Кратка история на блуса – урок с музикални примери.

Докато европейската музика изживява разцвета на Виенския класицизъм и Романтизма, в останалата част от света културата се развива, следвайки свои собствени закономерности. Музикалните традиции на част от народите продължават да съществуват относително самостоятелно и изолирано, а по земите, колонизирани от белия човек, навлиза европейското влияние.

Още в началото на ХVI  век, след откриването на Америка, на Новия континент започва преселването на големи групи хора от Европа. Настанили се в новите земи, европейците развиват активна стопанска дейност – производство на тютюн, ориз, захар, памук… за която е необходима работна ръка. Така започва едно от най-унизителното и антихуманно време – това на търговията с чернокожи роби, внасяни от Африка.

Докарани насила с презокеанските кораби,

те запазват живи връзките с родната земя чрез своите песни и танци. По този начин на американския континент си дават среща традиции от различни краища на света – европейската на колонизаторите (британци, французи, испанци, португалци, холандци, ирландци), африканската на робите и тази на местното индианско население.

Особено значение за цялото бъдещо развитие на музиката с развлекателен характер има синтезът между европейските и африканските традиции в Северна Америка. По-голямата част от преселниците в тази част на света са англичани, французи, ирландци, германци, холандци. Макар и далеч от родните си места, в ежедневието и празника те продължават да танцуват полка и ирландски рил, да свирят на цигулка шотландски и уелски мелодии, да пеят балади. 

Преплетени с културата на чернокожите роби,

тези традиции от европейската битова и фолклорна практика раждат музиката на Новия континент. Европейците пренасят в Америка различни национални традиции, но едновременно с това и нещо, което е общо за всички тях – християнската религия. Християнството се въвежда насилствено сред робите и се използва като основно средство за контрол и подчинение. 

Но вместо със съпротива, чернокожите с отворени сърца приемат новата религия като обещание за по-добър живот. Започват да участват в службата с особен плам, като я насищат с настроение и спонтанност. В Северна Америка чернокожите протестантски свещеници ритмизират религиозните текстове, като използват характерното за африканската музика редуване на „въпрос -отговор”.

Така богослужението се превръща в Диалог между проповедника и вярващите, в който молитвата се преплита със спонтанни възгласи, пляскане с ръце, тропане с крака… Пренесените от Европа религиозни химни стават основа на първите образци на афроамериканска музика – спиричуелите. текстовете на които са върху библейски легенди, в които Христос и светците са описани като обикновени хора.

С особената си емоционалност,

характерната ритмика и колективната импровизация спиричуълите съхраняват африканските музикални традиции. Освен битовите традиции и християнството европейците донасят и практиката на духовия оркестър, съставен от медни инструменти, т.нар. брас бенд. Такива състави не само озвучават всички важни обществени събития в по-големите градове – тържества, паради, церемонии, но скоро започват да свирят и в градските паркове. Там те изпълняват аранжименти на популярни творби от Росини, Моцарт, Щраус за удоволствие и развлечение на слушателите.

Сред преселниците има Истински ценители на класическата музика. За да поддържа европейските културни традиции, oще в средата на века обществото на белите създава първите симфонични оркестри, които изпълняват увертюри, симфонии. На взискателната публика се представят оперни спектакли, както и модерните по това време в Европа оперети.

Докато белите господари се грижат за развитието

и процъфтяването на своята култура, на чернокожите е отнета възможността дори да общуват помежду си. На робите е забранено да говорят на майчиния си език, да свирят на ударни инструменти, смятани за средство за подаване на бунтовни сигнали забранени са и езическите религиозни ритуали. Единствената връзка с далечната родна земя са техните трудови песни. Работейки на памучните плантации под палещото слънце, те пеят така, както са пели техните предци –  някой изпява стих, другите му отговарят заедно.

На основата на Трудовите песни възниква най-типичната „черна“ народна музика – блусът. Блус на английски означава тъжен, печален. Това е солова песен, родена сред памуковите плантации, в която спонтанно, откровено и просто, с много чувство чернокожият певец разказва за всичко от живота – за труда и мизерията, за любовта и раздялата, за отчаянието, свободата и надеждата. 

След Гражданската война (1861 – 1865)

робството е премахнато. Останали без работа, без храна, без покрив, бившите роби отиват на север към големите индустриални градове, за да търсят прехрана. Там те започват да пеят и свирят блус в заведенията и локалите за развлечение на публиката.

Особено популярен в САЩ през втората половина на Х1Х век е менестрелният театър. В него бели „актьори“ с почернени със сажди лица пеят, свирят и танцуват, като имитират жаргона, привичките и начина на живот на чернокожите. Те от своя страна не приемат тази практика като оскърбление и също създават свои менестрелни трупи. Тъмнокожите са по-добри певци, актьори и музиканти, правят по-интересно шоу от белите и скоро стават предпочитани изпълнители. 

На границата на ХIХ век и новото столетие се ражда една типично „черна“ музика – рагтайм. Неговите корени са в инструменталните изпълнения на менестрелите. Постепенно рагтаймът се оформи като музика за пиано, отличаваща се с раздвижена синкопирана мелодия, и става запазена марка на чернокожите музиканти. Сред пай-известните на всички времена са рагтаймите на Скот Джоплин.

ТРАДИЦИЯТА НА БЛУСА

Паралелно с афроамериканските религиозни традиции, които се проявяват чрез спиричуъла и разновидности на госпъла, през ХХ век на основата на блуса се развиват множество светски стилове. Блусът, роден в плантациите на Юга, е основна част от шоуто на пътуващите менестрелни трупи. В тези спектакли блус „играят“ предимно жени, някои от които впоследствие правят голяма артистична кариера и стават първите записвани в студио чернокожи музиканти. 

Една от най-големите госпъл певици Махалия Джаксън казва: „Госпълът е музика от Господ, а блусът е дяволска музика“. И наистина в началото на ХХ век блусът вече звучи и в градовете, в заведения и локали с незавидна репутация. Белите и чернокожите, които държат на благоприличието, се въздържат да слушат тази „непристойна музика”, неподходяща за „почтени уши”. 

Това кара част от блусарите

да направят текстовете по-изтънчени, за да се харесат и на тази част от публиката, която държи по-строго на моралните норми. Така се заражда градският блус. Той се повлиява и от традицията на многобройните шумни оркестри, свирещи по улиците, и все по-често се изпълнява само от инструменти. 

От инструменталния блус в първите десетилетия на века се ражда стилът буги-вуги. По това време едно от разпространените забавления са организираните от железопътните компании екскурзионни маршрути. На увеселителните влакове пътниците се забавляват от пианист, чийто коронен номер е да имитира тракането на колелата на влака. Този монотонен жив ритъм, върху който се импровизират мелодии, става отличителен белег на буги-вугито, останало на мода до ЗО-те години на XX век. Около 40-те години на века в музиката навлизат новите електрически инструменти. Състави, които включват най-често електрическа соло китара и бас китара, хармоника, саксофон, ударни и пиано, започват да свирят музика, която звучи „по-твърдо“ и по-напористо.

Така през 50-те години се налага ритъмендблуса.

Всъщност с това име се нарича цялата „черна“ забавно-танцова музика, разпространена след Втората световна война. Нейни отличителни белези са подчертаният ритъм и специфичното пеене на чернокожите. В следващите две десетилетия този стил завладява и Европа, и Америка. Ритъмендблусът става основа на два други стила, които задълго се настаняват в световните музикални класации – „белият“ рокендрол и „черната“ соул музика.

Този урок нямаше за цел да ви запознае подробно с историята на блуса. Целта му беше да подбуди любопитството ви и по този начин да търсите и намирате стилове, които, за съжаление,  рядко ще чуете по медиите.

Блусът е в основата на съвременната поп музика.

Бихте се изненадали да разберете, че песни на Адел и Бионсе са…блус.  Добре е да знаете някои имена, свързани с блуса. Те са прекалено много, затова не претендирам за изчерпателност.

През 1912 година е публикувана композицията на W.C. Handy “Memphis Blues”. Тя става много популярна и така блусът навлиза в издаването на ноти. От делтата на Мисисипи – Charley Patton, Eddie (“Son”) House и Robert Johnson (Sweet Home Chicago). Певиците Ma Rainey, Ida Cox и Bessie Smith, които често са били акомпанирани от джаз бендове, техният стил е традиционен блус. Сред градовете, в които блусът се заражда са Atlanta, Memphis и St. Louis. John Lee Hooker се преселва в Detroit, а на Задния бряг е Aaron (“T-Bone”) Walker, който създава стил н свирене, възприет от Riley (“B.B.”) King. 

Както ви споменах преди, Chicago е градът, който играе важна роля за развитието на градския блус. Преселилите се от Memphis в Чикаго Tampa Red, Big Bill Broonzy и John Lee (“Sonny Boy”) Williamson са популярни блус изпълнители там.

