ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР – Гаетано ДОНИЦЕТИ

Комична опера в две действия (четири картини)
Либрето Феличе Романи

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Адина, богато селско момиче — сопран
Неморино, млад селянин — тенор
Белкоре, сержант — баритон
Доктор Дулкамара, лекар-шарлатанин — бас
Джанета, селска девойка, приятелка на Адина — сопран
Селяни, селянки, войници, нотариус, слуги, негър и др.
Действието се развива в едно италианско село в началото на XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Доницети написва тази си опера в Неапол. Текстът е от Феличе Романи (1788–1865), автор на множество оперни либрета върху които са писали най-големите италиански композитори (освен Доницети още Росини, Белини, Меркаданте), а така също и редица чужди композитори, между които и Майербер. В основата на сюжета стои поверието, че съществуват такива вълшебни билки и питиета, с помощта на които може да се спечели обичта на любимия човек. Вагнер в „Тристан и Изолда“ също използува една старинна легенда за чародейното любовно питие. Феличе Романи взема за либретото на „Любовен еликсир“ елементи от сюжета на задържалата се доста дълго на сцената опера „Напитката“ от френския композитор Обер по текст на Скриб. След като Доницети получава либретото, той написва операта в късия и за него срок от 15 дни — в началото на 1832 г. Макар и припряно създадена, тази опера на Доницети е извънредно привлекателна, тъй като в нея са осмени редица страни от живота на Италия. Премиерата на „Любовен еликсир“ е на 12 май с. г. в Милано и преминава при огромен успех. Веднага след първия спектакъл са обявени още 30, билетите за които са продадени в най-кратък срок.
У нас „Любовен еликсир“ е играна за пръв път през 1934 г. в Софийската народна опера в постановка на диригента Ас. Найденов и режисьора Хр. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Селският момък Неморино е влюбен в младата и хубава Адина. Той много страда, защото тя не му отговаря с взаимност, като винаги му подхвърля остроти и закачки. Мисълта, как да спечели любовта й, го измъчва непрекъснато. Сега Неморино стои до оградата на къщата и подслушва разговора на Адина с приятелката й Дженета. Адина разказва легендата за Тристан и Изолда. Като чува как Тристан и Изолда изпили вълшебното любовно питие, Неморино решава непременно да се сдобие с такъв еликсир. Дочуват се барабани и под техните звуци в селото влиза отряд войници начело със сержант Белкоре. Стройният сержант също е влюбен в Адина. Белкоре поднася букет цветя на девойката и започва самоуверено и дръзко да я ухажва. Това причинява нови страдания на Неморино. Белкоре кара Адина да го покани с хората му в чифлика и да ги нагости. Девойката с радост се съгласява. Тя отново подхвърля закачка към Неморино, което съвсем го отчайва. Съжалявайки нещастния момък, Адина го поканва заедно с другите.

На селския площад. Пощенският рог известява пристигането на дилижанса и събира на площада всички селяни. От колата излиза непознат чужденец. Селяните се питат какъв е той — може би граф или маркиз? Оказва се, че това е доктор Дулкамара. Той веднага започва да се хвали, че лекува всички болести на света с лекарствата, които носи със себе си. Селяните се натрупват и започват да купуват неговите балсами и лекарства. Към Дулкамара се приближава и Неморино. Той смутено го пита има ли от вълшебното питие на Тристан и Изолда. Хитрият шарлатанин веднага го предлага на момъка, като му казва, че еликсирът ще подействува само ако се вземе след един ден (когато той вече няма да бъде в селото). Неморино, щастлив и радостен, плаща скъпо и прескъпо за обикновеното вино, което му е продал Дулкамара. Сега момъкът е убеден, че ще спечели любовта на Адина. Но защо трябва да чака толкова дълго? Той нетърпеливо отваря бутилката и я изпива на един дъх. „Еликсирът“ веднага променя Неморино. Той става весел, започва да пее, да се шегува, да закача другите девойки, без да обръща никакво внимание на Адина. Девойката, която също обича Неморино, но прикрива чувствата си, е дълбоко оскърбена. За да го накаже, тя казва на сержанта Белкоре, че е съгласна да стане негова жена. Ако той иска, могат да се венчаят още същия ден. Думите на Адина карат Неморино веднага да изтрезнее. Отчаян, той моли Адина да отложи сватбата си поне за следващия ден. Щастливият Белкоре кани всички на сватбеното тържество.

В двора на Адина. Гостите са дошли вече, за да присъствуват на сключването на брака между Адина и Белкоре. Сред тях е и доктор Дулкамара. Отчаяният Неморино се надява единствено на „еликсира“ му. Но той е дал всичките си пари за първата бутилка. И за да се сдобие с други, той решава да стане наемен войник. С получените от Белкоре двайсет скуди момъкът трябва да търси доктора. Неочаквано обаче се разнася новината, че вуйчото на Неморино е починал, като му е оставил цялото си състояние. Тя сигурно е вярна, тъй като са я научили от селския куриер. Само Неморино още не знае нищо. Той е открил Дулкамара, купил е нова бутилка и сега отново е под въздействието на „еликсира“. Още първата девойка, която среща, започва да го ухажва. Това е научилата новината Джанета. Неморино не е ни най-малко изненадан. Той е повярвал в силите на чародейното питие. Адина, която също не знае, че Неморино вече е богат, е смутена от вниманието, с което го обграждат всички девойки от селото.

Може би доктор Дулкамара е най-изненадан от действието на своя „еликсир“. Шарлатанинът мъчно може да повярва на магическата, му сила, но се осмелява да го предложи и на Адина, защото разбира, че и тя страда от нещастна любов. От думите на Дулкамара и на селяните девойката разбира, че Неморино вече на два пъти е купувал от вълшебното питие, за да спечели любовта й. Втората бутилка той е заплатил с цената на свободата си, като се е продал за наемен войник. Адина решава да разкрие чувствата си. Тя дава на Белкоре двайсет скуди и взима разписката на Неморино. След това повиква любимия си и му казва, че е съгласна да стане негова жена. Неморино е безкрайно изненадан от неочакваното щастие. Самият Белкоре не е кой знае колко опечален — по света няма да се свършат хубавите жени. Дулкамара също е щастлив — той не е в състояние да изпълни желанието на всички хора, които искат да са купят от неговия „любовен еликсир“.

МУЗИКА

„Любовен еликсир“ е една от най-хубавите опери буфо на Доницети, с определено място в този жанр на италианската музикална литература. Музиката е весела, бодра, оптимистична с леснодостъпна и завладяваща мелодичност. Партиите на двамата главни герои Адина и Неморино, са издържани в лиричен аспект въпреки вложената на места закачлива веселост или незлоблива ирония. В музиката има много сатиричност и пародийност. Това се отнася най-вече за подчертано комичните образи на Дулкамара и Белкоре.

След неголямата увертюра, написана в типичен италиански стил с увлекателно бавно встъпление и бляскаво и радостно алегро, слушателят е въведен в първата картина. Тук се откроява арията на Адина, наситена с много топлота и разкриваща първите щрихи на обаятелния музикален образ. Много находчиво и интересно е изграден разказът на главната героиня за Тристан и Изолда. В него всеки куплет се повтаря по пародиен начин от хора. В тази картина прави впечатление вълнуващата каватина на Неморино, в която той разказва за нещастната си любов. Жанровата сцена с влизането на войниците в село, предвождали от Белкоре, създава чудесна бодра атмосфера. Комичната любовна ария на Белкоре разкрива самоуверения, глуповат и лекомислен сержант. С много голямо майсторство е написана сцената-квартет на Адина, Джанета, Неморино и Белкоре заедно с хора. Централно място във втората картина заема великолепната хумористично-пародийна ария-сцена на доктор Дулкамара. Тази голяма ария е едно от най-ярките постижения на Доницети като композитор и в цялата оперна литература остава като бляскав пример за басова ария буфо. Дуетът между Неморино и Дулкамара също така е извънредно оригинален и приятен.

Второ действие започва с весела и бодра битова сцена, последвана от прекрасната баркарола на Адина и Дулкамара. Дуетът на Белкоре и Неморино за красотите на войнишкия живот е пропит с много жизненост и елементи на сатиричност. Не по-малко интересна е комичната сцена, когато селските девойки ухажват пийналия от „еликсира“ Неморино. В последната картина трябва да се изтъкнат качествата на големия квартет с хора, както и на най-популярната ария от цялата опера — каватината на Неморино „Една сълза“. Това е възхитителна любовна песен, която отдавна вече се пее от всички лирични тенори. Финалната сцена на хора искри от радост и настроение.Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Любовен еликсир – опера от Гаетано Доницети