Димитър Ненов е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори. Той е един от основателите на Дружество на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.) и първият негов секретар и касиер. С разностранните си интереси и музикална и обществена дейност той е сред водещите личности на интелектуалния елит в България и се превръща в ключова фигура не само за българската музика, но и за цялата българска култура. Учи пиано при проф. Анд. Стоянов. През 1920 г. заминава за Дрезден (Германия), където следва архитектура във Висшето техническо училище. Същевременно учи пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. Работи като музикален ръководител на балета Thea Jolles (1925­-27 г.). След като завършва архитектура, през 1927 г. се завръща в България. Известно време работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927-­30 г.) и в Главна дирекция на железниците (1929­-32 г.). Специа-лизира архитектура на железопътни сгради в Италия (1932 г.). През тези години има активна реализация като архитект.

В началото на 30-те години Димитър Ненов се посвещава изцяло на музиката. Специализира пиано при Е. Петри в Закопане (Полша) през 1931 г. Завършва музика в Болоня – Италия (1932 г.). В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподава пиано (1933­-35 г.; 1937-­43 г.). От 1943 г. е професор в ДМА (дн. НМА „проф. П. Владигеров“). Успоредно с педагогическата си дейност, се проявява и като публицист и критик, отстоявайки свои естетически възгледи и високи духовни и професионални ценности в българското музикално творчество и култура. Активно участва в дейността на Дружеството за “Съвременна музика”. Две години работи в Радио София (1935­-37 г.) и като негов първи музикален ръководител има големи и разностранни заслуги за цялостната организация на музикалния живот у нас през 30-те ­ 40-те години.

Димитър Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Изнасял е концерти с успех освен в България и в Германия, Дания, Италия, Полша и други страни. През 1937­-47 г. участва в клавирно трио с цигуларя Хр. Обрешков (по-късно с П. Христосков) и виолончелиста К. Попов, което с професионален финес изпълнява богат репертоар от различни стилове и композитори. Изнася камерни концерти с цигуларя Вл. Аврамов и К. Попов, акомпанира на редица български и чужди изпълнители.
Димитър Ненов е автор на произведения за симфоничен оркестър; вокално-инструментални творби; клавирни пиеси и др. Музиката му изразява неговото оригинално виждане за музикално творчество, което съчетава индивидуално, съвременно и българско. Тя е възприета като образец от редица композитори, представители на следващи творчески генерации, които търсят и утвърждават нови пътища в българската музика.

Творчество
Хорово-оркестрови произведения:
“Коледа” –­ симфонична поема за солисти, смесен хор и симфоничен оркестър (1938­39);
“Тракия” –­ симфонична сюита за сопран, женски хор и оркестър (1940 г.).

Произведения за глас и оркестър:
“Родина” –­ 5 поеми за висок глас и оркестър, т. Д. Габе (1933-39 г.);
Пет жътварски народни песни (1937 г.);
Шест народни песни за висок глас и оркестър (1938 г.);
Пет песни за солисти, женски хор и оркестър (1950 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония №1 (1922 г.);
“Поема” (1923 г.);
“Балада” (1924 г.);
Четири сюити (1924-25 г.);
Рапсодична фантазия (1938-­40 г.);
Концерт за пиано и оркестър (1936);
Балади за пиано и оркестър №1 (1942 г.) и №2 (1943 г.).

Камерна музика:
За пиано:
Шест прелюда (1921 г.);
Соната (1921 г.);
Соната (1922 г.);
Шест пиеси за пиано (1922-­27 г.);
Рондо (1922 г.);
Кино сюита (1925 г.);
Тема с вариации (1931 г.);
Два етюда (1932 г.);
Токата (1939 г.);
“Танц” (1941 г.);
Миниатюри (1945 г.);
“Приказка” (1946 г.).
За цигулка и пиано:
Соната (1921 г.).

Вокална музика:
Девет песни за висок глас и пиано (1922-­24 г.);
“На дача” –­ песенен цикъл, т. Е. Багряна (1931-­33 г.).

Избрана литература за Димитър Ненов:
“Димитър Ненов. Спомени и материали” (съст. Л. Николов) (С., 1969);
Аврамов, Ив. “Димитър Ненов” (С., 1981);
Николов, Лазар. “Спомени за Димитър Ненов” (С., 1987);
“100 години от рождението на Димитър Ненов” (Българско музикознание, 2000, №1); Смилков, Ромео. “Димитър Ненов –­ клавирни творби от първата половина на 30-те години. Тема с вариации във фа диез мажор” (С., 2002).
източник – https://ubc-bg.com/димитър-ненов/

Димитър Ненов