Маестро АТАНАСОВ (1882–1931)

Георги Атанасов, наричан Маестрото, е основоположник на българското оперно творчество. Автор е на шест опери — нещо почти невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси почти изцяло са насочени към операта. Условията, при които работи Маестро Атанасов — второто и третото десетилетие на века, — са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката.

С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят началото на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години задоволяват нуждата от български оперен репертоар.
Забележка:  Първата българска оперна творба е „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов. Макар и недовършена. За първи път е играна на любителска сцена през 1900 г. в Казанлък. За разлика от нея обаче произведенията на Маестро Атанасов в този жанр имат значително по-висока художествена стойност и траен сценичен живот. Ето защо той с право е назован родоначалник на българското оперно творчество.

От шестте му опери, три са на битова и три на историческа тематика. Трите битови, особено „Гергана“ и „Цвета“, издържаха суровия изпит на времето и си извоюваха право на траен живот в репертоара на оперните ни театри. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно той акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите на драматургичното изграждане. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народното звукотворчество и достъпен музикален език. В усилията си да създаде българска национална опера и да събуди патриотични чувства у слушателите композиторът поставя винаги на първо място в произведенията си темата за любовта към отечеството.

Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствувано от мизерия и недоимък. Той от малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15 години Атанасов постъпва с помощта на един свой роднина в Букурещкото музикално училище. Тук прави и първите си композиционни опити. Той не успява да завърши училището и се завръща в България. По-късно заминава за Италия — град Пезаро, където постъпва в музикалния лицей „Росини“ като ученик на Пиетро Маскани. Оттогава у него пламва и любовта към оперното изкуство. След като завършва лицея „Росили“ с титлата „маестро ди музика“, Атанасов започва работа като военен капелмайстор в България, на която длъжност остава до края на живота си. Титлата „маестро“ той поставя пред името си и така то остава завинаги в съзнанието на хората.

Първата си опера — „Борислав“, Маестро Атанасов написва през 1911 г. по едноименната драма на народния поет Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет — „Гергана“, — която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведения у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери: „Запустялата воденица“, либретото е от композитора-песенник Александър Морфов, и „Цвета“ — по сюжет на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Останалите две опери на Маестрото отново са с исторически сюжет — „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна, отколкото битовите му опери, композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското изворче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а така също и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.
На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. в Италия. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта,  Държавно издателство „Музика“, София, 1976

Произведения

Маестро Георги Атанасов е автор на:

6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
1911 – „Борислав“ – по едноименната историческа драма на Иван Вазов, който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов;
1917 – „Гергана“ – по поемата на Петко Славейков, „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски;
1922 – „Запустялата воденица“, либрето на Александър Морфов;
1924 – „Цвета“ – по „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински, който е автор на либретото (до 1929 г., операта е носела същото име);
1926 – „Косара“ – по либрето на Боян Дановски;
1930 – „Алцек“ – по либрето на Петър Карапетров.
1916 – „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска оперета за възрастни
5 детски оперети:
1909 – „Болният учител“
1911 – „За птички“
1912 – „Самодивско изворче“
1915 – „Малкият герой“ (изгубена)
1920 – „Златното момиче“
маршове, детски песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.

Информация от сайта https://www.operasofia.bg/component/k2/item/2543-strashnata-sadba-na-maestro-georgi-atanasov

Страшната съдба на Маестро Георги Атанасов

Композиторът си отива от този свят от завистта на своите „колеги”

„Ако има гений на завистта, той непременно е българин!” Това заключение е на Елин Пелин. Преди него, в своя „Речник на живия български език” Найден Геров тълкува така думата завист: “Яд и досада, които усеща някой, кога гляда другого да е по-добре на нечто от него.” Възрожденецът илюстрира формулата с две поговорки: “Дето доброто нещо, там и завистта често” и “Завистта е люта болест”.
Всички строители на Нова България са усещали ударите на завистта и често пъти това е било причина и за техния край. Един от тях е композиторът Маестро Георги Атанасов.

Животът на композитора е тежък, изпълнен с лишения и много удари от завистниците на теговия талант. Роден е на 6 май, 1882 г. в Пловдив.
Георги е само на две години, когато родителите му се разделят. Бащата заминава за Беломорието на гурбет, а майката остава в Пловдив, за да се грижи за сина си. На 14 години юношата остава сирак. Така той опознава нуждата, а бедността го съпътствува през целия му живот.

Едва седемгодишен пее в ръководения от диригентите Георги Байданов и Емануил Манолов катедрален хор към църквата ‘Св. Богородица, като най-малкият хорист в него. Когато веднъж му попада за малко китара, бързо се научава да свири на нея. След като си я вземат, той обсипва майка си с горещи молби да му купи друга, ала бедната жена няма толкова пари и решава да му купи окарина. С този примитивен струнен инст-румент Георги свири по цял ден в махалата под Небет тепе.

Шанс да го чуе, има големият композитор Панайот Пипков – автор на химна „ Върви народе възродени” – за славянските първоучители Кирил и Методий. Върнал се наскоро от Италия, където завършва Миланската консерватория, Пипков оценява таланта на момчето и му разрешава да свири на неговото пиано. Той е и виновникът, който успява да склони вуйчо му, офицерът Спас Георгиев- настойник на малкия Георги, след смъртта на майка му, да го изпрати да учи музика.

Едва 15 годишен Атанасов поема към Букурещ, където се записва в Музикалната консерватория. Без достатъчно пари, без добро познаване на езика, Георги успява да се пребори със спънките става един от най-добрите ученици в Консерваторията. Явява се на изпит, за оркестрант в Букурещката опера, който издържа успешно и тази му работа го осигурява материално, за да продължи своето образование. В продължение на 4 години и половина Георги Атанасов учи курса за тромбонисти и тъкмо, когато трябва да се дипломира, между България и Румъния избухва дипломатически конфликт, заради убийството на румънския министър председател Михаяну. Всички български студенти са депортирани. Между тях е и Георги Атанасов.

Младият музикант се озовава в родния си град, без да е завършил своето образование. Тук известно време дава частни уроци, включва се в Пловдивското певческо дружество и в музикално трио, участва в концертни програми. Още в Букурещ, диригентът Валини, му препоръчва да учи оперна композиция в Италия, но за там трябват много пари. Вуйчо му, който е напуснал армията, продава имотите, които има на село и успява да му осигури необходимите парични средства, с които Георги поема към родината на Верди и Росини.

В Миланската консерватория, учебните такси са неимоверно високи, а и неговата възраст е над пределната за кандидатстване. Това го кара да се запъти към град Пизаро на Адриатическо море, където постъпва в музикалния музей “Росини”, чийто директор по това време е световно известният Пиетро Маскани. Записва композиция и контрапункт.

Бедният студент е принуден да моли българският монарх Фердинанд, да бъде подпомогнат с държавна стипендия, за да продължи музикалното си образование. Но тя му е отказана. Той спи по плажове и приятели и живее в крайна мизерия. Намират се отзивчиви италианци, които го подпомагат материално. И така 2 години и половина Георги учи в Пизаро. Неговата настойчивост и упоритост, в края на краищата са възнаградени и той завършва успешно Консерваторията, като получава с дипломата си и званието “Маестро ди музика”. При завръщането му в България това звание “Маестро” ще стане неделима част от неговото име. Завръща се в Пловдив през 1903 година. Отбива военната си служба като музикант- тромбонист във военно-духовата музика на 9-ти пехотен Пловдивски полк с капелмайстор Спас Софиянлиев. Отличното му музикално образование и липсата на военни капелмайстори са причина да замине за Хасково, където създава духовия оркестър на 4-ти резервен полк през месец декември 1903г. Още в първите месеци на 1904 година полкът е предислоциран в Карлово и получава името 28-ми пехотен Стремски полк. Заедно с него се мести и духовата музика на полка. В Карлово Маестрото престоява само 4 години и през 1907 г. той е преместен като капелмайстор на 21-ви пехотен Средногорски полк в Пловдив.

Макар и кратко, неговото присъствие в Карлово оставя колоритна диря в съзнанието на местните хора и полага основите на организирания музикален живот в китния подбалкански градец . Тук той се влюбва и жени за местната девойка Ана от стария карловски род Банялиеви, която му ражда три дъщери. Дарбата на Маестро Георги Атанасов не може да се побере в рамките само на бойните маршове. Той твори и други музикални творби. Създава своята първа оперетка “Учителят е болен”. Първото му голямо музикално- сценично произведение е операта “Борислав”, написана по едноименната драма на народния поет Иван Вазов. Произведението вижда бял свят през 1911 година. Операта е посрещната с възторг от интелектуалци като Иван Вазов, Стоян Михайловски, проф. Иван Д. Шишманов, Стоян Заимов, Евгения Марс и др. Неговите колеги не му прощават успеха. На 6 март 1911 г. във в. „Реч” някой си Т. Астарджиев пише унищожителна критика за премиерния спектакъл: „Българската оперна дружба представи снощи в народния театър новата опера „Борислав”, композирана от г-н Г. Атанасов. Популярният сюжет на този музикален труд бе възбудил още от рано любопитството на столичани, които с нетърпение очакваха представлението на тази опера. „Борислав” не оправда толкова тези очаквания. Операта „Борислав” не може да има претенциите за българска опера, защото елементите на националната музика са толкова слабо застъпени, че те дори се губят в общия ансамбъл.” След продължителни сравнявания с музиката на „Тоска”, „Селска чест” и др. опери Т. Астарджиев погва с отрицателни думи и изпълнителите. Единствено благи думи пише за изпълнението на тенора Стефан Македонски.

