Тайният бракТАЙНИЯТ БРАК (Il matrimonio segreto)

Комична опера в две действия (три картини)
Либрето Джовани Бертати

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Джеронимо, богат търговец — бас
Каролина сопран — сопран
Лизета, негови дъщери — сопран
Фидалма, сестра на Джеронимо — мецосопран
Граф Робинзон — бас
Паолино, служител на Джеронимо — тенор
Слуги на Джеронимо
Действието става в дома на Джеронимо в Болоня през XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След тригодишния си престой в Русия Доменико Чимароза на път за Неапол се отбива във Варшава и Виена. Композиторът пристига във Виена в края на 1791 г. по време на смъртта на Моцарт. Славата на плодовития италиански оперен композитор отдавна е била достигнала този град на музиката и Леополд II поканва Чимароза за придворен композитор. Той получава много по-добри условия за работа, отколкото тези на Моцарт, който за кратко време е заемал тази длъжност. Тук във Виена с най-голяма популярност се ползува по това време операта „Вълшебната флейта“, изнесена в „Театър ан дер Вин“ само за една година над 100 пъти. Дворцовият поет Джовани Бертати (1735–1815) написва специално за Чимароза либретото на „Тайният брак“.

Сюжетът на „Тайният брак“ не е оригинален. Той е използуван в редица сценични произведения, от които с най-широка известност са се ползували едноименната английска комедия на Гарик и Колман, играна на много европейски сцени, и френската комедия „София, или Тайният брак“ от М. Мезиер. Чимароза харесал сюжета и написал музиката само за няколко дни (при него творческият процес — също както при Росини, е бил удивително кратък). Операта е била изнесена на 7 февруари 1792 г. с огромен успех. На премиерата се случва нещо, което няма прецедент в историята на музиката. Операта на Чимароза е била толкова харесана от публиката, че е била бисирана цялата. Успехът на най-ценното произведение на Чимароза не е бил само временен. Оттогава насам тя се играе често на сцените на най-големите театри по света. И до днес „Тайният брак“ се нарежда сред най-значителните комични опери.
Премиерата на „Тайният брак“ у нас е била през 1947 г. Диригент — М. Лефтеров, режисьор — П. Румянцев.

СЪДЪРЖАНИЕ
По-малката дъщеря на богатия търговец Джеронимо — Каролина, тайно се е омъжила за младия Паолино, помощник и служител на баща й. Търговецът Джеронимо отдавна мечтае да омъжи дъщерите си за аристократи и това е накарало младите да пазят в тайна своята женитба. Обаче тайният брачен живот в бащиния дом тежи на младоженците, особено на Каролина, и тя моли съпруга си да разкрие, истината. Въпреки страха от баща си младата жена все пак се надява, че той ще им прости. Паолино моли Каролина да почака още малко, защото е намерил начин да преодолее трудностите. Той разказва на жена си, че е уговорил брака между по-голямата й сестра Лизета и стария граф Робинзон. Графът се е съгласил да вземе Лизета за жена, тъй като финансовото му състояние е лошо, а Джеронимо е богат и ще даде на дъщеря си хубава зестра. Паолино разчита на този брак, тъй като е изгоден както за Джеронимо, така и за граф Робинзон и двамата от благодарност ще простят дръзката постъпка на тайните младоженци.

Джеронимо, доволен и радостен, дава нареждане да се подготви угощение на високопоставения гост, който днес ще дойде, за да се сгоди за Лизета. Бащата радостно поздравява по-голямата си дъщеря като бъдеща графиня, а добродушно укорява Каролина заради нейното безучастие към щастливото събитие в къщата им, Лизета с подигравка подхвърля на сестра си, че тя й завижда, затова не се радва. Избухва спор между двете сестри, в който се намесва и леля им Фидалма. Младеещата се вдовица се опитва да помири сестрите, като подкрепя Лизета и взима живо участие в радостта й. Леля Фидалма съобщава под секрет на племенниците си, че и тя възнамерява да се омъжи, обаче премълчава името на своя избраник. Оказва се, че това е младият Паолино, който още нищо не знае за нейните намерения. Фидалма и Лизета отиват да посрещнат годеника, а Джеронимо остава при тъжната Каролина и с радост й съобщава, че е получил блестящо предложение за женитба и за нея. В това време пристига граф Робинзон. Той обаче бива очарован не от определената му за годеница Лизета, а от по-младата и хубава Каролина. Робинзон започва да я ухажва усилено, а смутената тайна съпруга на Паолино се мъчи да го отклони от себе си, като му казва, че тя не е създадена да бъде знатна дама. Пренебрегнатата и озлобена Лизета се оплаква от студенината и лошото държане на годеника си. А когато вижда падналия на колене пред Каролина граф Робинзон, тя буйно се нахвърля върху неверния си годеник и вероломната си сестра. На нейните викове се притичва цялото семейство и става истински скандал.

След едно бурно обяснение между Джеронимо и Робинзон графът успява да каже нагло на възмутения баща, че е готов да се откаже и от зестрата, но само да му бъде дадена за жена не Лизета, а Каролина. Джеронимо като опитен търговец разбира, че това е все пак един изход от създалото се трудно положение; той хем ще спести определените пари за зестра, хем ще спаси честта си пред хората, които знаят вече, че е сгодил дъщеря си за графа. Той дава съгласието си. Щастливият граф Робинзон бърза да сподели радостта си с Паолино и иска неговата помощ, за да се спаси от омразната му Лизета. Паолино е отчаян. Той се е надявал графът да му помогне в разкриването на тайния му брак с Каролина, а сега изпада в истинска безизходица. Младият служител решава да се обърне за помощ към Фидалма, защото тя е единственият човек в къщата, който винаги е бил внимателен с него. Паолино я моли да накара брат си да оттегли съгласието си, дадено от Робинзон.

Обаче Фидалма от своя страна схваща по съвсем друг начин неговите плахи молби. Зарадвана тя му предлага да й стане мъж. Паолино вече няма сили да понесе този нов удар и пада в безсъзнание. Уплашената Фидалма започва да вика за помощ. Тя казва на притичалата се Каролина, че Паолино припаднал от радост при нейното признание, че вече е неин годеник, и бързо отива за лекарство. Отначало нещастната Каролина дори не иска да чуе обясненията на Паолино. Все пак той успява да я успокои и двамата решават още същата нощ да избягат от къщата на Джеронимо. Лизета съвсем не се е отказала от желанието си да стане жена на графа. Леля Фидалма пък, огорчена от отказа на Паолино и подозирайки, че Каролина е причината за това, решава да помогне на Лизета. Двете заедно уговарят Джеронимо да изгони от къщи коварната си дъщеря, а Фидалма дори го заплашва — ако не ги послуша, тя ще изтегли парите си от неговата търговска фирма. Уплашеният Джеронимо обещава да изпълни тяхното желание. Граф Робинзон продължава да преследва Каролина с ухажванията си. Фидалма и Лизета заварват двамата в момент на „любовно обяснение“ и отново вдигат скандал. Събира се семейният съвет, който решава: графът да се ожени за Лизета, а Каролина да постъпи в манастир.

Паолино и Каролина се готвят да избягат през нощта от къщи, но внезапен шум ги накарва да се скрият. Ревнивата Лизета е чула подозрителен шум в стаята на сестра си и като мисли, че при нея е граф Робинзон, вдига олелия и събира цялата къща. Каква е нейната изненада, когато вижда сред притеклите се домашни и графа. Значи в стаята на сестра й има друг човек. Възмутеният Джеронимо извиква на Каролина да отвори вратата на стаята си. За общо удивление от стаята излизат Каролина и Паолино. Те сега признават тайния си брак и молят за прошка. Разяреният Джеронимо не иска и да чуе за това, но когато всички го замолват, дори и Лизета, той отстъпва и дава благословията си на младите „грешници“. Старият граф Робинзон пък от своя страна вижда, че Лизета не е толкова лоша, и заявява, че ще се ожени за нея.

МУЗИКА
Операта „Тайният брак“ е върхът на оперното творчество на Доменико Чимароза. С това си произведение композиторът насочва по нов, по-съвършен път на развитие италианската опера-буфо. Творбата му се отличава с изящна мелодичност, изискана хармония и интересна оркестрация. В музиката личи известно сходство с италианските опери на Моцарт. Чимароза е наситил операта си с много настроение и духовитост; тя въздействува силно със своите прекрасни, леещи се мелодии, бликащи от радостни чувства, фин хумор, безгрижно веселие и лирика.

Операта започва с една прекрасна, пълна със свежест и оптимизъм увертюра, написана в духа на Моцартовите увертюри. След увертюрата започва поредица от красиви музикални номера — дуети, квартети, триа, арии, ансамбли. Още първата сцена на операта — между двамата тайни съпрузи — е номер с изключителна сила на въздействие. Дуетът на Паолино и Каролина е предимно лиричен, но в него се долавят и чувства на радост, безпокойство и надежда. Също извънредно интересен е и следващият терцет на Лизета, Каролина и Фидалма, който нахвърля най-важните черти от образите на трите действуващи лица. В първото действие трябва да се отбележат и превъзходната колоратурна ария на Каролина, каватината на графа, както и широко разгърнатата финална сцена с участието на целия състав.

Във второто действие преобладава забавният елемент в музиката, която е написана с голяма лекота; отделните номера следват един след друг като бисерите на една огърлица. От дуета между граф Робинзон и Джеронимо блика остроумие, находчивост и хумор. Много поетична е арията на Паолино. Бързите и искрящи речитативи, свързващи музикалните номера, допринасят много за развитието на действието. С много вярно чувство Чимароза е обрисувал музикално наивната искреност и отчаянието на Паолино в двете му неочаквани срещи и резултатите от тях. Тук комичното се примесва с нотки на лека тъга и съчувствие към младия човек за неговото нещастие. Финалната сцена също така е изключителна по своето остроумно разрешение. В нея контрастните настроения в музиката избухват най-неочаквано; изблици на хумор се редуват с изненадващи обрати и всичко в края на краищата (както и в другите буфо-опери от втората половина на осемнадесетия век) довежда до неизбежния щастлив завършек. Колко силно е подействувал с тази си творба Чимароза на по-нататъшното развитие на комичната опера, говори и следният анекдот: когато Стендал в един свой разговор с Росини попитал маестрото коя е неговата най-хубава опера, той отговорил — „Тайният брак“.

Тайният брак – опера от Доменико Чимароза