Бокачо - оперета от Франц СупеБокачо – оперета от Франц Супе                          .

Оперета в 3 действия. Либрето от Ф. Цел и Р. Жене. Първото представление се е състояло на 1 февруари 1879 година във Виена. Съдържанието е дадено по оригиналния текст.

Действащи лица:

Джованц Бокачо, известен поет и писател (тенор);
Пиетро, принц Палермски (тенор);
Скалца, бръснар (бас);
Беатраче, негова жена (сопран)
Ц Лотсринги, бъчвар (баритон);
Изабела, негова жена (алт):
Ламбсртучо, бакалин (баритон); Перонела, негова жена (мецссопран); Фцамета, тяхна осиновена дъщеря (сопран);
Леането, студент, приятел на Бокачо (баритон); граждани и гражданки, студенти, прислужнички, калфи, просяци, при­дворни, деца, стража п действащи лица от комедия дел арте

Действието се развива във Флоренция през 1331 година.

Главният герой на оперетата е един от най-крупните пи­сатели на италианското Възраждане, Дж. Бокачо (1313-1375). Лнбретистите не си поставят за цел да инсценират за оперетата неговата биография. Те вземат няколко негови новели от знаменития „Декамерон“, сюжетно ги обединяват и правят герой самия писател.

„Бокачо“ е една от най-хубавите оперети на Франц Супе. Тя се отличава е ярък италиански колорит в съчетание с типично виенска мека мелодика, с увлекателни ритми, своеобразни музикални характеристики на действащите лица, с голям лиричен подем. Музикалната структура на оперета­та свидетелства за стремежа на Супе да сближи оперет­ните форми с оперните. За това говори обширната партиту­ра с развитите музикални сцени, е големите ансамбли и хорове, в които действието се развява активно, с миожеството речитативи, със самостоятелните оркестрови епизоди и монументалните финали.

Първо действие.

На площада при църквата „Света Мария“ пред дома на бръснаря Скалца са се събрали просяци. Днес е празник и те разчитат на богати подаяния. (Интродукция с хор и соло „Днес имаме празник“ с подражание на църковни напеви.) Влиза Леонето, студент, влюбен в Беатриче, жената на Скалца. Бръснарят е заминал и Леонето иска да се възползва от неговото отсъствие. Неговата реплика „Кол­ко прелестна е Беатриче“ е в увлекателния ритъм на тарантела, който се подхваща от хора – излезлите на площада граждани. Появява се търговец на книги, който гръмко хвали своята стока, включително раз­казите на Джовани Бокачо. Жените искат да си купят книжката, но мъжете изпадат в ярост, считайки го за клеветник и злодей. Разгръща се ярка, темпераментна, речитативно-хорова сцена. Неочаквано Скалца се връща от пътуването. Заедно с бъчваря Лотеринги и бакалина Ламбертучо той иска Бокачо да бъде изселен от Флоренция. И тримата са непоколебимо убедени във верността на своите жени. Под прозореца на собствения си дом Скалца и неговите двама приятели пеят нежна серенада „Приятелю мой нежен“. В отговор те чуват отчаяния вик на Беатрпче, зовяща за помощ. При нея е бил Леонето, а после е дошъл и самият Бокачо. Чувайки гласа на мъжа си, Беатриче бързо се измъква от затрудненото положение. Умолително и същевременно кокетно звучи нейннят разказ за това как при нея се втурнал неизвестен юноша, молейки я да го скрие, а след него – преследващият го офицер. В този мо­мент от дома на Скалца изскачат, фехтувайки се в такта на музиката, маскираните Леонето и Бокачо. Привлечени от шума, се стичат граждани и студенти. Весело звучат техните фрази „Измамата ще ни е от полза“, дружно подхванати от хора. Скалца, успокоявайки „изплашената” си жена, я въвежда в къщи. Студентите се смеят над измамения мъж. Изящна и пикантна е песничката на Бокачо „Вижте, там върви двойка“.

Започва църковната служба.

Сред пристигащите се появява жената на Ламбертучо Поронела и нейната доведена дъщеря Фиамета. Техният дует „В катедралата камбанен звън“ е спокоен и мелодичен, а роман­сът на Фиамета „Ти вярност не изисквай“ – прост, но изящен. Бокачо слуша Фиамета. Той я обича нежно и предано и иска още днес да по­говори с нея.