Тази критика на Т. Астарджиев, вероятно това е псевдоним на някой от завистниците на Маестро Георги Атанасов, предизвиква диалог между композитора и членовете на Българската оперна дружба. Маестрото сяда зад пианото и свири пред своите колеги откъс след откъс от клавира на „Борислав”, после те обсъждат чутото и така бавно, но унизително за композитора стигат до извода, че той не е преписвал от италианските майстори. Срамен момент за съвременниците на Маестрото и тъжен за самия него, който обръща вярата му в хората. Обичта му към родината обаче остава непроменена.

От 1914 до 1920 година Георги Атанасов служи в София като капел- майстор на Гвардейската духов оркестър ( първият симфоничен оркестър у нас). С нея той изнася общо 97 симфонични концерта в градското казино на столицата, което го утвърждава като един най-изтъкнатите български диригенти през 20-те години на миналия век. Включва в програмата музикални произведения на класиците: Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Чайковски, Хайдн, Мусоргски. Между участниците и солистите в оркестъра са такива големи музиканти, като Панчо и Любен Владигерови, Саша Попов и други. През периода 1920-1923г. е капелмайстор на военно-духовата музика на Военното училище.

Той е един от създателите на оперното изкуство у нас. През 1917 година завършва втората си опера “Гергана” по поемата на Петко Рачов Славейков “Изворът на белоногата”. Още същата година операта е поставена от Кръстю Сарафов в “Оперната дружба” и спектаклите преминават с голям успех. Следващата опера на Маестрото е “Запустялата воденица” по либрето на известния български композитор и офицер Александър Морфов, брат на оперната прима Христина Морфова. През периода 1922-1923 г. работи като диригент на оркестъра на Софийската опера.
След деветоюнския преврат 1923 г. Маестрото е уволнен, като диригент на операта, под предлог, че е симпатизант на БЗНС. Непрекъснатите интриги, които плетат около него зложелателите му, го принуждават да се затвори в себе си.

През 1924 година той завършва четвъртата си опера “Цвета”, а малко по-късно написва своята великолепна “Македонска кървава сватба” по текст на Войдан Чернодрински. Поставена на сцената на Кооперативен театър, тази творба е посветена на борбата на бъл-гарите в Македония против турското робство и има блестящ успех.

През периода 1926- 1931г. отново е капелмайстор на оркестъра на Военното училище. Същевременно създава операта “Косара”, която бележи нов момент в творчеството му и пренастройва неговата лира от битова на историческа тема. През 1930 г., ражда поредната си перла в своята музикална огърлица шестата си опера “Алцек”. Освен на опери, Маестро Георги Атанасов, е автор на пет детски оперетки като Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), на бойни маршове, солови песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др..

Като капелмайстор на военно-духовия оркестър на 21-ви пехотен Средногорски полк Маестрото взема участие във войните за национално обединение. През Балканската война, в паметния боя на връх Средногорец, в Родопите призивните звуци на бойните маршове, изсвирени от неговите военни музиканти са онази могъща сила, която кара воините от полка да забравят за смъртта и да отблъснат многократно превъзхождащия ги противника. Не случайно славният командир на полка, легендарният полковник Владимир Серафимов, с чувство на гореща признателност благодари на капелмайстора за моралната подкрепа, оказана на бойците в решителните мигове на боя, когато положението виси на косъм.

Изтощен до краен предел от неуморния си, упорит труд, като диригент и композитор, отвратен от критиките на своите зложелатели той заболява тежко от диабет, който прераства в туберкулоза. По съвет на лекарите заминава за слънчева Италия, за да се лекува. Там получава помощ от института „Про ориенте. Болестта му обаче вече е в напреднал стадий и на 17 ноември 1931 година умира в санаториума “Лаго ди Гарда” , още ненавършил 50 години.

По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в България. От Италия до Бургас с параход, а оттам до столицата с траурен влак, Маестро Георги Атанасов е препогребан в София през февруари 1937 г.

Посмъртно получава всенародно признание за своя музикален талант и творчество , като един от най-популярните военни капелмайстори и създателите на българската опера .

Маестро Георги Атанасов