Хубавата Елена - оригинален плакат от1864 годинаХубавата Елена – оперета от Жак Офенбах

Опера-буфа в 3 действия. Либрето от А. Меяк и Л. Алеви. Премиерата се е състояла на 17 декември 1864 година в Париж.

Действащи лица:

Менелай, цар на Спарта (тенор);
Елена, жена на Менелай (сопран);
Парис, син на Приам, цар на Троя (тенор);
Калхас, жрец в храма на Юпитер (бас);
Агамемнон, Микенския цар (баритон);
Орест, син на цар Агамемнон (мецосопран);
Ахил (тенор);
Аякс първи, Аякс втори, царе, съседи на Менелай;
Партенис (сопран), Леона (мецосопран) — хетери; Бахис, робиня на Елена (сопран); Филоком, жрец; първи роб, втори роб, слуги, жреци, народ. Действието се развива в Спарта преди три хиляди години.

В търсенето на нов сюжет за оперета,

в началото на 1864 година Офенбах се обръща към „Илиада“ на Омир. Либретото първоначално трябвало да се нарича „Превземането на Троя“. Големият спектакъл остроумно пародира прийомите на сериозната опера, а съдържанието, прозрачно завоалирано с древногръцка фабула, представлява остра сатира на съвременността. Не случайно в една от първите постановки на „Хубавата Елена“ във Виена, при мълчаливото одобрение на композитора, Менелай носи мустаците и късата остра брадичка на Наполеон III, а Елена е гримирана като Евгения Монтихо.
„Хубавата Елена“ по определението на самия Офенбах е опера-буфа. Музикалната драматургия играе в нея определяща роля. Спектакълът се развива по законите на френската комична опера, която по традиция включва в себе си диалога. Освен куплети, присъщи за оперетата, тук има много разгърнати ансамбли, хорове, арии, големи музикални финали, построени по образец на финалите на италианската комична опера (например „Севилският бръснар“ от Росини). .

Увертюрата

на „Хубавата Елена“ е основана върху двете най-значителни теми. В крайните й бързи части звучи специфичният лайтмотив на оперетата – мелодия, която ще се повтаря неведнъж в цялата оперета — от куплетите на царя в първо действие до заключителния хор. В средния, бавен раздел на увертюрата се цитира арията на Парис.

Първо действие.

Площадът пред храма на Юпитер. Царе, жреци, воини и народ се обръщат към Зевс с молитва (голяма хорова сцена в духа на сериозните опери). Калхас н Филоком обсъждат делата на храма: жертви принасят само на Венера, а Юпитер са го забравяли, гърмът не е в ред – трябва да отиде на поправка. Влиза царица Елена, обкръжена от робини. Арията на Елена „О, Адонис, о. ти. Венера“ в ритъма на венецианска гондолиера пленява с изящна, напевна мелодия. Елена е дошла да обсъди с Калхас последната новина: Венера е обещала на Парис любовта на първата красавица в света. Но нали тази красавица – това е тя!

Елена се отдалечава в храма, появява се Орест е приятели н приятелки. Весело, в ритъма на галона звучат неговите куплети „С моите госпожи заедно“ с припев „Дзии-Ла-Ла“. Веселата компания иска да вземе участие в настъпващия празник, но Калхас отказва да допусне дами с леко поведение и всички се отдалечават. Влиза Парис. Съпровожда го гълъб с писмо от Венера, която заръчва на Калхас да запознае Парис с Елена. Калхас го моли да опише богините. Арията на Парис „Веднъж три богини влезли в спор” пленява с красотата на лиричната мелодия (тя е звучала в увертюрата).

Парис си осигурява помощта на Калхас,

който го оставя насаме с Елена. Те се влюбват един в друг, но сцената на взаимното кокетиране се прекъсва от приближаването на процесията на царете. С бодър марш „Царете идват при нас да се отличат“ навляза процесията. Звучат канканните куплети на царете (музика от началото на увертюрата), с преднамерено лекомислен, фриволен характер. Агамемнон обявява конкурс за остроумия. Менелай чете гатанка. Никой от царете не може да я разгадае, правилен отговор дава Парис. После Менелай предлага да кажат каламбур за Калхас. И него импровизира Парис. Трето изпитание – импровизация на стихове по дадени ритми. И тук награда получава Парис. Всички го славят и едва сега той разкрива своето име. Елена увенчава Парис с лавров венец. По молба на Парис Калхас съобщава волята на Юпитер: Менелай трябва незабавно да се отправи за остров Крит.

Второ действие.

Зала в покоите на царицата. Елена е придружена от прислужнички, които й предлагат облекло и накити. Нежно звучи хорът на девойките, в който се вплитат речитативни реплики на Елена, преминаващи в мелодия. Като отпраща прислужничките, царицата се обръща към Венера с лиричната ария „Всички казват, че съм хубава“. Влиза Парис, той желае да получи обещаното от богинята, но Елена се противи. Обяснението им се прекъсва от царете, дошли да играят на „гъски“. Маршът на гъските „Ето го първият от царете“ е пародийно примитивен. Започва игра (голям остроумен ансамбъл), Калхас е уловен в мошеничество и играта се разстройва. Елена изпраща всички и ляга да спи, тя мечтае да види Парис в съня си. Едва е заспала, когато Парис, преоблечен като роб, се приближава към нейното легло. Зад сцената се носи куплетът на Орест „Ние сплитаме цветята във венчета“. Пробудила се, Елена мисли, че Парис й се е присънил. Любовният дует „Дар на небесата, дар на боговете“ е пълен с нега и страст. Внезапно се появява Менелай и, възмутен, надава вик, при който всички се стичат. В големия музикален финал на действието остроумно се редуват изплашените реплики на Елена, гневните – на Менелай, безгрижните – на царете, обшия шум н суетня и, накрая, заключителният хор.

Трето действие.

На брега на морето цари оживление. Тук е Орест с куртизанките, Ахил, народът. Весело звучи хорът „Танцувай, люби и пий вино“. Сменя го рондото на Орест „Ако Венера дарява страст“. Царете се оплакват, че наоколо е невиждана вакханалия: Венера е сърдита на Менелай, че е прогонил Парис и предизвиква небивала суматоха в цяла Гърция. Влизат каращите се Елена и Менелай. В отговор на обвиненията на своя мъж царицата пее лекомислените куплети „Кълна се, че упрекът Ви е неоснователен“. Агамемнон и Калхас уговарят Менелай да принесе жертва в името на отечеството: трябва да угодят на Венера. Патриотичното трио на Калхас, Агамемнон и Менелай „Когато цяла Гърция е в раздори“, пародира оперната героика. Менелай казва, че е изискал от Цетера главния жрец на Венера, и се надява на неговата помощ.

В този момент се раздава вик: в морето е забелязана плаваща галера. В нея, преоблечен като жрец, е Парис, който пее тиролската песен с хор „Кажете ми първо, защо сте тъжни“. Мнимият жрец съобщава на Царя, че Венера ще прости обидата, ако царицата отиде при Цетера заедно с него и принесе там в жертва двеста овена. Менелай радостно се съгласява, но Елена се противи, докато не разпознава Парис. След това тя се примирява със съдбата. В отплаващата галера Парис снема изкуствената брада и всички го познават. Хорът весело пее „С него по-скоро тръгвайте“, а Менелай пада в безсъзнание.

Съдържанието се дава по превода на В. Крилов Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Видео на Хубавата Елена

Хубавата Елена – оперета от Жак Офенбах