Жените се прибират в църквата, а на площада се появява преобле­чен като прост гражданин принц Пиетро. Той търси Бокачо, за да се запознае с него. Идва поетът. Принц Пиетро желае „да отиде да се учи“ при Бокачо, който го е възхитил със своите разкази за любовни авантюри.

Църковната служба е завършила. Енориашите излизат от църква­та. Бокачо избягва, а Пиетро тръгва с Ламбертучо и Лотеринги, които искат да издирят ненавистния пост. Появява се Фиамета и до нея вед­нага изниква Бокачо, преоблечен като бедняк. Той й се обяснява в лю­бов. Дуетът им „Какво чувам, познат глас” е изпълнен с истински искренп чувства.

Огромният финал на действието е пълен с веселие и суета. Тук е и нападението на разярените граждани срещу принц Пиетро. когото те вземат за Бокачо, и възмущението от началството, което отказва да изсели поета, и сцената на изгарянето на книгите – стоката на книжаря. В тълпата е Бокачо, когото не са познали. Той се смее: нека горят каквото могат, неговите новели са безсмъртни

Второ действие.

Рано сутринта при домовете на Лотеринги и Лам­бертучо. Бокачо, Леонето и Пиетро, съпровождани от студенти, са дош­ли тук, за да правят серенада на своите възлюбени. Леонето – на Перонела, Бокачо – на Фиамета, Пиетро – на жената на бъчваря, Изабела. Отначало звучи тяхната непретенциозна песничка „С приятелката заедно двамата“, после серенадата „Когато щях да бъда“ – нежна и същевременно закачлива. Приближава се Лотеринги и тримата се скри­ват. Изабела посреща мъжа си със силна ругатня, на което той отго­варя с песен „Жена ми се кара”. Изабела забелязва Перонела и Фиамета. На всички тях Бокачо се е изхитрил да изпрати писъмца. Терцетът с писмата „Как се вълнува сърцето“ е изящен валс. Изабела се уединява с Пиетро, Бойко звучат нейните куплети „Жената може да се шегува“. Перонела и Леонето отиват заедно в градината. Всички са щастливи. Бокачо може да поговори с Фиамета, Появява се Лотеринги л Пиетро бързо се намъква в една празна бъчва. Бъчварят го забелязва, но Изабела му обяснява, че е дошъл някакъв непознат, който иска да купи бъчва. Пиетро купува бъчвата и успокоеният Лотеринги се отда­лечава заедно с жена си. Отива си и Пиетро.

Действието продължава в градината на Ламбертучо,

където стопанинът събира сливи. Появява се Бокачо, преоблечен като ратай. Той е дошъл да помогне на стопа­нина, Неговата песен „Когото и да погледна“ е преднамерено примитив­на. Той съобщава на бакалина, че едно от неговите дървета е вълшеб­но. Ако застанеш под него, ще започнат да ти се привиждат любовни истории.

Стоейки под това дърво, Ламбертучо и Лотеринги виждат как Перонела се целува с Леонето, а Изабела – с Пиетро. Бъчварят и бакалинът не вярват на очите си и нищо не могат да разберат, но се явя­ва Скалца и казва, че му е известно: Бокачо е тук, в дома. Обща сума­тоха. Приятелите на Скалца хващат някакъв си непознат и го напердашват. Той се оказва майордомът иа Тосканския херцог, който преди десет години е дал Фиамета да се възпитава от Ламбсртучи. Сега тя трябва да замине с него.

Трето действие.

В градината на херцогския дворен. Бокачо разказ­ва своите пикантни новели. Изящно и малко церсмонно, в ритъма на менует звучи хорът „Всички са негови разкази“. Леонето донася известие, че Фиамета се е оказала дъщеря па херцога и трябва да се омъжи за принц Пиетро. Бокачо обмисля как може да склони принца да се отка­же от Фиамета; В любовен дует „Имаме красавици много” Бокачо и Фиамета се обясняват във взаимна любов. Бокачо довежда артисти, които играят импровизирана комедия за Коломбина, която е влюбена в Арлекин, но е обещана за жена на Нарцис. Пиетро разбира алегория­та, отказва се от избраната му годеница и отстъпва Фиамета на прия­теля си. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Бокачо – оперета от Франц Супе