НЮРНБЕРГСКИТЕ МАЙСТОРИ ПЕВЦИ - Опера в три действия (четири картини) от Вагнер
НЮРНБЕРГСКИТЕ МАЙСТОРИ ПЕВЦИ – Опера в три действия (четири картини) от Вагнер

НЮРНБЕРГСКИТЕ МАЙСТОРИ ПЕВЦИ – Опера в три действия (четири картини)

Либрето Рихард Вагнер

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Ханс Сакс, обущар — бас
Файт Погнер, златар — бас
Кунц Фогелзанг, кожухар — тенор
Конрад Нахтигал, тенекеджия — бас
Сикст Бекмесер, градски писар — бас
Фриц Котнер, хлебар — бас
Балтазар Цорн, калайджия Майстерзингери — тенор
Улрих Айслингер, търговец на подправки — тенор
Августин Мозер, шивач — тенор
Херман Ортел, сапунджия — бас
Ханс Шварц, плетач на чорапи — бас
Ханс Фолц, медникар — бас
Валтер фон Шолцинг, млад рицар — тенор
Давид, чирак на Ханс Сакс — тенор
Ева, дъщеря на Погнер — сопран
Магдалена, дойка на Ева — мецосопран
Нощен пазач — бас
Граждани и гражданки от всички цехове, калфи, чираци, народ.
Действието се развива в Нюрнберг към средата на XVI в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Вагнер е завладян от идеята да напише „Нюрнбергските майстори-певци“, още докато работи над „Танхойзер“. За основа на операта той иска да постави пак певческо състезание, но вече не на рицарите-певци, наричани „минезингери“ (както е в „Танхойзер“) а на майсторите-занаятчии — на „майстерзингерите“. Докато е събирал материали за оперите си, Вагнер често се е сблъсквал с името на Ханс Сакс — обущар и поет от Нюрнберг, живял от 1494 до 1576 г. и през 1555 г. избран за председател на цеха на майсторите-певци [Ханс Сакс е автор на много поеми и стихове. Някои от тях са на теми, които Вагнер използува в творчеството си — например за „Зигфрид“ и за „Тристан и Изолда“.]. Това дава основание на Вагнер да включи обущаря като главно действуващо лице в новата си музикално-сценична творба. За либрето на „Нюрнбергските майстори-певци“ композиторът използува различни източници, като „Книга за изкуството на майстерзингерите“ от Вагензайл, драмата на Дайнхардщайн „Ханс Сакс“, новелата на Е. Т. А. Хофман „Майстор Мартин бъчварят и неговият калфа“, либретото на операта „Ханс Сакс“ от Лорцинг и др.

В началото на ноември 1861 г. Вагнер живее във Венеция.

Там той започва да събира скиците, които е направил през 1845 г. Иска дори и тези, които е оставил на Матилда Везендонк за спомен. През януари 1862 г. Вагнер отива в Париж, където написва либретото само за четири седмици. Той пише музиката дълго време, с прекъсвания, като междувременно работи и върху тетралогията си. Първото действие завършва през 1863 г. Въпреки амнистията, която му дава право да се завърне в родината, животът на Вагнер не става по-лек. Той е вечно преследван от кредитори, а и изпълнението на творбите му става много трудно. След „класическия“ провал на „Танхойзер“ в Париж през 1861 г. Виенската опера отказва поставянето на „Тристан и Изолда“, тъй като били направени 77 репетиции и се оказало, че е неизпълнима. Всичко това не може да осигури на композитора необходимото спокойствие за творчество. Но Вагнер упорито продължава работата си. Междувременно, след като баварският крал Лудвиг II го взема под свое покровителство, начинът му на живот рязко се подобрява. През този период композиторът узаконява връзката си с Козима Лист [Козима Лист е дъщеря на Ференц Лист и съпруга на големия немски диригент и пианист Ханс фон Бюлов. Вагнер се влюбва в нея и по-късно, след като и двамата се развеждат, встъпват в брак.]. Второто действие на „Нюрнбергските майстори-певци“ той завършва през 1866 г., а третото — на 24 октомври 1867 г. Операта е изнесена за пръв път на 21 юни 1868 г. в Мюнхен.

В „Нюрнбергските майстори-певци“

Вагнер също влага някои автобиографични черти. По-голямата част от героите му напомнят за негови близки (прототипът на Ева очевидно е Матилда Везендонк), както и за самия композитор (рицарят Валтер) и т.н. В операта дори се споменават някои Вагнерови произведения (Ханс Сакс говори на Ева за „Тристан и Изолда“). В „Нюрнбергските майстори-певци“ Вагнер влага и остро сатирични моменти. Чрез образа на глупавия и непрекъснато осмиван Бекмесер — съдията на състезанията, е подигран критикът Едуард Ханслик (1825–1904), който изцяло е отричал Вагнер като композитор. Вагнер дори е искал да го нарече в операта си Ханс Лик.

СЪДЪРЖАНИЕ

В църквата „Св. Катарина“ в Нюрнберг. Младият рицар Валтер фон Щолцинг е пристигнал в Нюрнберг и се е влюбил в прекрасната дъщеря на златаря Погнер — Ева. След свършването на църковната служба той й разкрива пламенните си чувства. Ева също го е обикнала, но за сватба не може да става и дума, тъй като баща й смята да я омъжи за победителя на тазгодишното състезание на певците. То ще се проведе на следващия ден. Валтер веднага решава да се яви, но се оказва, че на състезанието се допускат само членове на цеховете. Но момъкът не се примирява. Той е готов да се отрече от рицарското си звание, само и само да бъде приет за член на някой от цеховете, за да може да се бори за спечелване ръката на любимата си. Отначало почтените майстори се възмущават от желанието на Валтер да бъде приет в техните редове, без да е изучил правилата на певческата им школа. Накрая те се съгласяват да изслушат една негова песен, за да преценят способностите му.

За съдия избират градския писар Бекмесер,

който с тебешир ще отбелязва на една дъска всички допуснати грешки. Валтер запява така, както той си знае, една трогателна песен за пролетта и любовта. Бекмесер отбелязва грешките и нарушенията на правилата съвсем старателно, тъй като с отстраняването на Валтер вероятността той да спечели на състезанието ръката на Ева става по-голяма. Съдията прекъсва Валтер, като вдига изписаната дъска. Ханс Сакс се опитва да защити младия човек, но повечето от майсторите подкрепят Бекмесер. Въпреки негодуванието на майсторите Валтер довършва песента си и едва тогава си тръгва.

На улицата пред къщата на Погнер и работилницата на Ханс Сакс.

Магдалена научава от годеника си, че Валтер не е допуснат до състезанието и отива да съобщи това на Ева. Ханс Сакс се опитва да работи на една маса на улицата, но не му спори. Той е потънал в мисли. Песента на Валтер го е развълнувала. Старият майстор също е влюбен в Ева. Той би могъл да спечели състезанието утре, но дали Ева ще го обикне. В това време Ева се връща от разходка и Сакс решава да провери чувствата й. Той й разказва за самонадеяния млад рицар. От вълнението на Ева майсторът разбира, че тя е влюбена във Валтер. Девойката е отчаяна. Здрачава се. Магдалена съобщава на Ева, че тази вечер Бекмесер ще дойде да й прави серенада. Ева кара Магдалена да се облече като нея и да застане на прозореца. Идва Валтер. Той моли Ева да избягат през нощта, защото майсторите няма да го оставят да победи. Ева е съгласна. Чува се лютнята на Бекмесер. Той е решил още преди състезанието да очарова с песента си Ева. Появата на Ханс Сакс попречва на двамата влюбени да избягат. Те се скриват.

Бекмесер започва своята серенада,

но точно тогава Сакс решава да продължи да кове обувките. Той старателно удря с чукчето си и дори запява. Бекмесер е вбесен. Това проклето чукане и песента на обущаря ще попречат на Ева да чуе серенадата, която той старателно и по всички правила е съчинил в нейна чест. Градският писар моли Сакс да престане, но обущарят под предлог, че има много работа, му отказва. Най-после се споразумяват — Бекмесер ще изпее серенадата си, а Сакс с обущарското си чукче ще отбелязва всяка негова грешка. Бекмесер бърка така често, че Ханс Сакс довършва поправката на обущата още преди писарят да е стигнал до средата на серенадата. На прозореца се показва преоблечената Магдалена. Песента на Бекмесер събужда не само нея, но и годеника й Давид. Като вижда, че Бекмесер прави серенада на Магдалена, той тръгва да търси обяснение от певеца. Сбиват се. Крамолата разбужда всички наоколо. Хората с викове се опитват да разтърват биещите се, но постепенно и те се намесват в боя. Сбиването привлича нощната стража. Всички се разбягват. Ханс

Сакс скрива Валтер в къщата си.

Улицата вече е пуста. Долитат само глъхнещите звуци от стъпките на нощната стража.
В работилницата на Ханс Сакс. Старият майстор е замислен и тъжен. Малко, много малко са били радостните дни в живота му. Идва чиракът Давид. Той се страхува, че майсторът ще му се кара заради снощното сбиване. Но Сакс не само че не го упреква, но дори му пожелава да бъде щастлив с Магдалена. Давид радостно излиза. Сакс сърдечно поздравява дошлия Валтер. Рицарят е сънувал чудно хубав сън. Старият майстор кара Валтер да разкаже съня си с песен, като му обяснява какви правила трябва да се спазват при съчиняването на стиховете и мелодията. Валтер с възторг изпълнява желанието на Сакс, който в това време записва думите на песента. След това Сакс съветва Валтер да се яви със същата песен на състезанието. Обнадежден, Валтер отива да се приготви. Идва Бекмесер.

Той се оплаква, че не знае с каква песен да се яви на състезанието. После вижда оставения на масата текст на Валтер и го мушва в джоба си. Обущарят забелязва това, но му оставя стиховете, като му съобщава, че той няма да участвува в надпяването. Сакс е сигурен, че бездарният Бекмесер няма да може да направи нищо върху този текст и само ще се изложи. Уверен в успеха си, писарят излиза. Той тръгва към мястото на състезанието. Връща се и Валтер. Не след дълго при Ханс Сакс се отбива и Ева. Старият майстор съединява ръцете на двамата влюбени, като казва, че вярва в победата на рицаря. Те щастливи му благодарят. Всички тръгват за състезанието.

На поляната край реката са се събрали жителите на Нюрнберг.

Майсторите се готвят за решителното състезание. С песен идват обущарите, лекарите, шивачите, градските пазачи и музикантите. Чираците танцуват с девойките. Под радостните възгласи на всички се появява Ханс Сакс. Погнер открива надпяването, като повтаря, че ръката на Ева ще принадлежи на победителя. Първият състезател е Бекмесер. Той дори не се е потрудил да научи думите на взетата от Сакс песен. Бездарникът обърква текста, променя смисъла на стиховете и изпълнението му предизвиква само весел смях и подигравки. След него излиза Валтер и запява своята песен. Тя завладява всички с искрените си чувства. Валтер е безспорен победител. Вече нищо не може да попречи на сватбата му с Ева.

МУЗИКА

„Нюрнбергските майстори-певци“ се различава твърде много от другите произведения на Вагнер. Само тази негова опера (освен младежката „Любовна забрана“) не е по легендарен сюжет. Композиторът с голяма любов пресъздава една широка картина на живота, нравите и обичаите на обикновените хора — майстори-занаятчии, чиито музикални образи са пълнокръвни, живи и одухотворени. Едновременно с това композиторът придава на някои от героите съвременни черти. „Нюрнбергските майстори-певци“ е може би най-жизнената, най-близката до широките слушателски кръгове опера на Вагнер. Не само защото в нея са заели много място народните сцени (за разлика от „Тристан и Изолда“, където има само няколко такта за мъжки хор), а заради своя сюжет и здраво свързаната с немския фолклор музика. Масовите сцени, като сбиването в края на второто действие и забележителният финален апотеоз, са нещо изключително в цялата немска оперна литература. Музиката е обагрена от ярък национален колорит, а хоровите партии имат бляскава звучност и са изградени с голямо полифонично майсторство. Наситени със свежия лъх, на немското народно звукотворчество са не само масовите сцени, а и много от песните на главните действуващи лица. Този народностен дух преобладава и в трите песни на Валтер, и в песничката на чирака Давид, и в големия „монолог на люляка“ на Ханс Сакс и пр.

„Нюрнбергските майстори-певци“ започва

с бляскава и тържествена увертюра с празничен характер, изградена върху най-важните теми от операта [Вагнер нарича и нея встъпление въпреки големината и формата й.]. Написана е в сонатна форма, като за първа тема е използуван празничният мотив на майстерзингерите, а като странична — темата на лиричната песен на Валтер. В увертюрата са използувани редица от лайтмотивите, като „мотивът на възторга“, „мотивът на спора“ и пр. Увертюрата в операта се изпълнява без финалната кода, която е предназначена само за концертно изпълнение.

В първото действие

композиторът е отделил най-голямо внимание на Валтер. Той има някои черти и от предишните герои на Вагнер — на Танхойзер и на Лоенгрин. Валтер участвува в състезанието и пее така, както той чувствува, без да се съобразява с правилата, както Танхойзер пренебрегва фалшивия морал. По своята честност и пламенност пък героят наподобява Лоенгрин. Особено интересна е втората му песен, която всъщност е началото на голяма сцена, наситена с драматизъм: на леещата се мелодия на Валтер контрастират гневните възгласи на майсторите, а така също и присмехулната песен на чираците.

В началото на второто действие

централно място заема монологът на Ханс Сакс. Този монолог, познат под името „люляков монолог“, дава възможност да се разкрият душевните преживявания на главния герой, неговата морална сила. В благородната мелодия на Сакс се долавят и интонации от песента на Валтер, а оркестърът допълва чувствата на стария майстор, които не могат да се изкажат с думи. Настроението на музиката се сменя при пристигането на Бекмесер. Сцената между Сакс и Бекмесер, в която е включена и смешната серенада, е образец на висок вкус. Двата противоположни образа са разграничени с изключително майсторство. Действието завършва с един от най-интересните и привлекателни епизоди на операта — сцената на сбиването.

Първата картина на второто действие

е забележителна и с веселата и непретенциозна песен в народен дух на Давид, и със сериозния монолог на Ханс Сакс, и с изумителната по дълбочина на емоционалното въздействие песен на Валтер. Не по-малка художествена стойност има майсторски разработеният квинтет.

Втората картина е истински народен празник.

В нея особено изпъкват интересната песен на обущарите, веселата песен на шивачите, маршообразната песен на хлебарите и др. Но най-силният момент е песента на Валтер, с която започва и финалната масова празнична сцена.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Роли, вид глас и името на изпълнителя на премиерата

Role Voice type Premiere cast, 21 June 1868
(Conductor: Hans von Bülow)
Eva, Pogner’s daughter soprano Mathilde Mallinger
Magdalena, Eva’s nurse mezzo-soprano Sophie Dietz
Walther von Stolzing, a young knight from Franconia heldentenor Franz Nachbaur
David, Sachs’s apprentice tenor Max Schlosser
Hans Sachs, cobbler, mastersinger bass-baritone Franz Betz
Veit Pogner, goldsmith, mastersinger bass Kaspar Bausewein
Sixtus Beckmesser, town clerk, mastersinger baritone Gustav Hölzel
Fritz Kothner, baker, mastersinger baritone Karl Fischer
Kunz Vogelgesang, furrier, mastersinger tenor Karl Samuel Heinrich
Konrad Nachtigall, tinsmith, mastersinger bass Eduard Sigl
Hermann Ortel, soapmaker, mastersinger bass Franz Thoms
Balthasar Zorn, pewterer, mastersinger tenor Bartholomäus Weixlstorfer
Augustin Moser, tailor, mastersinger tenor Michael Pöppl
Ulrich Eisslinger, grocer, mastersinger tenor Eduard Hoppe
Hans Foltz, coppersmith, mastersinger bass Ludwig Hayn
Hans Schwarz, stocking weaver, mastersinger bass Leopold Grasser
A Nightwatchman bass-baritone Ferdinand Lang
Нюрнбергските майстори певци – опера от Вагнер