След Втората Световна война ще спомена имена като Muddy Waters, Chester Arthur Burnett, Little Walter Jacobs.  Музиканти като Jimi Hendrix, Etta James, Eric Clapton и Keith Richards от Rolling Stones са повлияни от чикагския градски блус.

——————

Образователен урок “Кратка история на блуса”, представен от Добрин Пелтеков (Даскалът по музика)

Използвано видео, по ред на появяване във филма:
Muddy Waters – Got My Mojo Working
Автор – Preston “Red” Foster
Лиценз в полза на – PEDL, BMI – Broadcast Music Inc.Abramus Digital, LatinAutor

Son House – Scary Delta Blues
1900 Victorian – Time Machine Parade with Brass Bands

Scott Joplin – The Entertainer
изпълнява – Звезделина Тодорова

Музикантите, осъществили записа на Sweet Home Chicago:
Base Band
Радослав Тодоров – пиано, хармоника
Румен Попов – вокал, китара
Ангел Ангелов – барабани
Участваха още:
Mike Sax – тенор саксофон
Ивайло Павлов Горския – цугтромбон
Добрин Пелтеков – бас
Записите на Base Band и Ивайло Павлов са направени в Base Mind Studio
Mike Sax – домашна обстановка
Добрин Пелтеков – Spot Music
миксинг и мастъринг – Base Mind Studio
видео монтаж – Добрин Пелтеков

Музикантите, осъществили записа на песента Got you on my mind
автори – Howard Biggs и Joe Thomas.
Алеко Пехливанов – вокал и китара
Жасмина Лисичкова – вокал
Добрин Пелтеков – бас
Давид Балъков – барабани
Жасмина и Алеко са от – Step by Step
Давид Балъков – Хаштаг
микс и мастеринг – Spot Music
видео монтаж – Добрин Пелтеков
лого на Даскалът по музика – Венета Желева Записите на Жасмина и Алеко са направени в домашна обстановка. Бас и барабани в Spot Music.

Използвани са снимки от от видеото на Cam Hill в YouTube. Видеото е направено за FJHS Texas History classes, за да запознае учениците с периода на робството в Щатите и Тексас.

Снимка от филма “The Blues Brothers” от сайта mentalfloss.com

Използвана музика:

Robert Johnson – Sweet Home Chicago
Албум – Robert Johnson: King of the Delta Blues
композитор – Robert Johnson
лиценз в полза на YouTube от The Orchard Music, SME (от името на Spectra Records); UNIAO BRASILEIRA DE EDITORAS DE MUSICA – UBEM, LatinAutor, BMG Rights Management (US), LLC, LatinAutor – SonyATV, LatinAutor – ACODEM, LatinAutor – PeerMusic, AMRA, BMI – Broadcast Music Inc., UMPI, LatinAutor – UMPG, ARESA, Public Domain Compositions
“Sweet Home Chicago” е блус стандарт, записан за първи път от Robert Johnson на 23.11.1936. Въпреки че е обявен за създател на песента, има различни песни, които са предшествали тази и носили подобни фрагменти.

Ed Lewis – I Be So Glad When The Sun Goes Down
лиценз в полза на – YouTube от WMG; PEDL, LatinAutor, UNIAO BRASILEIRA DE EDITORAS DE MUSICA – UBEM, LatinAutor – Warner Chappell, BMI – Broadcast Music Inc., Warner Chappell

Johan Blohm от The Refreshments – Boggie-Woogie

Използвани са ресурси от:
– учебник по музика за седми клас от 2008 година, на издателство “Просвета” – Сотирова, Матеева
– Подкасти “History of the Blues” -1, 2 и 3 на Distorted History Podcast
– https://www.britannica.com/art/blues-music
– https://santafe.com/article/a-history-of-blues-music
– кадри от концерт на B.B.King

Филмът “Образователен урок кратка история на блуса” или части от него могат да се ползват под лиценз:
Признание-Некомерсиално-Без производни CC BY-NC-ND 4.0 Международен (Attribution-NonCommercial-NoDerivatives) 4.0 International (CC BY-NC-ND 4.0)

Авторските права принадлежат на съответните автори или техните представители. Използваните кадри, снимки и звуков материал са единствено с образователна цел.
Каналът “Даскалът по музика” не е включен в програма за онлайн материализиране на излъчванията.

“Кратка история на блуса”
Една продукция на Даскалът по музика © 2020

Можете да свалите и принтирате урока в PDF формат от тук – Кратка история на блуса – урок

Кратка история на блуса – образователен урок