История на звукозаписа
В електронния архив на Университета на Сан Диего и в книгата на Greg Milner „Perfecting Sound Forever An Aural History of Recorded Music” са описани важните събития, които са предпоставка за развитието на звукозаписната техника, а от там и на миксирането на музика. На основата на информацията от тези, както и от други интернет-източници, могат да се систематизират следните етапи:

1. Акустичен период (1877 – 1925)
Всичко започва през 1877 година, когато Едисон записва за първи път човешки глас на цилиндрично записващо устройство. На 19 февруари 1878 година той получава патент 200 521 за фонограф, използващ цилиндри за запис в продъжение на 2-3 минути. Следващите години са динамични и на 15.01.1889 Colombia Phonograph Co. получава права от Edward Easton за продажба на грамофони, но той има по-голям успех с продажба на музика, като през 1890 издава първия си музикален каталог от 1 страница.
През 1893 г. семейството на Emile Berliner успява със своята фирма да продаде над 1000 грамофона, някои от които електрически, но повечето задвижвани ръчно. Тук трябва да се отбележи, че той продава и 25 000 седем инчови плочи (произведени на твърда гума). През 1910 John McCormack подписва договор за издаване на песни с Victor Co, което води до стотици записи в следващите 20 години.
Едисон признава победата на плочата над неговия цилиндър през 1914 година. През 1917 година е реализиран първият запис на джаз бенд.
Забележка – някои смятат, че първият запис е направен през 1860 година – запис на звук от Édouard-Léon Scott de Martinville.

2. Електрическият период (1925-1945)
Вторият период в развитието на звукозаписа започва с представянето на интегрираната система на Western Electric от елекрически микрофони, електронни сигнални усилватели и електрически дисково (плочи) записващи машини. Тази система е приета от водещите американски звукозаписни компании през 1925 година. Звуковият запис се превръща в хибриден процес: звукът се улавя, усилва, филтрира и балансира електронно, като дисковата записваща глава вече е електрически задвижвана. Все пак целият процес е все още механичен – сигналът е физически ”инкрустиран” върху метална или восъчна ”мастър” плоча, а потребителските плочи се произвеждат масово чрез щампиране от мастъра върху твърди гумени или винил плочи. Системата на Westrex подобрява значително качеството на звука, като предава значително по-широк честотен диапазон от преди – вече между 60 и 6000 херца. Това дава начало и на нова професия – аудио инженер, който записва по-пълен, по-богат и по-детайлен и балансиран звук, използвайки повече микрофони, свързани към многоканални
електронни усилватели, компресори, филтри и миксери. В хронологията на последвалите събития могат да се поставят следните акценти:
– 1925 – първи електрически записани дискове са пуснати за продажба;
– 1928 – Georg Neumann основава своята фирма за производство на микрофони в Берлин. Първият модел е CMV3 “Neumann Bottle” кондензаторен микрофон;
– 1929 – RCA започва преминаване на производството от твърда гума към винил “Victrolac”;
– 1931 – на 12 ноември EMI отваря студиото си на Abbey Road в Лондон. То е най-голямото звукозаписно студио в света по това време. Louis Sterling наема Alan Blumlein да инсталира собственото си Blumlein електрическо записващо оборудване и спира да плаща права на Western Electric. Alan Blumlein патентова “binaural” (стерео) записващ метод в Англия;
– 1931 – Pfleumer и AEG започват конструкцията на първите магнетофони;
– 1936 – първият запис върху BASF/AEG на 19 ноември на концерт на сър Thomas Beecham.
– Les Paul изобретява многопистовия запис през 1943 година (В началото на 1960-те той е автор и на overdubbing – запис на малка част върху
вече записана писта).

3. Магнитен период (1945-1975)
Третата вълна на еволюцията на аудио записа започва през 1945 година, когато Обединените сили получават достъп до ново германско
откритие – магнитната лента за запис. Технологията е открита още през 30те години, но се пази само за Германия и се използва широко за
предварително записани радио програми. Съюзниците откриват и нещо изненадващо – качеството на звука на тези програми е практическо същото както при излъчванията на живо! След 1950 година магнитните ленти стават стандарт за мастър записи в радио и музикалната индустрия. Друго предимство е много по-голямата продължителност на записа и много по-доброто качество, отколкото преди. Вече записания звук може лесно да се редактира, манипулира и комбинира по начин, който просто не е бил възможен със записа на плочи.
Ето и хронологията на следващите събития:
– 1949 – Magnecord добавя втора глава към своя PT-6 лентов рекордер, за да създаде един от първите стерео рекордери. Моно моделът е
представен през май 1948 година;
– Willi Studer прави своя първи Dynavox магнетофон, който е еволюция на Revox A36 от 1953, и след преместване в нова фабрика близо до
Цюрих през 1960 година започва производство на 2 и 4 пистови Revox D36;
– 1969 – Dolby Noise Reduction е представена за празни записващи ленти.

4. Дигитален период (1975 – до наши дни)

Последният (за сега) период е може би най-динамичния и най-променящ се в историята на звукозаписа. За по-малко от 20 години всички предишни технологии са ”превзети” от цифровото звуково кодиране, което е подготвено от японската електронна корпорация Sony през 70те години на ХХ век. За разлика от всички предишни технологии, които записват аналогово звука, цифровата (дигитална) технология ”хваща” звука чрез серия от малки семпли. При изсвирването им обратно през дигитално към аналогов конвертор (DAC), тези малки части се комбинират и оформят продължителен поток от звук. Първият изцяло цифрово записан албум на популярна музика е на Ry Cooder със заглавие Bob ‘Til You Drop и излиза на пазара през 1979 година. От тогава цифровият запис и възпроизвеждането бързо стават новия стандарт на всяко ниво – от професионалните звукозаписни студия до домашните hi-fi системи.

Кратка хронология:
– 1982 – първите цифрови 5-инчови дискети са представени, заедно с напредване на компютърната технология;
– 1985 – Sony и Philips представят стандарта за Compact Disc Read Only Memory (CD-ROM) – дискове за компютри, които използват същия
лазер за аудио дисковете;
– 1987 – представени са Digital Audio Tape (DAT) възпроизвеждащи  устройства;
– 1996 – започва продажба на DVD възпроизвеждащи устройства в Япония, а през 1997 и в САЩ;
– 1997 – MP3.com е регистриран в Сан Диего през ноември от Michael Robertson;
– 1998 – Jonell Polansky прави първия 24 битов, 48 пистов запис на Ocean Way.

 

Кратка история на звукозаписа