Портрет на Веселин Стоянов, 2002 г., автор: Атанас Атанасов, частна колекция

Веселин СТОЯНОВ (1902–1969)

Веселин Стоянов е роден на 20 април 1902 г. в Шумен. Произхожда от семейство на културен деятел. Баща му Анастас Стоянов, е един от първите български музикални дейци, а брат му проф. Андрей Стоянов (1890–1969), пианист, композитор и педагог, е сред пионерите, създатели на българската клавирна школа. След ката завършва музикалното си образование в София, като ученик на брат си, Веселин Стоянов заминава на специализация във Виена. Там постъпва във Виенската музикална академия, където учи композиция при Франц Шмид и пиано при Виктор Ебеншайн и Пол дьо Кон. Тук той проявява блестящи данни на пианист и написва първите си ценни произведения. През 1943 г.

Веселин Стоянов заема място на професор в Музикалната академия в София, където в продължение на дълги години подготвя много от младите български композитори. Произведенията, с които в началото на своя творчески път Веселин Стоянов си спечелва име на най-значителен представител на съвременното музикално творчество, са: първите две опери, забележителната симфонична сюита „Бай Ганю“, Концерт за пиано и оркестър №1 и др. След социалистическата революция Веселин Стоянов навлиза в своя зрял период на творчество. Тогава той създава най-ценните си произведения, между които последната си опера „Хитър Петър“, балетът „Папеса Йоана“, симфониите, симфоничната поема „Кървава песен“ по П. Славейков, великолепната „Празнична увертюра“, повечето от инструменталните си концерти, кантатите „Да бъде ден“ по Смирненски, „Балада за невестата“ и много други.

Освен като творец и педагог Веселин Стоянов се проявява и като общественик. Той заема редица отговорни постове — директор на Софийската народна опера, ректор на Българската държавна консерватория и др. За големите си заслуги към българската музика Веселин Стоянов е удостоен със званията „Герой на социалистическия труд“ и „Народен артист“ и е лауреат на Димитровска награда.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 г. в София.

Веселин Стоянов е една от най-крупните фигури в българската съвременна музика. Огромното му творческо дело, обхванало всички области на музиката, е неоценим принос в българската култура. Чрез забележителния си талант, оригинална мисъл, огромна ерудиция и изключително професионално майсторство Веселин Стоянов създаде много голям брой произведения, голяма част от които отдавна са намерили място в златния фонд на българската музикална култура, а името му влезе трайно в първата редица на българските съвременни композитори. Всичките му произведения — от песента до кантатата и операта, и от клавирната пиеса до инструменталния концерт и симфонията — имат висока художествена стойност и носят неизменните характерни белези и специфични особености на самобитния му личен стил. Значителната част от творбите на композитора са посветени на крупни събития от живота и историята на българския народ или са с тематика върху забележителни литературни произведения. Композициите на Веселин Стоянов са пропити с дух на патриотизъм и идейна насоченост. Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери „Женско царство“ (1935), „Саламбо“ (1940), „Хитър Петър“ (1958), балетът „Папеса Йоана“, Симфония №2 „Великий Преслав“, трите концерта за пиано и оркестър. Концерта за цигулка и оркестър, симфонични пиеси, вокално-инструментални творби, камерна музика и др.

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Женско царство”, либр. Стефан Костов по едноименната му комедия (1935, София);
Саламбо”, либр. Б. Борозанов по романа на Г. Флобер (1940, София);
Хитър Петър” ­ комична, либр. авт./М. Москов (1952; 1958, София).
Оперети:
“Абдал Фирус” (“Роб на любовта”) (1936, София);
“В сараите на халифа” (1940, София);
“Грешницата от Багдад” (1935, София);
“Харем без султан” (1941, София) ­– ориенталски, либр. Б. Борозанов.

Балет:
“Папеса Йоанна”, авторско либрето по едноименния роман на Ем. Роидис (1969, София).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония №1 (1962 г.);
Симфония №2 “Велики Преслав” (1969 г.);
Капричио” (1934 г.);
“Бай Ганю” ­– сюита (1941 г.);
“Кървава песен” –­ симфонична поема (1947 г.);
“Рапсодия” (1956 г.);
“Празнична увертюра” (1959 г.);
Първа сюита от балета “Папеса Йоанна” (1966 г.);
Втора сюита от балета “Папеса Йоанна” (1967 г.).
Концерт за пиано №1 (1942 г.);
Концерт за пиано №2 (1952 г.);
Концерт за пиано №3 (1966 г.).
Концерт за цигулка (1956 г.);
Концерт за виолончело (1960 г.);
Концертино за цигулка (1963 г.).

Камерна музика:
Струнен квартет №1 (1933 г.);
Струнен квартет №2 (1934 г.);
Струнен квартет №3 (1935 г.).
Соната цигулка и пиано (1934 г.);
Концертино за цигулка и пиано (1955 г.).

За пиано:
Соната (1930 г.);
Сюита (1931 г.);
2 хорца (1945 г.);
Албум за деца и юноши (1955 г.);
3 пиеси (1956 г.).
Музика към филми:
“Страхил войвода”, реж. Й. Новак (1937 г.);
“Легенда за любовта”, реж. В. Кръшка (1957 г.).
Избрана литература за Веселин Стоянов:
Стършенов, Богомил. “Веселин Стоянов” (С., 1962).

Информацията е от сайта на Българските композитори https://ubc-bg.com/

Веселин Стоянов Гротескна сюита Бай Ганьо, част 2

Веселин Стоянов