Нощ във Венеция - оперета от Йохан Щраус синНощ във Венеция – оперета от Йохан Щраус син

Оперета в 3 действия. Либрето от Ф. Цел и Р. Жено. Пър­вото представление се състояло на 3 октомври 1883 година в Берлин.

Действащи лица:

Карамела, венециански шивач (тенор);
Папакода, продавач на макарони (тенор);
Гвидо, скитащ танцьор (тенор);
Анина, рибарка (сопран);
Чиболета, перачка (сопран);
Бартоломео Делаква, сенатор; Барбара, негова жена (сопран); Стефано Барбаручо, сенатор, Констанца, негова жена; Мичачо, секретар на Барбаручо; секретар на Делаква; Тестачо, сенатор; Агрикола, жена на Тестачо; цвстарка; рибар; занаятчии, търговци, сенатори. Действието се развива във Венеция в началото на XIX век.

„Нощ във Венеция“

съчетава в себе си чертите на опера-буфа и театрализиран концерт. В това сценично про­изведение на Щраус, както и в много от предшестващите оперети, либретото е твърде посредствено, със слаба мотивировка на действието. „Пиесата е такава – пише композиторът на приятеля си – че аз при цялото си желание не мога да балансирам нейните недостатъци със воето вдъхновение. Това не е поезия и не е комедия. Това е раз­хвърляна измислена история, където няма и следа от съдър­жание”. Въпреки това Щраус създава, въз основа на този лош сюжет, едно от своите най-хубави сценични произведе­ния. Както и „Прилепът“, „Нощ във Венеция“ е танцова оперета. Освен характерният за композитора виенски валс, тук широко са изполвани музикални теми и ритми от италиански характер — гондолиера, тарантела и др. Музиката на оперетата пленява с красотата на мелодията си, с увлекателиостта на танцовия си ритъм. Особено ярки са финалите на първо и второ действие.

Първо действие.

Пазарният площад на брега на канала. На него се намира фасадата на дома на Делаква. Наоколо цари шум и суетня. Търговците в надпревара хвалят своите стоки. Приветсван от хора „Да живее Карамело“, се появява шивачът със своята начална ария „Душата на венецианеца е създадена от природата за песен и танц”. Той представя на всички своя приятел Гвидо, който играе въодушевя­ваща тарантела с песен „Ще ви разкаже Карамело какво е тарантела“.

Карамело отдавна не е бил във Венеция и бързат в надпревара да му разкажат новините: те не са весели. Сенаторите притесняват наро­да много. Изобретателният шивач, разновидност на Фигаро на Росини (в оригиналното либрето той е бръснар), обещава да оправи работата. За това е необходимо само да се уреди карнавал. Той предлага да представи Гвидо за милионер, пътуващ инкогнито и готов да окаже на Венеция помощ със стоки и заеми. Тогава в негова чест сенатът ще устрои карнавал. Гвидо е съгласен да играе тази роля, тъй като трябва да се срещне със своята възлюбена Барбара. Докато той е бил във Венеция, престарелият сенатор Делаква се е възползувал от тежкото й положение – болестта на майка й – и я е принудил да стане негова жена. Срещата по време на карнавала в ролята на богатия чужденец е единствената възможност за Гвидо да види любимата си, с която той вече много години е разделен.

Гвидо и Карамело излизат,

за да се подготвят за своята роля, а към площада в гондола се приближава годеницата на Карамело. Анинаа, с песента „Който е станал рано сутринта, чувайки морския зов”. Папакода й съобщава, че се е върнал нейният любим, но рибарката, обидена от внезапното отпътуване и дългото отсъствие на годеника си, иска да му даде добър урок. Заедно с дотичалия Карамело тя пее пленителната баркарола ,,О, спомни си вечерта, плисъка на веслата“. Преоблеченият Гвидо се появява важен. Бурно го приветстват. Сенаторите възбуде­но обсъждат как да получат колкото се може повече от милионера. Ре­шено е в негова чест да устроят карнавал. Весело звучи квартетът Папакода, Чиболета, Анина и Карамело „На карнавал и стар, и млад“ — увлекателен, опияняващ валс.

Барбара е получила от Гвидо бележка.

Той моли за среща, а стари­ят ревнив мъж иска, докато свърши карнавалът, да я изпратя с гондолиера при леля й на другия бряг. Барбара придумва своята стара приятелка Анина да я замести и да замине, облечена в нейните дрехи. В това време Карамело, знаещ за намеренията на Делаква, замества гондолиера: той ще отведе Барбара право в двореца, къдего са опреде­лени стаите за Гвидо. В големия музикален финал на действието звучи серенадата  на Гвидо „Наоколо всичко спи“, след което следва ансам­бъл на участниците в интригата. Карамело отвежда Анина, смятайки, че това е Барбара, а жената на сенатора тихо се промъква в маска и плащ, скриваща фигурата й. Хорът пее на Делаква комична приветстве­на кантата „Гордостта па селата”, зад сцената звучи гондолиерата на Карамело „Вълните па лагуната плавно люшкат гондолата“.

Второ действие.

Пред завесата занаятчии и търговци в костюми на аристократи весело пеят „Няма да се намери по-прелестно място, тук всеки безплатно пие и яде“.

Разкошната приемна в двореца, отредена за Гвидо. Тук идва сенаторът Тестачо и, за да получи мечтаните дарове на милионера, донася документи, разобличаващи престъпленията на другите сенатори. Отчаян, се втурва Карамело. Едва сега той е открил, че е довел не Барбара, а Анина! Той я познава въпреки богатите дрехи и карнавалната маска. А сега изход няма – ще се наложи да я остави на Гвидо, представяйки я за Барбара, иначе той ще се откаже да играе своята роля! Влюбените бурно се обясняват, но лукавата Анина твърдо е рошила да накаже Карамело. Тя остава с Гвидо както преди с маска, представяйки се за Барбара. В дуета им „Е, накрая сме сами“ се проявяват и искрени чувства, и насмешливото лукавство на девойката, наслаждаваща се от разиграваната комедия. Срещата е прекъсната от Барбаручо. Той дона­ся документ, в който предлага да продадат на милионера цялата Вене­ция на едро. Делаква също се появява. Сега той съжалява, че е изпра­тил жена си при леля й: заради голямото дело би било възможно тя и да пококетничи с богаташа. Той забелязва Чиболета, търсеща своя годеник Папакода, който се оказва главен разпоредител при чуждене­ца.

Зарадваният Делаква уговаря красивата перачка

да изиграе ролята на негова жена и Чиболета, сърдита, задето Папакода я е оставил сама цели три часа, се съгласява: Делаква представя мнимата си жена на мнимия милионер. Гвидо е объркан: коя ли пък е истинската Барбара? Но се заема да ухажва и двете. Съобщават му за непозната дама, която е  пожелала да се види с него. Това е истинската Барбара. Но Гвидо, окончателно объркан, я прогонва. С шум, с безгрижно пеене “Тук ни е събрал весел празник“ нахълтват гости – преоблечените начело със сенаторите. Виждайки, че Делаква е довел жена си, Тестачо и Барбаручо също нареждат да повикат жените им – възрастни дами, които се нахвърлят на „чуждестранния милионер“. Финалът на действието е вечерята на Гвидо с Анина и Чиболета, маскирани както преди. Прислужват ги отчаяно ревнуващите Карамело и Папакода, които се появяат между девойките всеки път, когато положе­нието се изостри. В края на краищата при радостните звуци на валса „На карнавала и стар, и млад“ всички танцуват и се веселят.

Трето действие.

Площад. Карнавалът е в разгара си. Пъстра тълпа. Анина и Чиболета пеят „Прекрасна Пиацета, ти си пълна с блясък“. Карамело е отчаян. Гвидо е убеден, че Анина е истинската Барбара, а рибарката, вместо по някакъв начин да загатне за грешката, кокетничи с него на провал. Арията на Карамело „Морето крие зла измама“ е валс. А Чиболета и Папакода вече са се помирили. Техният дует „Бу-бу-буф! Печката да гори!“ е весел танц.

Появяват се плачещата Барбара и Гвидо с Анина. Недоразуменията се разясняват, влюбените двойки се събират. Делаква в ужас вижда Барбара до Гвидо, Анина с хора пее закачливата полка „Имало едно време един сенатор”. Сенаторите разбират, че са ги изиграли, но вече нищо не могат да направят; в ръцете на Гвидо и неговите приятели – обикновени венецианци – са разобличителните документи, коите, сами услужливо са предоставили на „милионера“.
Съдържанието се дава по руския вариант на М. Левитин, стихове от Б. Тимофеев. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Нощ във Венеция – оперета от Йохан Щраус син
Отбелязана с: