песни и литургиите са утвърдени като класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове. Песента “Родна песен нас навек ни свързва” се е превърнала в химн на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни, написани за певеца К. Михайлов-Стоян (“Девойче”, “Вино пия”, “Сивляна”, “Леле боже”, “Я разтуряй, Цвето моме” ). Създава над 600 детски училищни песни, публикувани в сборници.

Добри Христов пише и много оркестрови творби и др. Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание. Той е автор на теоретичните трудове “Ритмичните основи на народната ни музика” и “Техническият строеж на българската народна музика”, както и на много учебници, сборници и статии, които изиграват важна роля за изучаването на музиката в българското училище.
Източник: https://ubc-bg.com/

Творчество
Произведения за симфоничен оркестър:
Балканска сюита №1 (1903 г.);
Балканска сюита №2 (1916 г.).
Увертюри:
Тържествена увертюра “Ивайло” (1906 г.);
“Тутраканска епопея” (1907 г.).

За струнен оркестър:
Тържествен марш (1905 г.).

Църковна музика:
“Всенощно бдение”;
“Литургия на Св. Йоан Златоуст”;
“Общодостъпна литургия”.

Хорова музика:
“Лиляна мома хубава” (1897 г.);
“Пусти моми жеравненки” (1898 г.);
“Слана падна, Гане”;
“Червено знаме”;
“Родна песен нас навек ни свързва”;
“Пирин планина”;
“Поклон, Родино”;
“Мари моме църноока”;
“Ганината майка”;
“Дафино вино”;
“Ела ми Величе”;
“Учителски марш”;
“Добринка и слънцето” –­ балада (1931 г.);
“Тенка Дафино” –­ фуга (1933 г.).

Солови песни:
“Хайдушка песен”;
“Девойче”;
“Вино пия”;
“Сивляна”;
“Де бре, Димо”.

Сборници с детски песни:
“Детски песни” ­– 2 свитъка (1900-­04 г.);
“Рой звездици” ­– 2 части (1925 г.);
“Изворчето пее” (1937 г.).

Избрана литература от Добри Христов:
Добри Христов. “Музикално творчество и публицистическо наследство”. Т.1 (С., 1967);
“Музикално-теоретическо и публицистическо наследство”. Т.2 (С., 1970). (Съст. В. Кръстев).
Избрана литература за Добри Христов:
Кабакчиева, Олга. “Творчеството на Добри Христов” (С., 1940);
Камбуров, Иван. “Добри Христов. Живот и дело на народния композитор” (С., 1942);
Кръстев, Венелин. “Добри Христов. Монография” (С., 1954);
“Добри Христов” (Москва, 1960, 75);
Япова, Кристина. “Добри Христов и идеята за личността и общността” (С., 1999);
“Архивът на Добри Христов”. Каталог” (С., 2002).

Добри Христов