Европа от началото на XVII до средата на XVIII век. Изкуството на барока.

За края на ренесансовата епоха условно се приема началото на XVII век. Светският характер на времето дава тласък за развитие на научната и творческата мисъл и през следващите векове. Прогресът никога вече няма да зависи от нормите, които определя църквата, човечеството ще върви напред към нови познания. Началото на XVII до средата на XVIII век е период, в който се развиват астрономията, физиката, астрологията, философията, изобретяват се телескопът, часовникът, правят се наблюдения на планетите от Слънчевата система…

Художници като Рембранд и Рубенс рисуват своите впечатляващи живописни платна. Шекспир и Сервантес създават шедьоври в областта на литературата и поезията. Строят се величествени сгради, дворците поразяват с изящните си орнаменти и красиво подредените паркове и градини. Християнската църква съще се поддава на стремежа за разкош и великолепие. Това проличава в пищната украса на величествените катедрали. Независимо, че влиянието й върху обществения и художествения живот не е определящо, църквата продължава да е сред най-големите меценати на изкуството.

XVII и първата половина на XVIII век за Европа е време, в което се утвърждава абсолютната монархия. Във Франция, Англия и Испания властват могъщи крале.  Дворците са богато декорирани със злато, скъпоценни камъни и кристали, причудливи водоскоци и фонтани украсяват огромните паркове… Свити придворни дами с натруфени рокли, скъпи огърлици и помпозни перуки внасят светски разкош в балните зали. Неслучайно един от най-могъщите френски крале от това време, Луи XIV, е наричан Кралят Слънце. Това отразява не само великолепието на неговия двор, но и абсолютната му власт.

Този период в развитието на европейската култура се нарича барок. Думата барок има португалски произход и означава перла с неправилна форма или фалшив скъпоценен камък. Във френския език тази дума има смисъл на екстравагантен, необикновен. По отношение на изкуството, създавано от началото на XVII до средата на XVIII век, барок започва да се употребява с негативен смисъл като израз на прнебрежение към пищността и претрупването с детайли.

Стремежът на краля и неговото обкръжение да се ограждат с разкош, да демонстрират богатсво и великолепие, намира отражение и в бароковата музика. Тя звучи пищно, величествено и монументално, за да прослави силата на монарха.
По време на тържествата, организирани на открито в паркови и градини звучат паркови произведения в т.н. пленерни жанрове. Съставите, които ги изпълняват, често се изпозлват духови инструменти, тъй като техният мощен и пробивен тембър осигурява доброто озвучаване на празненствата. Сред най-изявените композитори, които творят в областта на пленерните жанрове, е Георг Фридрих Хендел. Неговире произведения “Музиа на водата”, композирана по повод празника на река Темза и “Музика за фойерверк”, писана за тържества в английския кралски двор, са сред най-популярните образци на този жанр.

Танците са любимо развлечение в дворците. В балните зали оркестри от придворни музиканти свирят разнообразни мелодии, като редуваст бавни и бързи, за да не се изморят танцуващите. Така възниква старинната танцова сюита (на френска сюита означава последователност, редуване). Скоро и композиторите започват специално да пишат сюити както за оркестър, така и за отделни инструменти.

Баловете били любимо забавление в кралския двор. Уважавани в цяла Европа преподаватели ръководели танците, в които заедно със знатните особи, участвали и професионални танцьори. Като истински ценител на балета, Луи XIV основава във Франция първата Танцова академия. Скоро нейните възпитаници започват да изнасят балетни представления на театралната сцена, украсена с богат декор. Облечени във великолепни костюми, с тежки перуки и грим, мъже изпълняват и женски роли.

Представленията на драма с музика също се преместват от кралския двор в театъра. Броят на участниците в спектакъла се увеличава, костюмите, гримът, декорите и сценичните ефекти придобиват все по-важно значение. Така, като нов музикално-сценичен жанр се оформя операта. В нея се съчетават музика, театрално действие, танц, изобразително изкуство, като водеща роля има музиката и пеенето. Сред първите оперни композитори от тази епоха е Клаудио Монтеверди. По този начин театралната зала се налага като ново културно средище за знатното общество.

Помпозното величие на бароковата музика прониква и в църквата. Там, извън установеното богослужение, звучат грандиозни произведения, подобни на светските, но представящи духовни и религиозни теми. Сред тях със своите мащаби се откроява вокално-инструменталният жанр оратория. Подобно на операта, тя се изпълнява от солисти, хор и оркестър, а сюжетите най-често са заимствани от Библията. За разлика от оперния спектакъл, оратотиите се представят без декори, костюми, грим и театрална игра. Композиторът Георг Фридрих Хендел създава ораторията “Месия” (Спасител), в която се разказва за живота на Исус. Най-популярната част от тази оратория е хорът “Алелуя” (Да славим).

Според англоговорящи източници:
Оратория е голяма музикална композиция за оркестър, хор и солисти. Подобно на повечето опери, ораторията включва използването на хор, солисти, инструментален ансамбъл, различни отличими герои и арии. Операта обаче е музикален театър, докато ораторията е строго концертна творба – макар ораториите понякога да се поставят като опери, а оперите понякога се представят в концертна форма. В ораторията хорът често играе централна роля и по принцип има малко или никакво взаимодействие между героите и няма реквизит или сложни костюми. Особено важна разлика е в типичната тема на текста. Операта има тенденция да се занимава с история и митология, включително старите теми за романтика, измама и убийства, докато сюжетът на ораторията често се занимава със свещени теми, което го прави подходящо за изпълнение в църквата. Протестантските композитори ползват истории от Библията, докато композиторите католици гледат към живота на светиите, както и към библейските теми. Ораториите стават изключително популярни в началото на 17-ти век в Италия, отчасти заради успеха на операта и забраната на Католическата църква за спектакли по време на Великия пост. През този период ораториите стават основният избор на музика за оперната публика.

Много съвременни композитори пишат оратории, които обаче нямат нищо общо с първоначалното значение на жанра.


Royal Choral Society: ‘Hallelujah’ от “Messiah” на Хендел

Можете да харесате и следите страницата:
Изкуството на барока. Възникване на операта. Оратория
Отбелязана с: