Франц ЛехарФранц Лехар (1870 – 1948)

Творчеството на Лехар ознаменува нов етап в развитието на жанра. Композиторът „отнема от оперетата уютната патриархалност и простодушието, наивно веселие па старата Виена. Той извежда оперетата в неуредения, широк, бурен свят, заставяйки я да звъни с мелодиите на всички народи в Европа, научава я да страна и плаче и да предчуаства близката катастрофа“ (А. Владомирска).
Музиката на Лехар се отличава с мелодична щедрост, лекота на танцовите ритми, изискана оркестрация. Наред с покоряващите виенски валсове, в нея звучат унгарски, румънски западноевропейски напеви.

Франц Лехар

е роден па 30 април 1870 година в Комарно (тогава унгарски град). Баща му е военен музикант – в началото валдхорнист, после полкови капелмайстор. Франц е пай-големият от шестте братя и сестри. Когато момчето навършва десет години, семейството се преселва в Будапеща, където Франц започва да учи в гимназия. От 1882 до 1888 година той учи в Пражката консерватория в класа но цигулка, след което постъпва в оркестъра на театъра. От 1890 година той върви по стъпките на баща си, става полкови диригент и едновременно композира маршове, танци, песни романси.

Творчество

След няколко години Лехар се обръща към крупните жанрове: през 1896 година се състои премиера на неговата опера „Кукувицата“. В началото на XX век Лехар се прощава с кариерата на военен музикант и през 1902 година става диригент на един от театрите във Виена. Тогава именно със спектакъла „Виенски момичета“ е неговият дебют в оперетния жанр.
Спектакълът има ограничен успех, както и следващите три. Световното признание идва за композитора с неговата пета оперета „Веселата вдовица“. По-нататък отново следват две не твърде успешни произведения, а после – укрепващите репутацията му на класик на нововиенската оперета „Граф фон Люксембург“ (1909), „Циганска любов“ (1910), „Ева“ (1911), „Идеалната жена“ (1913), „Звездоброец“ (1916), „Там, където пее чучулига“ (1918), „Синята мазурка“ (1920), „Фраскита“ и „Танцът на водните кончета“ (1924), „Паганини“ (1925), „Царевич“ (1927), „Фредерика“ (1928), „Страната на усмивките“ (1929).

Последното произведение

на още недостигналия шейсет и шест години композитор е „Джудита“, написано през 1934 година. През следващите четиринайсет години (Лехар умира на 24 октомври 1948 година в австрийския град Бад-Ишл) композиторът не създава повече музикално-сценични произведения.
Към неговото творческо наследство, освен приблизително тридесет оперети, две опери – „Кукувицата“ (1896) и „Татяна“ (1905), се числят и поема за глас и оркестър, два концерта за цигулка и оркестър, сонати за цигулка и пиано, маршове и танци за духов оркестър, музика към филми.
Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Франц Лехар