Прилепът – оперета от Йохан Щраус син

Оперета в 3 действия. Либрето от К. Хафиер и Р. Женс по пиесата ма А. Меяк и Л. Алеви „Часовник-камбана“. Пър­вото представление се е състояло па 5 април 1874 година във Виена.

Действащи лица:

Габриел фон Айзенщайн (те­нор);
Розалинда, негова жена (сопран);
княз Орловски (мецосопран);
Алфред, учител по пеене (тенор);
Адела, при­служница на Розалинда (сопран);
Франк, директор на затвор (баритон); доктор Фалке, нотариус (баритон); доктор Блинд, адвокат (баритон); Фрош, тъмничен надзирател; Ида, бале­рина, сестра на Адела; дами и господа, слуги, актриси, бале­рини, затворници. Действието се развива в предградието на Виена в по­следната четвърт на XIX век.

..Прилепът“ е четвъртата по ред оперета па Йохан Щраус.

практически става първото забележително произведение от този жанр („Веселите виенски жени“, „Индиго” и „Карнавал в Рим” сс оказват нежизнеспособни), еталон за цялата следваща виенска школа. В основата на сюжета й е заложен действителен факт, случил се в Париж. Парижки­ят анекдот се оказва достатъчно типичен на австрийска почва. Либретистите в пиесата на Меяк и Алени са променили само имената.

За разлика от Офенбах, Щраус, се отказва от каквото и да било сатира, пародийност. „Прилепът“ е само развлекателен, танцов спектакъл, близък до традициите на италианската опера-буфа. Нейната музика се отличава с яркостта на колорита, неизтощимата мелодична изобретателност – цялата е пронизана от виенския валс.

Първо действие:

Стая в разкошната крайградска вила на Габриел фон Айзенщайн. През прозореца се чува нежна серенада: пее я отдавнашния поклонник на Розалина фон Айзенщайн – Алфред. Прислугата Адела чете писмо от сестра си — балерината Ида. Тя съобщава, че ще бъде днес вечерта на бала на младия княз Орловски и би могла да вземе със себе си Адела, ако тя си набави подходящ тоалет от гардероба на стопанката. Влиза Розалинда и Адела жално молида я пуснат тази вечер при  внезапно заболялата стара леля. Розалинда отказва, нейният мъж отива за пет дена в затвора и тя не може да остане сама без Адела.Прислужницата излиза с плач, а на прозореца се появява Алфред. Розалинда изпада в ужас: мъжът й е в къщи. той може всяка минута да влезе. Но Алфрел си отива, след като получава съгласие за вечерна среща. Едва излязъл, и Айзенщайн се втурва, съпровождан от Блинд. Техният терцец с Розалинда „Не с такъв адвокат“, с лиричен епизод по средата (соло на Розалинда). е стремителен и блестящ.

Пристигането на приятеля му, доктор Фалке, повишава настроемието на Айзенщайн. Едва Розалинда напуснала стаята и Фалке започва да уговаря Айзенщайн вместо в затвора да отиде ма бала у Орловски. Лекомислено и безгрижно звучи този дует ,.Да отидем заедно ми бала“. Не е необходимо Айзенщайн дълго да бъде убеждаван. Фалке излиза, а огорчената Розалинда изпраща мъжа си в затвора, недоумявайки защо е необходимо да се ходи с фрак. Тя пуска и Адела. Техният терцет ,.И тъй, трябва да остана сама“ е проникновена, тъжна мелодия на Роззлинда, съпровождала от каскаден припев („О, боже мой“).

Розалинда едва успяла

да остане сама след заминаването на мъж й и прислужницата, когато крез прозореца се вмъква Aлфрсд. Той иска удобно да се разположи на освободилото се място: облича домашния халат на Айзенщайн, сяда пред неговата вечеря, пие неговото вино. Песента му но време на яденето „Пий с мен, пий по-скоро“ се отличава е непринудена мелодия, преминаваща в обаятелен валсов мотив. Иди­лията се нарушава от директора на затвора Франк, който лично се явява, за да придружи стопанина на къщата до затвора. Видът на пияния мъж в домашни дрехи не поражда у Франк съмнения: разбира се, това този, който му трябва. Розалинда моли Алфред да се преструва на Айзенщайн и да отиде в затвора. Нейните куплети, валс с изящна, гъвкава мелодия, преминават в пламенен терцет „В затвора са и умният, и глупакът“. Франк завежда арестувания в затвора.

Второ действие:

На бала у княз Орловски цари буйно веселие. Хо­рът на гостите е последван от лекомислените куплети на Орловски. Тук са поканените от княза балерини, а сред тях със сестра си Ида е и Адела в гиздавите дрехи на стопанката, и Айзенщайн, който се представя за маркиз. Айзенщайн познава прислужницата на своята жена по дрехите и двамата се договарят да не се издават едни друг. Лукаво-грациозни са куплетите на Адела „О, мой маркизе”. Тук е и директорът на затво­ра Франк, който се представя на маркиза за благороден кавалер. Два­мата взаимно си симпатизират. Появява се и Розалинда. Тя се пред­ставя за унгарска графиня. Айзенщайн е възхитен от „графинята’’ и започва да я ухажва. Техният дует звучи изящно и непринуден, преминава в буйна полка.

Влюбеният Айзенщайн подпряна нт Розалинда своя часовник. Чардашът на Розалинда, бавен и пълен с чувство, се сменя от огнена фриска. Следва общ хор, празничен, жизнерадостен, по време на който Франк и Айзенщайн пият в знак па дружба. Но вече бие дванайсет часа. Айзенщайн трябва да отиде в затвора. За там бърза и Франк.

Трето действие.

Затворът. Директорът Франк, леко пийнал, се връ­ща в служебната са квартира и веднага заспива в креслото. Събужда го дошлият с доклад тъмничар Фрош. Господин Айзенщайн, вчера арес­туван от самия директор, иска адвокат и Фрош му е изпратил доктор Блинд.

Появяват се Ида и Адела. Адела моди Франк да й помогне да де­бютира в театъра. Тя пее. Нейните куплети, изящни и лекомислени, за­почват в ритъма на плавна гондолиера. после преминават в марш, а по-нататък — във весела полка. Франк се готви да отговори, но в това време влиза Айзенщайн, явил се да си излежи наказанието. Появява се Розалинда. Мислейки, че мъжът й още не е тук, тя иска да избави Адфред. Разгръща се голяма, разнообразна но настроение музикална сцена. За да усмири разгневения съпруг, Розалинда подава часовника, подарен от мъжа й на „унгарската графиня“. Оперетата завършва с поми­рение между съпрузите и с общо веселие. Звучи блестящ хоров финал.

Съдържанието се дава по руския текст на Н. Ердман и М. Волпин. Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Видео – оперета Прилепът от Йохан Щраус син

Прилепът – оперета от Йохан Щраус син
Отбелязана с: