РУСАЛКА
Лирична приказка в три действия – Дворжак
Либрето Ярослав Квапил

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Принца — тенор
Княгинята — сопран
Русалка — сопран
Водния дух — бас
Магьосницата — алт
Горския — тенор
Помощник-готвача — сопран
Първа нимфа — сопран
Втора нимфа — сопран
Трета нимфа — алт
Ловеца — баритон
Свита на принца, гости, елфи, нимфи, русалки.
Време и място на действието — приказно.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Легендата за влюбената в човек русалка е вдъхновявала много композитори, драматурзи, писатели. Тя е в основата и на вълшебната повест на Де ла Мот-Фуке, и на прекрасната приказка на Андерсен „Историята на малката нимфа“, и на немските приказки за Ундина, и на френските за Мелузина, както и на произведения като „Потъналата камбана“ от Герхард Хауптман и др. Върху същия сюжет са писани и доста оперни произведения: от поета-романтик и композитор Е. Т. А. Хофман — „Ундина“, от Лорцинг — „Ундина“, от Чайковски (по-късно той унищожава тази си опера) и от мн. др.

Либретото на „Русалка“ е написано от известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил (1868–1950). То допада много на лиричната природа на Дворжак. Уединен във вилата си край град Пшибрам, композиторът завършва цялата партитура на операта „Русалка“ от април до ноември 1900. Премиерата на „Русалка“ е на 31 март 1901 г. на сцената на Народния театър в Прага и преминава при извънредно голям успех. Оттогава тази опера наред с „Продадена невеста“ на Сметана е най-често изпълняваното чешко музикално-сценично произведение.

СЪДЪРЖАНИЕ
Езеро сред гората. В лунна нощ на брега тъгува Русалка. Излизат нимфи и започват да пеят и танцуват. Веселбата им разбужда Водния дух. Изплашените нимфи се скриват, а Водния дух пита дъщеря си какво я измъчва. Русалка му признава, че е влюбена в красивия Принц. Тя не може да живее без него. И ако баща й иска да й помогне, нека я превърне в обикновена девойка. Водния дух е разтревожен — любовта едва ли ще направи дъщеря му щастлива. Освен това той не може да изпълни молбата й. Това може да стори само магьосницата Йежибаба. Като напомня още веднъж на Русалка за мъките, които я очакват, той потъва във водните дълбини. Русалка се унася в мечти — само да може да стане момиче като всички други, да бъде обичана. Без да се колебае, тя извиква магьосницата и поисква от нея да я превърне в девойка, Йежибаба е готова да изпълни молбата й, но я предупреждава, че сред хората тя ще бъде няма. Ала това не е най-страшното — ако Принца я остави, Русалка ще се превърне в блуждаещо огънче, а той ще умре.

Русалка е съгласна, Йежибаба извършва магията. Разразява се буря и сред зловещия грохот на мълнии и вой на кукумявки Русалка се превръща в девойка с изключителна красота. Зазорява се. Отдалеч се дочуват ловни рогове. Скоро при езерото идва Принца, придружен от свитата си. Един от придворните го кара да се върнат, защото наблизо бродела вещицата Йежибаба. Без да обръща внимание на думите му, Принца наближава езерото и вижда Русалка. Той не може да откъсне очи от нея, толкова е красива. И Принца повежда мълчаливата девойка със себе си.

В градината пред двореца на Принца. Скоро ще започне сватбата на Принца и непознатата девойка. Горския и Помощник-готвача коментират станалите напоследък събития: коя е тази девойка и откъде е; наистина ли техният господар Принца ще се ожени за нея, след като всички знаят, че сега мисли само за Княгинята. И действително напоследък Принца почти не обръща внимание на нямата си годеница. Той настойчиво ухажва веселата и красива Княгиня, а нещастната Русалка не може да му попречи. Празничните фанфари оповестяват началото на бала. Гостите започват да танцуват. Идва Водния дух. Той вижда как Принца очарован от Княгинята не обръща внимание на дъщеря му. Когато Принца понечва да целуне Княгинята, Русалка отчаяна застава между тях. Но и това не може да го накара да се опомни. Лекомисленият момък блъсва девойката. Водния дух казва на Принца, че ще загине и отвежда дъщеря си.

Край брега на езерото. Предсказанието на Иежибаба се е сбъднало — Русалка е станала блуждаещо огънче. Тя изповядва своето нещастие пред баща си. Ала Водния дух не може да й помогне. Съдбата и е в ръцете на Йежибаба. Магьосницата е съгласна да помогне на Русалка при едно условие — да убие Принца. Русалка отказва: тя още обича Принца. Русалка влиза в езерото. Край брега идват Горския и Помощник-готвача. Те молят магьосницата да им даде вълшебна билка за техния господар Принца. Той се е разболял от мъка по изчезналата Русалка, като е разбрал, че не Княгинята, а нея обича истински. Разгневен, Водния дух изпъжда и двамата. Спуска се нощта. Идва Принца, за да търси своята любима. Русалка бавно излиза от езерото. Щастлив, Принца се спуска към нея. Тя иска да го спре — целувката ще му донесе смърт. Все едно, той не може повече да живее без нея. Двамата потъват в езерото.

МУЗИКА
Не случайно Дворжак е нарекъл „Русалка“ лирична приказка. Музиката на това произведение е наситена с много поетичност, нежност и сърдечност. Както на хората-герои, така и на фантастичните действуващи лица са придадени дълбоки човешки чувства. При това музиката е ярко национална и носи белезите на зрелия Дворжак, на симфонията „Из новия свят“, на виолончеловия концерт и на Славянски танци. Изключителното мелодично богатство на операта е направило „Русалка“ любимо произведение на чешката музика.
Независимо че лириката преобладава, операта има и силно драматургични моменти. При създаването на тази си творба Дворжак е използувал лайтмотивна техника. Най-силна и ярка е темата на Русалка, която доминира в произведението. Още в увертюрата прозвучава тази пропита с лиризъм тема и постепенно придобива драматичен характер.

Създадената атмосфера от увертюрата въвежда в истинското настроение на началото на действието. Тук най-силен момент е песента на Русалка за месеца. Това е изключително красива и емоционална мелодия. Влюбената девойка моли луната да й помогне, като й изповядва чувствата си. Арията се пее извънредно често и на концертния подиум. Наситен с много колоритност е дуетът на Русалка с вещицата Йежибаба от първото действие. Напълно дворжаковски са и ариите на Водния дух, който съчувствува на нещастната си дъщеря, и възторжената любовна песен но Принца. Чудни по своя аромат и вълшебство са танците на нимфите.

Жизненият и оригинален дух на Горския и Помощник-готвача създава бодро настроение в началото на второто действие. В дуета на Принца и Княгинята в оркестъра звучи темата на Русалка, разкривайки тревогата и ревността на нещастната девойка. Извънредно майсторски е предадена веселата сцена на празненството, в която се преплита тъжната ария на Водния дух. Особено драматична е втората ария на Русалка. В нея композиторът разкрива чувствата, вълнуващи героинята, когато тя разбира, че не е в състояние да задържи своя любим.

В музиката на третото действие са вложени разнообразни настроения. Арията на Русалка е пропита със скръб и донякъде с примирение. Сцената на русалките и нимфите се различава доста от подобната сцена в първото действие — тя е тиха и спокойно-ефирна. Музиката във финалната сцена е наситена със значителна драматичност. В самия край темата на Русалка звучи като траурен марш, а темата на Принца — като черковен хорал.

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Русалка – опера от Антонин Дворжак
Отбелязана с: