Моцарт го нарича Царят на инструментите. Органът е един от рода на рояла, клавесина, клавикорда, определяни като прародители на пианото. Снабден обаче с многобройни тръби, той може да бъде квалифициран и като духов музикален инструмент. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където да бъде монтиран. Акустичната му среда, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор. Исторически често архитектурните решения на дадени сгради са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган, пише в Уикипедия, където може да се намерят много подробни описания за произхода на този внушителен инструмент, за неговото устройство, развитие през вековете, разновидностите му, композитори, изпълнители и т.н.

Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с която се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, а не отзвучава, след като отделим ръце от клавиатурата. Органът първоначално се използва в католическата и протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време звучи при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; пресъздава творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, член на Евангелската Лутеранска църква; среща се в съвременната авангардна и филмова музика; а електронният орган – и в популярната.

Предците му се появяват през III век преди новата ера

Създател на първия такъв инструмент е гръцкият инженер Ктесибий от Александрия, който през III в. пр.н.е. изобретява воден орган, наричан хидравлис. Той присъства в множество релефи и изображения. Системата, подаваща въздух, е подробно описана от Витрувий и Херон. За организацията и материала на тръбите, както и за устройството на клавиатурата се знае от откритите образци от такива инструменти. Първият воден орган е намерен в древния римски град Аквинкум през 1931 г., а вторият – в гръцкия Дион през 1992 г. Находките представят ясна картина за цялостното устройство на инструментите, а след това дори се правят техни точни работещи копия.

Дори след упадъка на Рим през V век органите продължават да бъдат използвани във Византийската империя, където са символ на престиж. И това е така до ХV век, като след падането на Византия под османска власт повечето инструменти са унищожени. Благодарение на възприемането на органа от католическата църква през Vтт век инструментът продължава да съществува.

През Средновековието се появяват “подвижни” органи – портатив и позитив. Достатъчно малък по размер, за да може да се пренася лесно, без да е нужно да се разглобява, портативът е популярен за изпълнение на светска музика в ранното Средновековие, но напълно изчезва до края на ХVт век. Позитивът е по-голям, но също е възможно да бъде преместван. Използва се както за църковна, така и за светска музика. Най-ранният източник за позитив е върху рисунките на обелиска на Теодосий I, издигнат в негова памет в годината на смъртта му – 395 г. Според средновековните ръкописи, изложени в Британския музей, има множество миниатюри, изобразяващи различни варианти на този инструмент. След Хттт век постепенно започват да се строят по-големи органи, които се монтират в църкви. В края на Средновековието се появява и регалът (друга портативна разновидност на инструмента).

През епохата на Ренесанса и Барока органите са усъвършенствани – изобретява се педалиерата и вече имат способността да свирят с различни регистри. През този период инструментът изиграва важна роля в т.нар. полифоничен стил. През епохата на Романтизма нововъведения в устройството прави и френският органостроител Аристид Кавайе-Кол. Хармониум или езичков орган е музикален инструмент от групата на клавишните. Звукът се извлича от свободно трептящи езичета без тръби. Има един или два мануала, а там, където е педалиерата при големите органи, е монтиран голям педал, с който музикантът сам изпълва с въздух всмукващия мях. За първи път такъв инструмент е конструиран през 1842 г. в Париж от Александър Дьобен. Отначало се използва в музиката на Лист, Дворжак, Шьонберг, Веберн и др. По-късно намира приложение в салонните оркестри.

Механичният орган, който свири сам, без помощта на музикант, съществува от ХVттт век. Първоначално музиката се записва с перфорации по въртящ се цилиндър. След края на ХтХ век инструментът работи с помощта на наскоро създадената музикална ролка, която позволява запис на по-дълги произведения.

През ХХ век меховете са заменени от пневматични помпи; трактурата (връзките между клапите на тръбите и клавишите) става освен механична и електронна или пневматична. Това позволява шпилтишът да бъде монтиран на разстояние от секциите с тръбите. През 30-те години започва производството на първите синтезатори и електронни органи, което го прави достъпен за по-широк кръг от музиканти и слушатели.

Клавиши, педали, регистрови ключове и система от тръби

Шпилтишът (от немски – маса за свирене), наричан също конзола или пулт, при големите тръбни и електронни органи е онази част от инструмента, на която са разположени мануалите, педалиерата, всички видове педали/клапи, регистровите ключове и скамейката. Мануалите са поставени стъпаловидно, един над друг. Познати са с немските си наименования.

Регистровите ключове се намират от двете страни или само отляво на мануалите, а понякога и над тях (при малките романтични органи). Броят и звученето им силно варират според предназначението и периода, през който е строен инструментът. Но при църковните органи обикновено броят на регистрите е около 20, а при концертните може да достигне до няколкостотин. Те са под формата на бутони, които по електронен път пропускат въздуха към избрания ред тръби (регистър), или като бутала, които се изтеглят и механично освобождават клапите.
Педалиерата, на която се свири с крака, е в основата на органа. Над нея има една, две или повече клапи за контролиране на швелерите и/или валце. При по-съвременните инструменти може да има и бутони, чрез които органистът сам, с крак, включва запаметените Setzer комбинации. При някои по-малки разновидности на акустичните органи на мястото на педалиерата има две големи клапи, които са свързани с меховете и позволяват на органиста сам да си осигурява въздушната струя.

При тръбните органи звукът се произвежда от въздуха, преминаващ през тръбите, разположени вертикално и в редки случаи – хоризонтално. Тяхната форма може да бъде цилиндрична, конична, четиристенна или комбинирана, а материалът е метал (цинк, мед, сплав калай-олово) или дърво. В горната си част може да бъдат отворени или затворени. Подредени са във вертикални редици (регистри) в хроматичен ред. Височината на тона се определя от дължината на тръбата във футове. Височината им се изменя в геометрична прогресия.
За да свири органът, е необходимо да бъде снабдяван с въздух. В миналото въздухът е подаван от мях, задвижван с човешка сила. Тъй като въздушното налягане е неравномерно – на тласъци, от ХVтт век се въвежда двойният мях: всмукващият изпомпва въздуха към магазинния, което осигурява непрекъснато и постоянно налягане. Поради това при изпълнение на музика освен органиста е бил необходим още един човек, който да надува меховете. След откриването на електричеството всмукващият мях е заменен от електрически вентилатор (духало).
Начинът, по който са свързани клавишите, педалите и регистровите ключове със системата от тръби, се нарича трактура. При най-ранните органи тя е механична и връзката се осъществява посредством система от лостове. През ХтХ век органовите инструменти работят и с пневматична трактура, при която въздух под налягане, изпускан при натискането на клавиш, отваря винтила на тоновата кутия.

Различно е от свиренето на пиано

Въпреки визуалната прилика между клавиатурите на органа с тези на пианото, съществуват големи различия в начина на изпълнение. Те са продиктувани на първо място от това, че при органа начинът, по който се натиска даден клавиш (туше), не оказва влияние върху звука. Характерната звучност се постига чрез смяна на регистрите. В някои случаи, особено при по-сложни произведения, редом с изпълнителя има и асистент-органист, чиято основна функция е именно да превключва съответните регистри. Възможността краката да участват в полифоничната разработка допълнително разширява интерпретаторските възможности на изпълнителя.

Свиренето на орган изисква професионална подготовка, която се различава коренно от тази на пианистите. Основната характеристика на органовия мануал е липсата на динамика и това, че тонът се задържа толкова време, колкото клавишът стои натиснат. При педалите също има специфични техники за свирене. Музикалните произведения за орган се записват най-често върху три петолиния – за лявата, за дясната ръка и едно за краката.

Тримата най-значими класически композитори, писали музика за орган до 1650 г., са Антонио де Кабесон, Ян Свелинк и Джироламо Фрескобалди. В по-голямата си част стилът на техните произведения е изключително близък до този на вокалната музика. Под тяхно влияние от немската школа се изявяват Дитрих Букстехуде и Йохан Себастиан Бах, определяни като авторите, повлияли значително за развитието на органовата музика. По това време (началото на ХVттт век) силно се акцентира и върху клавиризма за сметка на “вокалния” стил, който постепенно започва да бъде отхвърлян. Основните жанрове, в които се композира, са токата, фуга, прелюдия и хорал.
През епохата на Романтизма органът отново възвръща позициите си и присъства в произведенията на Феликс Менделсон, Антон Брукнер, Цезар Франк и Александър Бьоли, a по-късно при Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и др. Пишат се и симфонии с активно участие на органа като солиращ инструмент (например Трета симфония от Камий Сен-Санс).

В България

Първият органов инструмент е построен през 1861 г. в пловдивската католическа катедрала “Свети Лудвиг”, но през 1931 г. той изгаря при пожар. В момента най-старият запазен е този в католическата катедрала “Свети Павел от Кръста” в Русе, построен през 1907 г., според информация в Уикипедия.

Най-големият е в софийската зала “България”. Той е построен през 1974 г. на мястото на стария, разрушен при бомбардировките по време на Втората световна война. Органът е с 3 мануала и 55 регистъра. Други големи инструменти се намират във Фестивалния и конгресен център във Варна (3 мануала и 53 регистъра, испански тромпети) и в Органовата зала в Добрич (2 мануала и 36 регистъра).

Въпреки че органът няма многовековни традиции у нас, голяма част от родните композитори му отделят внимание в своите творби – като Нева Кръстева (която е и органист и първият преподавател по орган в страната), Иван Спасов, Красимир Кюркчийски, Емил Табаков и др. Сред музикантите, свирещи на орган, са още Янка Хекимова, Ани Тошева, Иван Иванчев, Велин Илиев, Петър Шопов, Теодор (Тео) Мусев, Янко Маринов, Стефан Далчев, Сабин Леви, Димитър Димитров, Ивета Иванова, Кристиян Йорданов, Силвия Матева, Силвия Георгиева, Мариана Григорова. Благодарение на тези музиканти се дава възможност на българските меломани да се докосват до шедьоври на органовата музика, да се наслаждават на уникалното звучене на този величествен и несравним инструмент.

А по-любознателните могат да научат интересни факти и да следят актуална информация за събития в областта на органовата музика на българския форум на органистите и почитателите на органа в интернет на www.vox-organbg.blogspot.com, както и на organbg.blogspot.com.

Създадоха Viola Organista по чертежи на Леонардо да Винчи

Легендарната Viola Organista – необичаен хибрид между орган и цигулка, най-накрая стана факт. Три години са били необходими на полския пианист Славомир Зубжицк, за да създаде инструмента по макет на Леонардо да Винчи от XV век. Чертежът на Viola Organista и описанието към него са създадени в края на 1480 г., съобщи “Дейли мейл”. Мнозина са се опитвали да пресъздадат идеята на гениалния изобретател. Единственият, успял да завърши инструмента, да извлече желания звук и да го представи пред публика, стана полският музикант Зубжицк, свирил лично на него по време на премиерата му в Музикалната академия в Краков.

Мнозина наричат творението на Да Винчи подобие на средновековна лира на колела, но то прилича повече на комбинация от роял, клавесин и орган. Има 61 струни, звукът от които се извлича с помощта на четири въртящи се колела, обвити с конски косми. Звукът от Viola Organista наподобява този от струнен оркестър, въпреки че зад клавишите стои само един човек.

“Блокбастърите” на своето време

Великолепни музикални шедьоври са били създадени за изпълнение на голям орган. Но, разбира се, през вековете са изработвани и множество преносими инструменти, които са радвали не само меломаните, а и любителите на оригиналните хрумвания, пише сайтът podkofeek.ru. Например орган, направен от бутилки, е идея, осъществена още през 1750 г. Но когато става дума за големи размери, се имат предвид непреносимите, статични органи.

Подобно на астрономическите часовници, големите органи бързо са станали “блокбастърите” на своето време. Впечатляващи са фантастичните орнаментни висящи тръби на църковния орган в германския град Трир и странната хоризонтална структура от тръби на този в Мадрид, Испания.

Един от най-големите инструменти в света, на който и днес се изпълняват произведения, е Мемориалният орган Кочмар в Портланд, Мейн. Създаден през 1911 г., той представлява превъзходно съчетание на механичното и музикалното изкуство. Макар че голямата част от неговата технология остава невидима, обозримото е едновременно елегантно и величествено.
Друг огромен орган е създаден през 1904 г. за световен панаир – инструментът бил купен от търговеца Джон Уонамейкър за неговия универмаг във Филаделфия (който от 1995 г. принадлежи на магазин “Мейсис”) и е най-забележителният от всички органови “чудовища”.
Пеещото звънтящо дърво, дело на Майк Тонкин и Анна Лиу, поставено на висок хълм в графство Ланкашър (Англия), е въздушна скулптура на орган, която “пее” заедно с вятъра. И всеки път – различни мелодии.

Природни образувания във вид на орган може да се видят в някои карстови пещери – обикновено те мълчат, а музиката им е доловима само за изтънченото ухо. Един от тях се намира в Мраморната пещера в Крим.
Най-гръмкият музикален инструмент, създаден някога, произвежда звук, шест пъти по-силен от този на скоростен влак. Всеки, попаднал в Атлантик сити, трябва да посети Бордуок хол. Създаден през 1932 г., органът, монтиран в концертната зала, притежава повече от 30 000 тръби, според неговите стопани. Инструментът владее три рекорда на Гинес: за най-голям орган в света, за най-голям музикален инструмент и за най-огромен музикален инструмент, създаван някога. Казват, че свиренето на тази мащабна конструкция е изпитание и за най-добрите музиканти. Поради “напредналата си възраст”, климатичните влияния, влагата, недостига на бюджет за постоянната му поддръжка, както и заради невинаги качествените и компетентни ремонти, извършвани през годините, това внушително творение, на което и днес се изпълняват концерти, за съжаление на може да звучи с пълната си мощ и красота.
автор:Вилиана Семерджиева – източник https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=84538

Можете да харесате и следите страницата:
Магията на органа