КАРМЕН – Жорж Бизе

Опера в четири действия
Либрето Анри Мелиак и Луи Халеви

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Кармен, циганка — мецосопран
Дон Хозе, сержант — тенор
Ескамилио, тореадор — баритон
Цунига, капитан — бас
Моралес, сержант — баритон
Данкайро контрабандисти — баритон
Ремендад — тенор
Микаела, годеница на Дон Хозе — сопран
Фраскита — сопран
циганки, приятелки на Кармен
Мерцедес — мецосопран
Войници, офицери, тореадори, контрабандисти, цигани, циганки, тютюноработнички, деца, народ.
Действието се развива в Севиля и околностите й през 1820 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Още преди да завърши операта си „Красавицата от Перт“ (1867 г.), Бизе вижда в нея някои недостатъци. „Това е ефектна пиеса — пише той по време на създаването й, — но в нея няма обрисувани характери.“ Посредственият успех, с който е била посрещната, го огорчава, но не намалява страстта му към творчество. „Аз ще преодолея кризата“ — отбелязва Бизе. Тежкото време за Франция във френско-пруската война подтиква композитора към създаването на няколко произведения с патриотична тематика, между които и симфоничната сюита „Отечество“. „Джамиле“ също е приета хладно въпреки високите си качества. Пръв успех на Бизе пред публиката е музиката към „Арлезианката“, написването на която му е било възложено от Карвайо, директор на Театър лирик.

През 1874 г. Жорж Бизе, търсейки сюжет за нова опера, се спира на нашумялата новела на френския писател Проспер Мериме (1803–1870) „Кармен“, написана през 1845 г. Със създаването на либретото се залавят Анри Мелиак (1831–1897) и Луи Халеви (1834–1908), автори на много от текстовете на Офенбаховите оперети, между които и „Хубавата Елена“, „Парижки живот“, „Перикола“ и др. Либретото, написано напълно според изискванията на театралната драматургия, е прекрасна основа за създаване на оперно произведение. Много неща от новелата на Мериме са съществено изменени, особено двете главни действуващи лица. Хозе — суровият и романтичен герой, на чиято съвест тежат дори и престъпления, е представен като честен селски момък, който не може да се противопостави на пагубната си любов. Отрицателните черти на Кармен от новелата са премахнати, в операта нейният образ е олицетворение на женската красота и любов, на свободолюбивия дух. Второстепенният герой от новелата Ескамилио е даден като контрастен героичен образ на Дон Хозе. В сравнение с литературния си първоизточник разширен е също така и образът на Микаела, като е противопоставен на Кармен. Авторите на либретото са въвели и нови сцени, които дават възможност за пресъздаване на различни страни от живота — романтичните фигури на циганите и контрабандистите, напрегнатата атмосфера на борбите с бикове и др.

Операта „Кармен“ е изнесена за пръв път на 3 март 1875 г. в Париж. Премиерата претърпява провал. Още на генералната репетиция в залата на Опера комик отиват много музиканти и критици, които се изказват отрицателно за произведението. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!“ — отбелязва критиката за „Кармен“. Бизе е обвинен в безнравственост. На 23 октомври с. г., пет месеца след смъртта на автора й, „Кармен“ е изнесена във Виена с изключителен успех. Оттогава тя не слиза от сцените на оперните театри в цял свят. Приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро (1837–1892), с когото са учили заедно в Италия, прави нова редакция на „Кармен“. Той заменя говорните диалози с речитативи и вмъква балетната музика в последното действие на операта, като използува откъси от музиката на „Арлезианката“. В този вид „Кармен“ е изнесена през 1883 г. в Париж и има изключителен успех.
„Кармен“ е една от най-популярните и най-много играни опери у нас. Правени са й много постановки както в София, така и в почти всички наши оперни театри. За пръв път е изнесена от Оперната дружба през 1912 г. Диригент е Тодор Хаджиев, а режисьор — Драгомир Казаков.

СЪДЪРЖАНИЕ
Площад в Севиля край градската врата. В горещия следобед войниците от караула, които пазят тютюневата фабрика, скучаят. Появата на хубавата Микаела ги оживява. Тя пита сержант Моралес за Дон Хозе. Моралес й казва, че той скоро ще дойде, и иска да я задържи, но Микаела си отива. Тръби известяват смяната на караула. Новият караул е воден от капитан Цунига и сержант Дон Хозе. От тютюневата фабрика работничките излизат за почивка; около тях се събират младежи. Избухва весела глъчка. Идва красивата и дръзка циганка Кармен, която всички ухажват. Хубавият сержант Дон Хозе привлича вниманието й. Но момъкът се е замислил и стои безучастен. Кармен се опитва да го предизвика и запява хабанера, която прозвучава като любовен зов. След песента тя хвърля цвете пред сержанта. Дон Хозе е смутен. Времето за почивка е изтекло и работничките се прибират. Идва Микаела. Тя носи на Дон Хозе писмо и малко пари от майка му. Чистата любов на Микаела връща спокойствието на Дон Хозе и той обещава пред себе си да се ожени за Микаела. Изведнъж от фабриката се чуват женски писъци. Работничките са се скарали и Кармен е ранила с нож една от тях. Цунига заповядва на Дон Хозе да арестува Кармен и да я отведе в затвора. Но когато остават сами с нея, тя запява страстна песен и с любовни обещания успява да убеди наивния млад човек да я пусне да избяга. Тя ще го чака в кръчмата на Лилас Пастя край Севиля. Тай развързва ръцете й, Кармен го блъсва и избягва.

Два месеца по-късно в кръчмата на Лилас Пастя. Тук е шумно и весело. Сред гостите е и капитан Цунига. Той казва на Кармен, че Дон Хозе вече е излежал наказанието, което му е било наложено заради нея. Вестта за предстоящата среща със сержанта развълнува дълбоко циганката. Отвън се дочува гласът на Ескамилио. Тълпата посреща с възторжени викове храбрия тореадор. Всички пият наздравица в негова чест, а той разказва за опасностите в борбата с бикове. Кармен се харесва на тореадора. Те пият за любовта и за новата среща. Става късно. Гостите се разотиват. Контрабандистите Данкайро и Ремендадо се готвят за пренасянето на нова стока. Но за това е нужна и помощта на Кармен. Заедно с приятелките си Мерцедес и Фраскита тя трябва да забавлява митничарите. Кармен обаче не иска да тръгне. Всеки момент може да дойде Дон Хозе. Наистина скоро отвън долита песента на Дон Хозе и Кармен се втурва към своя любим. Но радостта от срещата е краткотрайна. Прозвучава сигналът за проверка — Дон Хозе трябва да си отиде. Кармен не го пуска и за да го задържи, играе най-хубавия си танц. Неочаквано идва капитан Цунига. Той се е надявал да намери Кармен сама, но като вижда Дон Хозе, започва да й се подиграва, че е предпочела сержанта пред капитана. Обхванатият от ревност Дон Хозе се нахвърля с оръжие в ръка срещу началника си. Кармен извиква контрабандистите, за да разтърват биещите се. Сега вече Дон Хозе не може да се върне в казармата. Той трябва завинаги да остане при Кармен.

В тъмната нощ контрабандистите пренасят през планината своята стока, Дон Хозе е сред тях, но не е успял да свикне с този живот. Той мечтае за друг, по-спокоен живот. Кармен вече е охладняла към него — в сърцето и е Ескамилио. Но Дон Хозе все още се надява да си възвърне любовта й, само това го задържа при контрабандистите. Фраскита и Мерцедес си гледат на карти. И на двете се падат пари и любов. Кармен също реди пасианс, но на нея картите предсказват смърт. Тя отново нарежда картите — най-напред за себе си, а след това за Дон Хозе. Пак същото предсказание — смърт. Завърналият се Данкайро подканя контрабандистите да тръгват със стоката, а на Дон Хозе нарежда да пази прохода. Идва Микаела. Тя е извървяла страшния път, за да намери годеника си и да го накара да се върне, защото майка му е на смъртно легло. Ала той не може да остави Кармен. В това време по пътеката се задава човек. Дон Хозе стреля по него, но не успява да го улучи. Промъкналият се в лагера на контрабандистите е Ескамилио, който е дошъл да покани Кармен на предстоящите борби с бикове. Това кара Дон Хозе с озлобление да се нахвърли срещу него. Контрабандистите го разтървават. Сержантът тръгва с Микаела, като се заканва, че отново ще се върне.

Площад пред входа на арената за борба с бикове в Севиля. Народът очаква появата на тореадорите. Те пристигат с тържествен марш. Пред всички крачи Ескамилио. Кармен, която е между посрещачите, радостно приветствува тореадора. Мерцедес и Фраскита предупреждават Кармен да се пази — те са видели Дон Хозе да се навърта наоколо. Но това не разтревожва хубавата циганка и тя спокойно тръгва към арената. Пътя й препречва Дон Хозе. Той я моли да се върне при него. Готов е на всичко, за да спечели отново нейната любов. Но Кармен е непреклонна. Тя вече не го обича. Откъм арената долитат възторжени викове — Ескамилио е свалил свирепия бик. Кармен се спуска към входа. Загубил власт над себе си, Дон Хозе я пронизва с ножа си и пада до тялото й в безутешно ридание.

МУЗИКА
Операта „Кармен“ е едно от най-големите постижения във френската музика от втората половина на миналия век. Тя е дълбоко реалистично произведение, изпълнено с драматизъм. Музиката на операта е наситена с живот и кипящи страсти. Написана в духа на испанския музикален фолклор, тя отговаря напълно на сюжета. Но въпреки испанските теми, взети от песенното богатство на този народ, музиката на Жорж Бизе е истинско френско изкуство. Драматичните конфликти са пресъздадени с дълбоко психологическо проникновение, а музикалните характеристики на героите са едни от най-ярко изразените в цялата оперна литература.

Още в увертюрата на фона на веселия народен празник контрастно изпъква трагичната съдба на двамата главни герои. Първото действие има най-разнообразни и оригинални музикални номера. Войнишкият хор и веселата песен на момчетата са изпълнени с настроение. Хоровата песен на тютюноработничките предхожда сцената между Кармен и Дон Хозе, чийто връх е изключителната по своите художествени качества хабанера. На тази страстна любовна сцена силно контрастира лиричният дует на Микаела и Дон Хозе. Дуетът е последван от чувствената сегедиля на Кармен. Двете арии помагат на композитора да изгради образа на циганката още по-ярък, цялостен и вълнуващ.

Темпераментното оркестрово встъпление на второто действие довежда до началната весела и жизнерадостна сцена, пълна с песни и оригинални цигански танци в кръчмата на Лилас Пастя. Куплетите на тореадора Ескамилио са неповторими по своята емоционална сила и са си спечелили изключителна популярност. Много интересен е квинтетът на контрабандистите (Кармен, Фраскита, Мерцедес, Данкайро и Ремендадо), написан с гъвкава мелодичност. Сцената между Дон Хозе и Кармен заема централно място във второто действие. След сластната песен и танца на Кармен напрежението в музиката рязко се увеличава. Образът на Дон Хозе се разкрива изцяло в изключителната „Ария на цветето“.

Третото действие започва с оркестрово встъпление — най-интересното от всички останали в операта. Флейтата, съпровождана от арфа, свири лека, напевна мелодия и въвежда в очарованието на топлата андалузка нощ. Началото на действието има напрегната музика, която дава възможност да се почувствува изпълненият с опасности живот на контрабандистите. Това настроение носи и секстетът, и последвалият го хор. Сцената с картите заема централно място не само в третото действие, но и в цялата опера. Партията на Кармен е наситена с истински трагизъм. Не по-малко вълнуваща е изключително емоционалната лирична ария (в края на която се появяват и драматични елементи) на Микаела. Срещата на Дон Хозе и Ескамилио е предадена с дълбоки психологически нюанси. С нея именно се подготвя близката и трагична развръзка. Оркестровият антракт към четвъртото действие е създаден в танцувален аспект и в испански колорит. Това създава необходимото настроение за картината на блестящия народен празник — посрещането на тореадорите и вълнението от предстоящите борби с бикове. Последната част на четвъртото действие е рязко контрастна. Дуетът на Кармен и Дон Хозе е изпълнен с горещи страсти. Драматизмът непрекъснато се усилва от контрастните радостни викове, които долитат от арената, докато се стигне до страшната развръзка.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Можете да харесате и следите страницата:
КАРМЕН – Жорж Бизе
Отбелязана с: