Годеж край фенерите - оперета от Жак ОфенбахГодеж край фенерите

Оперета в едно действие. Пиеса от М. Каре и Л. Батю. Композитор: Жак Офенбах. Първото представление се е състояло на 10 октомври 1857 година в Париж.

Действащи лица: Гийом, млад селянин;
Дениз, негова възпитаница — сираче;
Катран и Фанагет, селянки.
Действието се развива във Франция през тридесетте – четиридесетте години па 19 век

История на „Годеж край фенерите“,

ранна пиеса на Офенбах, започва своя сценичен живот през 1857 година. Но историята па нейното създаване датира от 1853 година, когато композиторът написва своята втора музикално-сценична пиеса – миниатюрната комична опера „Съкровището на Матюрен“. Тогава той не може да постави „Годеж край фенерите“ на сцената и тя прозвучава в концертно изпълнение. По-късно, когато през 1855 година Офенбах открива собствен театър, той получава тази възможност.
Малките булевардни театри от типа на Офенбаховия „Буф-Паризиеи“ имат право да поставят пиеси, в конто вземат участие не повече от четири действащи лица. „Годеж край фенерите“ отговаря на това условие. Но композиторът извлича умело максимум изразителност и разнообразие от предоставените му средства. В оперетата има седем вокални номера: терцет, дуети с различен характер, квартети. Музиката се отличава с изящна простота, понякога дори с наивност. Това е тънка стилизация на патриархално-идиличната обстановка, в която е запазен прастарият селски бит.

Първо действие.

Селска местност, вход на селски дом, недалеч от него — голямо дърво. На скамейката под него тъгува Дениз. Влиза Гийом и веднага й дава редица поръчения. Тяхната сцена „Какво ще каже чичо Илолит“ всъщност е монолог на Гийом, съпровождан от кратките реплики на девойката. Дениз се залавя за работа, а Гийом добродушно обяснява на публиката: той съвсем не е строг стопанин, но Дениз в последно време е много тъжна и води с някого си тайна преписка. А глупостите от главата на девойката могат да се избият само с работа, с умора. Младият селянин не иска да си признае, че просто ревнува.

Съседките на Гийом — Катрин и Фаншет — са млади вдовици. Те са много задружни и споделят тайните си; всяка подозира Гийом, че не е равнодушен към нея. Назрява кавга, но после вдовичките решават, че съседът им е недостоен и се отдават на спомени. Звучи техният дует „Ах, как ме любеше моето мъжле“. Появява се пийналият Гийом. Катрин и Фаншет се шегуват с него. Гийом признава, че нека да се жени и дори писал за топа на чичо Иполит, от когото е напълно зависим, но отговорът нещо се бави. В тази минута се втурва Дениз с дългоочакваното писмо. В триото на Гийом и съседките „И тъй, Гийом, какво има в това писмо“ се изразява общото нетърпение и любопитство.

„Подарявам ти ценно съкровище

чете селянинът. — Ти ще го намериш точно в полунощ под голямото дърво …“ Гийом е щастлив: та нали като забогатее, ще може да се ожени! Вдовичките, въодушевени от новината, една през друга го ухажват. Гийом нарежда на Дениз да донесе вино и чаши. Весело звучи квартетът „Ако си привършил работата“. Съвсем пиян, Гийом страстно целува двете съседки и, тананикайки, си отива. Катрнн и Фаншет взаимно се обвиняват в непозволено кокетство. Свадливият дует „Ей, че нахалница! Просто е жалко да й отвърнеш е поглед“ преминава в сбиване.

Наближава полунощ. С писмо в ръка от къщата излиза Дениз. Чичо Илолпт й с написал, при това много загадъчно: „Желая ти да си намериш добър мъж. Когато удари полунощ, бъди на скамейката под голямото дърво…“ Но сега на нея не й е нужен който н да е. Тя обича Гийом, а той дори не й обръща внимание, увлечен ту по Катрин, ту по Фаншет, ту по двете заедно…
Камбаната възвестява полунощ, Дениз сяда на скамейката. От различни страни се появяват Гийом с фенер и лопата, Катрин и Фаншет, съшо с фенери. Звучи каноничен квартет „Чувам звъна от старинната кула“ — ясен, пасторален, в духа на музиката на Моцарт.

Гийом започва да копае,

вдовиците напрегнато го следят. Уморената Дениз нищо не вижда — тя е задрямала. Неочаквано Гийом я забелязва. Той чула как в съня си девойката го нарича любим. Щастлив, Гийом се приближава и вижда писмо в ръцете на Дениз. Прочита го и разбира, че Дениз е това съкровище, което му е предопределил чичо Инолит. Девойката се пробужда и Гийом тържествено обявява, че е намерил съкровището. Вдовнчките се хвърлят към него с искане на своя дял: та нали то е намерено на обща земя… Но Гийом им се присмива: това съкровище не може да се дели! II съобщава за своя годеж. Представлението завършва с радостния финал: „Каним всички на нашата сватба“.
Заб. Съдържанието е дадено по руския превод на Б. Тимофеев.
Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Годеж край фенерите – оперета от Жак Офенбах