Донна Хуаниота - оперета СупеДона Жуанита – оперета от Франц Супе

Оперета в 3 действия. Либрето от Ф. Цел и Р. Жене. Пър­вото представление се е състояло през 1880 година във Виена.

Действащи лица:

Дон Помпонио, губернатор на остров Санта Роза (тенор);
Олимпия, негова жена (месо- сопран);
Жуанита, племенница на Олимпия (сопран);
Ра­мон Хименес, секретар на губернатора (тенор);
Жуан, не­гов по-малък брат (тенор);
подполковник сър Дъглас, на­чалник на гарнизона (баритон);
Пабло, кръчмар; Кормела, негова дъщеря (сопран); Риего, собственик на работилница; Мария, Росата, ковач – клиенти на Риего; Фернандес, предводител на въстаниците; дами-аристократки; майордом, вой­ници, въстаници, пилиграми., посетители на пивница, гости на празника на губернатора.

Действието се развива в началото на XIX век на един от Източноиндийските острови.

„Дона Жуанита“, наред с по-рано написаните ,Фатини­ца“ и „Бокачо“, представлява връх в творчеството на Супе. До известна степен тя е повлияна от „Дъщерята на мадам Анго“. Тук се проявява ярко стремежът на композитора да превърне оперетата в комична опера. Грандиозните, драматургически завършени финали са решени в стила на итали­анската опера. Отчетливо се проявява влечението към ли­рико-романтично разгръщане на образите. Музиката покорява с мелодичното си богатство, с романтичната окраска на положителните герои, с патоса на хоровите ансамбли, въплъщавйки освободителните идеи. Тя е пронизана от ритми­те на валса, галопа, от фанфарни интонации.

Първо действие.

Площад в Сан-Себастиаи, главния град иа Санта Реза. В далечината – губернаторският дворец, иа площада – кръчмата и работилницата на Риего. Звучи хорът „Врагът е покорил родния град“. Репликите на гражданите са пълни с горчивина и заплахи. Кармела черни всички с вино. Минава патрул. На войнишпе е строго забранено да докосват виното, но Кармела ги уговаря п те пият (голяма ансамблова сцена е валс). Глашатаят обявява награда зя залавянето на разузнавача на въстаниците, проникнал днес, в града. Гражданите оживено обсъждат новината и бързо се разотиват, тъй като се приближават сър Дъглас и дон Помпонио. Техният дует ..Мекотата, това е моят прав“ с остро пародиен. Двамата старци любезничат с красавицата Кармела, но се втурна Олимпия и прави сцена на мъжа си. Нейната песен “Красива бях аз“ се отличава е капризна мелодия и променливост на ритъма.

Влиза Рампи, годеникът па Кармела, който едновременно е секретар на гувернатора и секретар из Дамския комитет, ръководен от Олимпия. Олимпия и Помпонио буквално го разкъсват, а той мечтае да остане насаме с годеницата си. Дъглас и Помпонио също жадуват да се уединит с Кармела. Възникна остроумният квинтет „Ах, с приятеля ми се иска да остана насаме“, в който участвуват Кармела, Олимпия, Рамон, Помпонио и Дъглас – голям ансамбъл в оперен план. Накрая важните особи отиват да обядват. Рамон моли да се определи денят на сватбата, но Кармела настоява той да напусне срамната служба в двореца и да извърши подвиг в името на свободата на родината. Иначе сватба няма да има!                                                       ъ

Влюбените се скриват в кръчмата,

а па площада се втурва пзкаляният и измъчеи Жуан. В „Песничка на разузнавача“, отначало безгрижно, после добиваща войнствен характер, той разказва за своите приклю­чения. Излиза Рамон и, познавайки брат си, го моли да бяга, да с скерие: нали за неговата глава е обещана наградата! Но Жуан му се присмива. Той взема от брат си портфейла с книжата па губернатора, надявайки се да види тайни документи, но успява да прочете само писмото, съобщаващо за пристигането на Жуанита, племенницата па Олимпия, която тук никой не е видял и не познава. Чува се биене на барабан, дотичват войници. Жуан успява да се скрие у Риего.                                                                                        ;

Финал на действието: войниците обискират кръчмата, след това се опитват с взлом да отворят вратата на работилницата на Риего, но тя се отваря сама. Излиза Жуан в празнична женска рокля и чудесна светлоруса перука. Той се представя на губернатора и Олимпия за тяхната племенница Жуанита. Звучи голяма ария „Ах, какво ми се случи“, в която нежната мелодия на началото преминава във весел рефрен. С почести завеждат Жуанита в двореца.                                                                          –

Второ действие.

Парадна зала в двореца на губернатора. Тук е и вратата па спалнята, отредена за Жуан. От градината се разнася серенада “Ти изгря като звезда чудесна“ – един увлекателен валс. Това е Рамон, който по нареждане на губернатора пее за прелестната племеница. Губернаторът и Дъглас в надпревара ухажват мнимата Жуанита, а ловкият юноша умело узнава от тях тайни военни сведения.

Олимпия устройва тайно събрание па Дамския комитет, в което Жуанита е поканена да вземе участие. Дамите-аристократки се събират да обсъдят крайно важен въпрос: за кавалерите на предстоящия бал. Представят им племеницата на губернаторшата. Следва песента на Жуан с хора на девойките „Такава мода ни подари блестящият Мадрид“. Олимпия разказва, че на острова е слязъл отряд техни съюзни­ци. Преоблечени като пилигрими, те заедно с истинските странстващи богомолци, бързащи за празника на свети Себастиян, ще успеят да влезнат в града. Дамският комитет трябва само да събере пари за монашески раса и кавалерите за бала са осигурени! Големият ансамбъл „Да пазим тайна даваме клетва“ пародира оперните сцени. Започвайки притихнало-мрачпо, той преминава в обаятелен валс. Събранието е за­крито, всички се разотиват. Жуан заповядва на Рамон да се отправи с получените сведения към предводителя па въстаниците Фернандес. Но братът се страхува и отказва. Влиза Кармела и, вземайки както другите Жуан за девойка, прави сцена на Рамон.

Разгръща се буфонен терцет „Скъпа, разбери, че ревността е отрова!”,

в който се преплитат драматични и лирични мелодии. Жуан се разкрива пред Кармела и тя заставя Рамон да отиде – та нали сега е моментът да извърши подвига за който тя отдавна мечтае!

В двореца е пристигнала млада девойка. Това е истинската Жуанита. Нейната ария е изящно болеро. Дъглас се опитва да разбере коя е истинската, а дотогава заповядва да затворят и двете. Оставайки на­саме с Жуаицта, Жуан й признава, че е разузнавач на въстаниците. За да го спаси и му даде възможност да доведе делото до край, девойка­та избягва, скачайки е чадър през прозореца. Финал на действието: Жуан призовава всички с цяло гърло: „Спасете ме, убиват ме!“ и имитира припадък. Притеклите се на вика му го утешават и успокояват.

Трето действие.

Главният площад на града. Тълпа в маски танцува и пее „Празник чудесен е настъпил“. Пабло дава на войниците вино в замяна па пушки, войнишки ножове и барут. Доволни, стрелците се спускат с бутилки в мазето, където могат спокойно да се напият, без да се страхуват от началниците. Жуан е обезпокоен от изчезването па Жуанита, а Кармела му казва, че тя е при въстаниците и скоро благопо­лучно ще се върне. С камбанен звън в града влизат пилигрими с моно­тонно пеене, наподобяващо църковното. Това са преоблечени въстаници, с тях е Жуанита. Мнимите пилигрими са поканена в двореца, където  им е приготвен обяд, а Жуан и Жуанита в това време се обясняват в любов. Ситите и доволни пилигрими се връщат с песен „Дадоха ни сла­вен пир”. Раздава се топовен изстрел, възвестяващ полунощ. Пили­гримите захвърлят расата и насочват оръжията към губернатора и Дъглас, които викат войниците, но целият техен гарнизон лежи пиян в зимникаиа кръчмата. В града нахлуват основните части на въстаници­те начело с Фернандес. Народът празнува победата. Рамон и Кармела, Жуан н Жуанита вдигат сватба.

Съдържанието e по руския текст на С. Болотии и Т. Снкорски. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Дона Жуанита (Хуанита) – оперета от Франц Супе