ХИТЪР ПЕТЪР

Комична опера в три действия
Либрето Веселин Стоянов и Моско Москов
Музика: Веселин Стоянов

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Хитър Петър — баритон
Кера, негова жена — мецосопран
Иглика, тяхна дъщеря — сопран
Радой Разумни, приятел и довереник на Хитър Петър — тенор
Игнат, богат чорбаджия, кмет на селото — бас
Дамян, негов син — тенор
Настрадин Ходжа — бас
Сание — сопран
Халиде — мецосопран жени на Настрадин Ходжа
Фатиме — алт
Бен, слуга на Настрадин Ходжа — тенор
Селянка — мецосопран
Селянин — баритон
Хасан — без пеене
Грънчар — тенор
Кожухар — без пеене
Гребенар — без пеене
Селяни, селянки, моми, тъпанари, свирачи, продавачи, народ.
Действието се развива някога в едно българско село.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Българският национален комичен герой Хитър Петър, за когото са създадени безброй народни приказки, е привлекателен образ за художествено произведение. Много остроумия в народното ни творчество са свързани с него. В значителна част от приказките за Хитър Петър народът сблъсква своя герой с Настрадин Ходжа, турския му събрат. В безбройните стълкновения между двамата Хитър Петър винаги успява да „надхитри“, да „надлъже“ своя турски съперник; с това нашият народ е изтъквал превъзходството на българина пред своя поробител. В такъв аспект са третирани тези два образа и в операта на Веселин Стоянов. По същия начин, макар и като епизодични герои, те са дадени в операта „Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев.

След „Саламбо“ Веселин Стоянов започва да търси нов сюжет за опера. Склонността му към хумора и жизнерадостта в живота го насочват да търси такива сюжети и в литературата, и във фолклора. Два ярки комични образа еднакво привличат композитора. Това са Бай Ганьо на Алеко Константинов и Хитър Петър — вечно живият герой от народните приказки. Веселин Стоянов избира и двата; първия той пресъздава в превъзходната си гротескова сюита „Бай Ганьо“ (в която изразните средства на симфоничния оркестър са му достатъчни, за да обрисува свежо, оригинално и правдиво героя на Щастливеца), втория като герой на оперно произведение. Композиторът успява най-напред да осъществи музикалния портрет на Бай Ганьо, а след това се заема с операта си. Във връзка с написването на „Хитър Петър“ Веселин Стоянов споделя: „Обичам здравия хумор и веселието и ги считам необходими за всеки човек. След труд и напрежение хуморът освежава, прави човека по-жизнен и по-устойчив. Ето защо покрай симфоничната поема «Кървава песен», операта «Саламбо», кантатата «Да бъде ден», инструменталните концерти и др. аз съм отдавал голямо творческо внимание и на хумора. Моята първа опера — «Женско царство», е комична; с гротесков характер е и оркестровата сюита «Бай Ганьо». Операта «Хитър Петър» е третото ми произведение от този род.“

Оказва се, че реализацията на оперен сюжет върху случки от приказния свят на Хитър Петър не е тъй лесен. За едно оперно произведение е необходим конфликт с една централна сюжетна линия, а не само, макар и най-интересни, кратки епизодични приключения. Веселин Стоянов работи с един либретист, но не е доволен от текста, затова решава сам да вземе участие в написването на либретото. В сценария на музикално-сценичното произведение се оформят две линии в драматургичното развитие: основната — двубоят Хитър Петър и Настрадин Ходжа, и допълнителна — любовта на Иглика и Дамян. Така изграденият план на операта се осъществява като оперно либрето от композитора и професор Моско Москов.

През 1945 г. Веселин Стоянов е готов с първия вариант на операта „Хитър Петър“, но след това я преработва основно и премиерата на тази негова творба се изнася на сцената на Софийската народна опера на 23 март 1958 г. под диригентството на Константин Илиев. Режисьор е Михаил Хаджимишев. През 1961 г. „Хитър Петър“ се поставя с голям успех в Ерфурт.

СЪДЪРЖАНИЕ
Есенен панаир в едно българско село. Народът снове из панаира, продава, купува и се весели. Появява се Настрадин Ходжа, придружен от кмета на селото — чорбаджията Игнат, и неговия син Дамян. След тях идват няколко селски чорбаджии. Дамян се заглежда в своята изгора Иглика, дъщерята на Хитър Петър, и търси начин да я заговори, но баща му чорбаджи Игнат, му се скарва. Кметът, който ненавижда бедността и бедните хора, грубо казва на сина си, че никога няма да му разреши да се ожени за Иглика. Той изпъжда Дамян, безпричинно нагрубява девойката. Игнат и чорбаджиите угодничат пред Настрадин, който оглежда народа и търси своите длъжници. Пристига Хитър Петър, радостно посрещнат от съселяните си. Иглика моли баща си днес да не се закача с Настрадин Ходжа и кмета, които го гледат с ненавист и озлобление. Обаче Хитър Петър, верен на своята природа, с остроумието си развеселява народа и превръща своите закачки в стрели, отправени към Настрадин Ходжа и чорбаджиите.

Разгневеният Настрадин Ходжа не знае на кого да си изкара яда. Той забелязва сред народа някои от своите длъжници и ги подканя веднага да си платят дълговете заедно с безбожно големи лихви. Народът, възмутен от алчността на Ходжата, се застъпва за длъжниците. Намесва се и Хитър Петър, който повече не може да търпи заканите на Настрадин и го предупреждава: дори и вълкът най-сетне пада в клопката. Неочаквано пристига Кера, жената на Хитър Петър. Тя е ядосана, че мъжът й, вместо да гледа да спечели нещо, пак разправя празни приказки, и започва да го хока. Доволни от това, Настрадин и чорбаджиите се присмиват на Хитър Петър. Настрадин Ходжа използува случая и отправя към него злобна подигравка: Хитър Петър не може да се оправи с жена си, а взел на хората да дава ум. Кера разбира грешката си и млъква. Преди да си тръгне, Хитър Петър спокойно отговаря на Настрадин Ходжа, че е избързал с радостта си: след време той ще го накара да загуби „имота си, парите си и жените си“. Настрадин Ходжа развеселен му се подиграва. Народът се разотива. Но Настрадин не е разбрал, че докато е траяла разправията му с Хитър Петър, длъжниците му са успели да се измъкнат. Свечерява се. На мястото на веселия панаир остава само Иглика. Тя тъгува за либето си. В този момент идва и Дамян. Двамата млади мечтаят за щастливото си бъдеще.

В задния двор на харема на Настрадин Ходжа. През високата зидана стена на оградата внимателно се прехвърлят Хитър Петър и неговият побратим и помощник Радой Разумни. Хитър Петър е решил за отмъщение да открадне най-младата и хубава жена на Настрадин — Сание. Той знае, че Ходжата го няма в къщи. Тази вечер Настрадин е събрал всички мъже от селото на молитва в джамията. Радой се страхува да не би, когато отвличат Сание, да се вдигне голям шум, но Хитър Петър го успокоява. Дочува се шум и двамата бързо се скриват: Хитър Петър в кладенеца, от който ще може да наблюдава целия двор, а Радой Разумни зад един храст. Появява се хубавицата Сание и тръгва към кладенеца за вода, но младият турски ратай на Настрадин Ходжа — Бен, й препречва пътя. Бен със страст разкрива на Сание любовта си към нея. Тя привидно се разгневява и го отблъсва, но всъщност никак не е безразлична към хубавия момък и неговите чувства. Бен привлича Сание към сянката на къщата и отново започва да разкрива пламенните си чувства. В този момент Хитър Петър, за да ги подплаши, хвърля към тях обувката си. Стреснати, двамата млади бързо избягват.

След малко Хитър Петър и Радой Разумни излизат от скривалището си и продължават да се уговарят. Но скоро прозорците на харема светват и двамата отново бързо се скриват. В двора влизат трите жени на Настрадин Ходжа — Фатиме, Халиде и Сание, за да се разхладят. Разговорът между трите внезапно бива прекъснат от тайнствен глас. Хитър Петър от кладенеца започва да говори на суеверните туркини като аллах. Жените остават като втрещени. „Аллах от кладенеца“ пожелава на двете по-възрастни жени — Фатиме и Халиде, дълбок сън и те уплашени се прибират в харема. На най-младата — Сание, „аллах“ внушава да вземе кесията на Ходжата, да отиде на мястото, „където пътят се разделя“, и да сложи парите в ръцете на първия човек, който й каже думите „Бъди щастлива, Сание“. Тогава тя ще бъде щастлива.

Зарадвана от предсказанието на „аллах“, Сание отива послушно да изпълни поръчката му. Радой Разумни чува всичко и се съблазнява от мисълта да спечели кесията на Ходжата. Той решава да надхитри самия Хитър Петър и залоства капака, за да не може да излезе от кладенеца неговият побратим. Хитър Петър убеждава Радой да го пусне, после му се заканва, но Радой избягва. Той побързва да срещне Сание на определеното място и да й вземе кесията. Ратаят Бен чува шума, повдигнат от Хитър Петър при опитите му да излезе от кладенеца, и като познава Хитър Петър, започва да му се присмива. Той му казва, че Настрадин Ходжа ще се зарадва много, като го види затворен. Но Хитър Петър намеква на Бен, че и той няма да се чувствува много добре, ако разкаже на Ходжата за любовните му признания. Бен се уплашва ужасно и се принуждава да пусне Хитър Петър. Доволен, Хитър Петър му казва къде е пратил Сание и двамата хукват да настигнат Радой Разумни.
Пред къщата на Хитър Петър. Късна нощ. Дамян се приближава с песен към дома на своята изгора. Иглика излиза да го посрещне, но разговорът им е прекъснат от приближаващите се стъпки. Двамата млади се скриват. Идват боязливо Настрадин Ходжа и неговият приятел чорбаджи Игнат. Те търсят изчезналата Сание. Ходжата си е припомнил заканите на Хитър Петър и това го е довело тук. Незабелязано след тях, прикрит от нощния мрак, се доближава и Хитър Петър.

При търсенето на Сание в къщата на Хитър Петър Настрадин и Игнат се натъкват на редица неприятни изненади. Когато обаче Настрадин Ходжа надниква в стаята на Кера, уплашената жена вдига голяма олелия, която събира цялото село. Сломеният от мъка и срам Настрадин Ходжа моли пред всички Хитър Петър да му върне Сание. Но Хитър Петър му съобщава, че по волята на „аллаха“ тя вече е жена на Бен. Настрадин Ходжа припада. Като вижда, че приятелят му е припаднал, скритият чорбаджи Игнат излиза, за да му помогне. Настъпва голямо удивление сред народа. Какво търси тук кметът? За да оправдае идването си, чорбаджи Игнат се принуждава да излъже, че е дошъл да поиска от Хитър Петър и Кера дъщеря им Иглика за жена на Дамян. Хитър Петър весело кани на годеж всички, но Настрадин Ходжа отказва — сега не му е до такива неща. Започва общо веселие.

МУЗИКА
Комичната опера „Хитър Петър“ от Веселин Стоянов е написана в подчертано народностен дух. Сюжетът е такъв, че е изисквал от композитора да създаде музиката си на основата на нашия народнопесенен и танцов фолклор. Музикалният език на операта е достъпен и разбираем за най-широките слушателски кръгове. В операта преобладават големите масови сцени, които рисуват различни страни от живота на народа. Цялата музика се отличава със своята мелодичност, непосредственост и простота.

Първото действие започва с голяма битова сцена, от която бликат радостни чувства. Встъпителният смесен хор е една развита в народен дух бодра песен. След веселите песни и танци и остроумните скоропоговорки идва краткото лирично ариозо на Иглика, в което е обрисувана нежната и чиста душа на селската девойка. Появата на Хитър Петър отново създава весело празнично настроение, помрачено малко от конфликта между Дамян и баща му. Голямата ария на Хитър Петър е изпълнена със жизненост, хумор и закачки. Тя дава ярка и убедителна характеристика на главния герой на операта. По време на арията народът взима живо участие с къси реплики и весели избухвания. Контрастно прозвучава големият хор, с който селяните изказват своя протест за безбожното лихварство на Настрадин Ходжа; наред с гневния протест в музиката проличава и елемент на тъга. След заплахите на Настрадин Ходжа при идването на Кера отново бликва веселото настроение. Първото действие завършва с лиричния и напоен с много емоционалност дует между Иглика и Дамян.

Второто действие се открива с кратко и интересно оркестрово встъпление, след което започва голямата оптимистична и весела сцена на влизането на Хитър Петър и Радой Разумни в двора на Настрадин Ходжа. Наситеният със силна емоционалност диалог между двамата приятели и побратими се развива възходящо, за да дойде най-интересният момент преди скриването на двамата, когато зазвучава едно свежо и оригинално хорце в чисто народен дух. Следва монологът на Хитър Петър от кладенеца, с който се допълня характеристиката на народния герой. Музиката е наситена със сила, но същевременно и с лирика и малко тъга. Хитър Петър вече е взел своето решение: досега шегите му са били само весели, но сега ще изиграе и една сериозна шега: той трябва да отмъсти на безчовечния лихвар Настрадин Ходжа, който измъчва неговите съселяни. Отново прозвучава музиката от встъплението, при която се появява най-младата жена на Ходжата. Краткият епизод между Сание и Бен е наситен с лирика, но се долавят и нотки на иронична гротескност. След прекъсването на сцената между двамата млади отново прозвучава веселата мелодия на хорцето. С едно наситено със страстна емоционалност малко оркестрово встъпление в подчертан източен характер започват трите арии на Халиде, Сание и Фатиме (или, както композиторът нарича; „тройна ария“). И трите арии, които следват непосредствено една след друга, рисуват тежкия живот на турската жена, нейните скърби, нейните мечти и въжделения. Тройната ария разкрива ярките музикални образи на Халиде, Сание и Фатиме. Арията на Халиде е пълна със страстни пориви за щастие, тази на Сание е лирично-мечтателна, а на Фатиме — наситена с извънредно голяма емоционалност и с известна доза пикантност. И трите арии са написани в подчертан ориенталски дух. Майсторски е изградена последвалата сцена с долитащия от кладенеца глас на „аллах“, пропита с бликащ хумор и ирония. Второто действие завършва със сцената между Хитър Петър и Бен, в която доминира веселото настроение.

Третото действие започва с голяма лирична сцена между Иглика и Дамян. Тук се открояват изграденото в народен дух ариозо-серенада на момъка и последвалият го дует между двамата млади, наситен със страст и вълнение. Силно въздействен е и романсът на Иглика, пълен с искрени чувства и сърдечност, в края на сцената неговата мелодия е подета от двамата. Сцената на нощното търсене на Сание от Настрадин Ходжа и Игнат е забележителна с разнообразните чувства, вложени в нея. Веселите нощни приключения на двамата отрицателни герои, сполучливо разкрити в музиката, водят до щастливата развръзка: на младите е разрешено да се оженят. Заключителната песен на Хитър Петър е пропита с благородство и е близка по характер до монолога му от второто действие. Операта завършва с искряща масова сцена, изпъстрена с песни и танци във весел оптимистичен дух.

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Хитър Петър – опера от В. Стоянов
Отбелязана с: