Звукозаписното студио е съоръжение за запис и смесване на звук . В идеалния случай пространствата за запис и за прослушване са специално проектирани от акустик за постигане на оптимални акустични свойства (акустична изолация или дифузия или абсорбиране на отразения звук, който би могъл иначе да интерферира с звука, който се чува от слушателя). Звукозаписните студия могат да бъдат използвани от записващи музиканти, артисти за реклами или дблиране на диалог в киното, за телевизионни продукции или анимация, кино звукови ефекти, или за запис на придружаващият музикален съпровод.

Типичното звукозаписно студио се състои от една стая, наречена “студио” или “жива стая”, където се изявяват инструменталисти и вокалисти; и “контролна зала”, където тонрежисьорите работят с професионална звукотехника, аналогов или цифров запис, като пренасочват и манипулират звука. Често там има по-малки стаи, наречени “изолационни кабини”. Те са предназначени за инсталиране на музикални инструменти, като барабани или електрическа китара, за да предпазят тези звукове да се улавят от микрофоните, които са предназначени за улавяне на звуци от други инструменти, или да предоставят “по-неутрални” стаи за записване на вокали или тихи акустични инструменти.

Звукозаписните студия обикновено се състоят от три стаи: самото студио, където се създава звука за запис (често цитирана като “жива стая”), контролната зала, където се записва и обработва звука от студиото , и машинната стая, където се съхранява шумно оборудване, което може да повлияе на процеса на записване. Звукозаписните студия са внимателно проектирани на база на принципите на акустиката, за да се създаде набор от пространства с акустични свойства, необходими за записване на звук с прецизност и точност. Това се прави с обработка на стаята (чрез използването на абсорбиращи и разсейващи материали върху повърхностите на помещението, а също и използване на физическите размери на самата стая, за да се накара стаята да реагира на звука така, че да звучи по желания начин) и звукоизолация (за осигуряване на звукова изолация между стаите). Звукозаписното студио може да включва и допълнителни стаи, като вокална кабина – малка стая, предназначена за запис на глас, както и една или повече допълнителни стаи за контрол.

Всяко звукозаписно студио също разполага с кът за почивка и място в което музикантите могат да прослушат звука на непретенциозни озвучителни тела, за да добият обща представа за последно просвирване. Мястото е обзаведено с климатик, кожени дивани и фотьоли, бар с качествен алкохол или с дървени пейки и вентилатор и хладилник, в зависимост от значимоста на студиото и най-вече на музикантите , коио запиисват в него.

Александър Понятов, основателят на AMPEX, създава много от мащабните иновации в комерсиалната технология за запис и прави първият магнетофон , направен в САЩ, през 1948-ма година, революционизирайки радио индустрията. След като създава стандарт за звукозапис, AMPEX прави първият магнетофон за данни, за запазване на огромни количества информация на лента. През 50-те, AMPEX създава първият комерсиален видео магнетофон, който променя из основи начина на създаване и представяне на телевизионните програми. Неговата Калифорнийска компания, AMPEX, се предполага, че е именована от неговите инициали (A.M.P. плюс “ex” за “excellence”) , но служителите казват, че “ex” означава “experimental”. AMPEX изгражда апаратура за запис , която е идустриален стандарт за радиостанциите, включително мрежата ABC и разработва лентово закъснение за радио за Шоуто на Бинг Кросби. Понятов служи като президент на AMPEX до 1955 година, когато е избран за председател на управителния съвет.

Магнитната лента за записване на звук е изобретена от Фриц Пфлоймар през 1928 г. в Германия, на базата на изобретяването на магнитната тел за запис от Валдемар Поулсен през 1898 г. Изобретението на Пфлоймар използва желязо (III) карбонилно желязо (FeCO5) оксид, който AEG използва до 1936 г., когато те са избрали (Fe3O4). Той се заменя през 1939 г. с (Fe2O3) прахово покритие на дълга ивица от хартия. Това изобретение е доразвито от немската фирма за електроника AEG, която е произвеждала записващи устройства с магнитна лента и BASF, която е произвеждала лентата. Първите ленти на AEG, или магнитните носители, са били 5mm широки, но понеже се оказват твърде крехки се разширяват на 6,5mm през 1933 или 1934.

През 1933 г., работeйки за AEG, Едуард Шулер разработва пръстеновидната (тороидална) форма на магнетофонната глава. Предишните глави са били с формата на игла и имали тенденция към раздробяване на лентата. Важно откритие, направено в този период е техниката на променливотоковото преднапрежение, която подобрява верността на записания звуков сигнал, чрез увеличаване на ефективната линейност на носителя на записа.

Поради ескалацията на политическото напрежение и избухването на Втората световна война, тези открития до голяма степен са пазени в тайна. Независимо от това, че съюзниците са знаели от техния мониторинг на нацистките радиопредавания, че германците имали някаква нова форма на записваща технология, същността не е бил открита, до времето, когато съюзниците са зловили германските звукозаписващи устройства, когато са нахлули в Европа в заключителната фаза на войната. Едва след войната, американците, особено Джак Мълин, Джон Херберт Ор, и Ричард Х. Рейнджър са били в състояние да донесат тази технология от Германия и да я развият в търговски жизнеспособни формати.
От тогава са разработени голямо разнообразие от записващи устройства с магнитна лента и формати , като най-значителните са ролковите и касетни машини.

Накратко историята за въвеждането на магнетофоните в звукозаписа на г-н Нийв звучи така: ” Първите звукозаписни устройства които записваха на хартиена лента се появиха късно – някъде 1949-50 -та, до тогава няколко компании произвеждаха 78 оборотни машини, които записваха директно на плочи. По време на войната г-н Нийв служи в разузнаването и благодарение на разработената високотехнологична система за прихващането на честотите за кореспонденция на германците, англичаните успяват да локализират източника ако разговора продължи повече от 2 мин, така немците губят доста подводници. Немците обаче решават въпроса с изобретяването на първите магнетофони, на които записват с нормална скорост съобщения доста по-дълги от 2 мин. и ги пращат с 15 пъти по голяма скорост за по-малко време, така подслушващите не могат да разберат записа нито да локализират източника, докато отсрещната страна със същият магнетофон просвирва на забавена скорост полученият материал. Въпреки разгрома си при порт Диеп, Чърчиловите войски успяват да вземат при отстъплението си два от масивните немски магнетофони, които записват на тогава хартиена лента. Когато г-н Нийв обстойно разглежда трофейните апарати след края на войната си казва…”Това много успешно може да е използва за аудио записи….и за радост не само той мисли така тогава…

източник: инж. Тони Манов

Звукозаписно студио