Франц СупеФранц Супе (1819—1896)

Супе с основоположник на австрийската оперета. В своето творчество той съчетава някои достижения на френската оперета (на Офенбах) с традициите на чисто виенското на­родно изкуство, на зингшпила, на „вълшебния фарс“. Музи­ката на Супе обединява щедрата мелодика на италианския характер с виенските танцови особено валсови ритми. Неговите оперети се отличават с великолепно разработена музикална драматургия, с ярка характеристична обрисовка на действащите лица, с разнообразие на формите, приближаващи се до оперните.

Биография

Франц Супе – истинското му име е Франчееко Езекиеле Ермснегнлдо дьо Супе-Демели е роден на 18 април 1819 година в далматинския град Спялато (сега Сплит). Дедите му но бащина линия били преселници от Белгия, заселили се в италианския град Кремона. Баща му служил в Спалато като окръжен комисар и през 1817 годи­на се оженва за родената във Виена Катерина Ландоеска. Франческо е вторият им син. Още от ранно детство той показва изключително музикално дарование. Свири на флейта, десетгодишен съчинява прости пиеси. Седемнайсетгодишен юноша Супе написва меса, след година – своята първа опера „Виргиния“. По това време той живее във Виена, където през 1835 година, след смъртта на баща си се пре­селва заедно с майка ся. Тук той следва при С. Зехтер и II. Зийфрид, по-късно се запознава е известния, италиански композитор Г. Доницети и се ползва от неговите съвети.

От 1840 година

Супе работи последователно като дири­гент и театрален композитор във Виена, Пресбург (сега Словакия), Оденбург (сега Шопрон, Унгария), Ба­лен (близо до Виена). Той пише безбройно количество му­зика за различни спектакли, но от време на време се обръща към крупни музикално-театрални форми. Така през 1847 година се появява неговата опера „Девойката на село“, 1858 година — „Параграф трети“. След две години Супе дебютира като оперетен композитор с едноактната оперета „Пансионат“. Засега това е още само пробваме на перото, както и следващата – „Дама пика“ (1862). Но третата едноактна оперета „Десет годеници и нито един годеник“ (1862) донася на композитора европейска известност. Следващата оперета ..Веселите момчета“ (1863) е изградена изцяло върху виенски студентски песни и по този начин се явява своего рода манифест на виенската оперетна школа. По-на­татък се появяват оперетите „Прекрасната Галатея” (1865), „Леката кавалерия“ (1866). „Фатиница“ (1876), „Бокачо“ (1879). „Дона Жуанита“ (1880), „Гасконец”(1881), „Сър­дечен приятел“ (1882), „Моряци в родината“ (1885), „Кра­сивият мъж” (1887), „Гонитба па щастие“ (1888).

Най-хубавите произведения

на Супе са създадени в про­дължение на пет години — „Фатиница“, „Бокачо“ и „Дона .Жуанита“. Макар композиторът винаги да е работил се­риозно, задълбочено по-късно той не успява повече да се издигне до равнището на тези три свои оперети.

Работейки като диригент почти до последния ден на живота си Супе на преклонна възраст почти не е писал му­зика. Той умира на 21 май 1895 година във Виена.

Сред неговите произведения са тридесет и една опере­ти. меса, реквием, няколко кантати, симфония, увертюри, квартети, романси, хорови творби.

Franz von Suppé – Франц Супе