Марин ГОЛЕМИНОВ (1908-2000)

Марин Големинов е роден на 28 септември 1908 г. в Кюстендил. След завършването на Държавната музикална академия в София заминава за Париж. Там той постъпва в „Скала Канторим“ и учи композиция при Пол дьо Флем. Същевременно взима уроци и при именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Големинов завършва „Скола Канторум“ със златен медал. Няколко години по-късно той специализира композиция и диригентство в Мюнхен. От 1943 г. е професор по инструментация, а по-късно и по композиция в Българската държавна консерватория. Като педагог е подготвил редица от изтъкнатите български съвременни музикални творци. Големинов е заемал редица отговорни ръководни постове — директор на Софийската народна опера, ректор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори.

Като всички наши музикални творци от така нареченото „второ поколение“, към което принадлежи и той, Големинов създава своята музика върху основата на народното звукотворчество. През дългия му творчески път неговите произведения придобиват все по-нови черти и личният му стил постоянно се обогатява и избистря, като обаче запазва характерните си белези. Една от ярко индивидуалните и съществени черти на музикалния език на Големинов е късата, лаконична и много ярка фраза, находчиво намерена като сполучлив щрих в цялостния музикален образ.

Големинов е автор и на музикално-научни и публицистични трудове, като „Към извора на българското звукотворчество“, „Зад кулисите на творческия процес“, „Проблеми на оркестрацията“, учебници и др. За приноса си към българското музикално изкуство композиторът е удостоен с най-високи награди и отличия: „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“, лауреат на Димитровска награда, носител е на високи ордени, наградата „Хердер“ и др.
Умира на 19 февруари 2000 г. (91 г.) в Eшпиню, Португалия

Марин Големинов е един от най-изтъкнатите български съвременни композитори. В близко половинвековния си творчески път той е създал изключително ценни произведения в различните области на музиката. Големинов е от онези творци, които са имали рядкото щастие още с първото си голямо произведение да наложат безспорното си присъствие в българската музикална култура. С танцовата си драма „Нестинарка“ той изведнъж си завоюва авторитет на голям и самобитен композитор. Именно тази негова танцова драма, играна в продължение на години многократно у нас и в чужбина, положи началото на богатия му и плодоносен път.

Марин Големинов е композитор с ярко специфичен личен стил и неговите произведения представляват пъстро петно в панорамата на българската музика. Авторският му портфейл съдържа различни по жанр творби, голяма част от които отдавна вече са доказали правото си на траен живот. Големинов е написал музикално-сценични, симфонични, вокално-инструментални, камерни и други произведения, между които се открояват оперите „Ивайло“ (1959), „Зографът Захарий“ (1972), [След предаване на книгата в издателството М. Големинов завърши новата си оперна творба „Тракийски идоли“ (1981), която бе поставена в Старозагорската народна опера — б. р.] балетите „Нестинарка“ (1940) и „Дъщерята на Калояна“ (1974), музикалната приказка „Златната птица“ (1961), три симфонии, инструментални концерти, вокално-инструменталните творби. „Селска песен“ и „Титанът“, Вариации върху тема от Добри Христов, Прелюд и токата за пиано и оркестър, Концерт за струнен квартет и оркестър, струнни квартети, песни, инструментални пиеси и мн. др.
Получава научна титла  академик.

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Творчество

Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Ивайло” (1959, София);
“Златната птица” (муз. приказка), (1961, София);
“Зографът Захарий” (1972, София);
“Тракийски идоли” (1981, Стара Загора).

Танцови драми:
“Нестинарка” (1942, София);
“Дъщерята на Калояна” (1973, София).

Хорово-оркестрови произвединя:
Kaнтати:
“Отец Паисий” (1966);
“Балада за Априлското въстание” за солисти, смесен хор и оркестър (1976);
“Кресту Твоему” и “Алелуя” за мъжки хор и оркестър (1992);
“Възкресение за живите” симфония-кантата за мецосопран, смесен хор, битов хор и симфоничен оркестър (1993).
За глас и симфоничен или камерен оркестър:
За бас и симфоничен оркестър: “Селска песен” (1943);
3 народни песни (1953).
За сопран и симфоничен оркестър: “Симфонични импресии по картини на Майстора” ­ поема (1982).
За сопран и камерен оркестър – 3 миниатюри (1965).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
№1 “Детска” (1963);
№2 (1966);
№3 “На мира в света” за оркестър, сопран и битов хор (1969­-70).
“Нощ” ­ симфонична поема (1931);
“Горянки” ­ увертюра (1939);
“Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“ (1942).

Концерти:
за виолончело №1, 1946 (авторска преработка за виола и оркестър, 1955) и №2 (1984);
за цигулка (1968);
за пиано (1975);
за обой (1984);
за контрабас и оркестър (1993).
“Прелюд, ария и токата” за пиано и оркестър (1954);
“Диптих” за флейта и оркестър (1982).
“Ламенто” (в памет на Добрин Петков, 1989).

Произведения за камерен оркестър:
Сюити:
“Балкан”, “Гайдар”;
“Сюита от пет македонски песни”;
“Сюита от пет народни песни” (1937).
Произведения за струнен оркестър:
Симфония №4 “Шопофония” (1977-­78).
Пет скици (авторска оркестрация 1952);
Четири миниатюри върху народни песни (1953);
Шест миниатюри (1963).
Концерт за струнен квартет и струнен оркестър (1963);
Концерт (1980);
Концертна пиеса (1985).

Камерна музика:
Духов квинтет №1 (1935),
Духов квинтет №2 (1946).

Струнни квартети:
№1 (1934),
№2 (1936),
№3 “Старобългарски” (1946),
№4 “Микроквартет” (1966),
№5 (1969),
№6 (1976),
№7 (1976),
№8 (1982).
5 скици (1948);
6 миниатюри върху народни песни (1953).

Солови и за различни инструментални формации:
Прелюд за виолончело и пиано (1948);
Малка сюита за соло виола (1951);
Дуети за две цигулки (1955);
Трио за обой, кларинет и фагот (1964);
Соната за соло виолончело (1969);
“Триптих” за флейта, обой и фагот (1977);
“Гротеска” за флейта, виола, арфа и чембало (1987);
“Тубафония” ­ духов квинтет със соло туба (1987);
“Крайности” за флейта и туба и (флейта и фагот) (1990);
Камерна музика №3 за две натурални валдхорни и оркестър (1991);
Соната за цигулка и виола (1996).

За пиано: “Младежки страници” и “Пет импресии” ­ клавирни цикли (1959).
Вокална музика: “Природа” ­ 5 импресии за висок глас и пиано (1968).
Хорова музика:
За смесен хор акапела: “Луд гидия” 5, т. П. П. Славейков (1934);
Сюита от коледни песни (1938);
“Хвалите имя Господне”(1989).

Солови песни:
“Хайдушко либе”, “Пролетна песен”, “Керванджийска” (1949).

Избрана литература от Марин Големинов:
“Към изворите на българското звукотворчество. Историко-естетически принос” (С.,1937);
“Инструментознание. Учебник за студентите в ДМА” (С., 1946);
“Проблеми на оркестрацията” (С., 1953, 1956, 1966);
“Зад кулисите на творческия процес” (С., 1971);
“Дневници, представени от Румяна Апостолова” (С., 1996).
Избрана литература за Марин Големинов:
Арнаудова, Боянка. “Марин Големинов” (С., 1968);
Лазаров, Стефан. “Марин Големинов” (С., 1971);
Апостолова, Румяна. “Марин Големинов” (С., 1998);
Арнаудова, Боянка. “Музикална драматургия и стилови особености в сценичното творчество на Марин Големинов” (С., 2000);
Паунова, Поля. “Марин Големинов в българското музикознание” (С., 2000).

Марин Големинов