Цигански барон - оперета от Йохан ЩраусЦигански барон – оперета от Йохан Щраус син

Оперета в 3 действия. Либрето от И. Шнитцер по повестта на М. Йокай. Първото представление се е състояло на 24 октомври 1885 година във Виена.  Съдържанието е дадено по оригиналното либрето.

Действащи лица:

Граф Хомонай (баритон);
Карперо, правителствен чиновник (баритон);
Шандор Баринкай (тенор);
Калман Жупан (бас);
Арсена, негова дъщеря (сопраи); Мирабела, нейна възпитателна (мецосопран): Отокар, неин син (тенор); Ципра, циганка (мецосопран); Софи, млада циганка (сопран); цигани, войници, жители на Виена. Действието се развива в унгарско село и във Виена в края на 17 век.

История на “Цигански барон”

Обръщайки се към повестта на унгарския писател М. Цокай „Сафи“, композиторът е искал да създаде опера. Обаче в процеса на работа над произведението първоначалният му план се изменя съществено. „Цигански барон“ става оперета, която с много свои черти клони към оперния жанр. Това се долавя и в сериозния сюжет, заменил обик­новената весела интрига, и в спокойното развитие на дей­ствието, което е изпъстрено с битови сцени. Отделните му­зикални номера на спектакъла се обединяват в крупни епи­зоди с помощта па речитативи или на мелодрама (диалог на фона на музика). Тази тенденция се проявява особено във финалите на действията.

Героите на „Цигански барон“

съвсем не са лекомислени­те действащи лица на предишните оперети па Щраус. То­ва са свободни, горди и смели хора, на които са противопо­ставени богатите парвенюта и правителствения чиновник. По такъв начин се разкрива основната тема на спектакъла, макар на места недостатъчно ясно и последователно реали­зирана – темата за човешкото достойнство и истинската любов, побеждаващи високомерието, глупостта и надмен­ността, темата за националната гордост и свободолюбиво.

„Цигански барон“ е лирико-романтичпо произведение с изявена гражданска позиция. В основата му е стихията на песенността, ритмите па валса, полката, марша, чардаша. Голяма роля играят циганските и унгарските мелодии и ха­рактерните за тях ритми.

Първо действие:

Блатиста речна долина зад полуразрушен замък. Вижда се бедна къщурка. Отдалеч долита пеене – плавен хор в ритъма на гондолиера „Който се е родил да бъде моряк“, Отокар безрезул­татно търси съкровище, което според преданието е скрито нейде по тези места. Старата Ципра му се присмива.

Приближават се две лодки. Това са Шандор Баринкай. син на при­тежателя на стария замък. завърнал се в родината след дългогодишно странстване, и Карнеро. В уводните куплети „Безгрижен, смел от мла­ди години“ Баринкай. разказва за падналата му се приключенска съдба. От Карнеро той узнава, че богатият търговец на свине Жупан е завладял част от неговото имущество. Дочула гласове, Ципра излиза от хижата си. С вълнение тя познава Баринкай. Старата циганка предсказва, че в деня на сватбата си с любимата девойка Баринкай ще намери съкрови­щето. Появява се Жупан е куплетите .,И писането, и четенето не са за нас“. Боринкай и Жупан разясняват взаимните си претенции, свързани с вла­денията на Баринкай, и решават, че най-лесно ще постигнат споразуме­ние чрез брак на Шандор с дъщерята на Жупан, Арсена. Търговецът па свине отива да търси Арсена, а в това време се явява Мирабела. В ли­цето на Карнеро тя познава своя мъж, напуснал семейството си преди десет години и вика сина си

Идва Арсена.

Своенравната девойка заявява, че щс се омъжи за Баринкай само в случай, че той получи титлата барон. Всички се отда­лечават, оставяйки разгневения Баринкай сам. Към младия човек се приближава дъщерята на Ципра, Сафи, която трябва да го съпроводи в замъка. Сафи пее циганска песен в духа на горд чардаш. Още не излезли и наблизо се оказва Отокар. Тук той има среща с любимата му Арсена. Баринкай става неволен свидетел на нежната дуетна сцена, коя­то прераства в голям ансамбъл – финал на действието. Баринкай иска да отмъсти. Събират се цигани и циганки, които приветстват Шандор и му дават клетва за вярност. От днес той е техен войвода, цигански барон. Предизвиквайки Жупан, Баринкай с насмешка се отказва от дъ­щерята на “свинския княз” и обявява, че ще се ожени за Сафи.

Второ действие.

В дълбокото дефиле се е разположил циганският табор. Нощ. Лирична, пълна е най-искреиа нежност сцена между Сафи н Баринкай, романс на Баринкай ,.Нощта е тъй ясна”. Ципра разказ­вана Баринкай за съкровището и показва мястото сред развалините, където то е скрито. Радостно звучи дуетът „Ах, какво става с мен“. Но след това влюбените отново се връщат в мислите си едни към друг, към своите чувства. Дуетът на Сафи и Баринкай „Кой ни венча“ е бисер в лириката на Щраус.

Уединението е нарушено от Карнеро, Мирабела и Жупан. Звучат „куплетите на комисията по нравствеността“: тя обвинява влюбените. Сцената се прекъсва от появяването на граф Омонай, който набира хусари. Неговата песен „Дай ръка, така трябва да бъде“ е унгарска пе­сен от времето на освободителната борба от 1849 година. В нея се долавя ритъмът и интонацията па чардаша.

Излязла извън себе си от натяквания и насмешки над Сафи, Ципра показна на всички документ, от който става ясно, че Сафи съвсем не е циганка, а дъщеря на последния турски паша. Баринкай е отчаян: той, дворянинът без титла, не е партия за девойка от такъв висок произход. Без да обръща внимание на молбите на Сафи, той се записва при хусарите и заминава заедно с тях под звуците на героичния Ракоци-марш.

Трето действие.

Виена. Победоносните войски се завръщат от поход. Приветства ги радостен хор. Карнеро обявява, че от всички най-смел е бил Шандор Баринкай. За това граф Омонай ходатайства пред императора да му бъде дадена баронска титла. Ходатайството с удовлетворено. Щастливият „Цигански барон” прегръща любимата Сафи. Под звуците на обаятелния валс „Всичко в живота, повярвайте ми“ завършва оперетата. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

 

Цигански барон – оперета от Йохан Щраус син
Отбелязана с: