Гаетано ДОНИЦЕТИ (1797–1848)

Доницети е един от най-големите оперни композитори от първата половина на XIX век. Заедно с Росини и Белини той допринася извънредно много за процъфтяването на италианското оперно творчество. Изключителен мелодик и отлично запознат с изискванията на театъра, Доницети създава своите произведения, особено вокалните партии, с голямо майсторство. Неговото име на гениален оперен композитор шествува в продължение на много десетилетия сред най-широките маси любители на музикалното изкуство. Той е изключително плодовит творец и е написал над 70 опери, между които „Лучия ди Ламермур“, „Дон Паскуале“, „Любовен елексир“, „Дъщерята на полка“, „Фаворитката“, „Линда ди Шамуни“ и мн. др.

Творческият процес у Доницети е извънредно кратък и напрегнат. Той пише една своя опера за две-три седмици, а понякога само в една година тяхното число достига пет-шест. Естествено тази бързина се отразява в много случаи отрицателно на произведенията му въпреки неговата гениалност и превъзходната му професионална подготовка. Затова оперите на Доницети са неравностойни по качество и особено по идейна насоченост. Композиторът не се интересува от идейно-политическата страна на сюжетите и тематиката, а разглежда либретата само като драматургична канава за музикална постройка. Това е причината в неговото творчество да се срещат произведения с диаметрално противоположен замисъл и тенденции. Обаче право на траен живот са си извоювали само онези негови опери, които не само по музика, а и по замисъл отговарят на интересите на широките слушателски кръгове. Доницети успява да напише сполучливи произведения и в областта на сериозната, и в областта на комичната опера.

Гаетано Доницети е роден на 29 ноември 1797 г. в Бергамо, Северна Италия. Той проявява музикалното си дарование от ранно детство. Учи музика при известни музиканти — отначало при Станислао Матей в Болоня (учител на Росини), а после и при Пилоти. Началото на творческия път на Доницети е съвсем необикновено и интересно. Тъй като освен музиката всички други занимания са му тежали, Доницети постъпва като наемен войник в един австрийски полк. През 1818 г. полкът е изпратен за продължително време във Венеция. Там войникът Доницети написва първата си опера — „Енрико Боргоня“ и я предлага на театралното ръководство. Театърът я включва в репертоара си и я поставя. Операта се посреща с голям интерес от публиката. Пак като войник, вече в Мантуа, Доницети отново успява да напише опера „Зораида от Гранада“, която има още по-голям успех и се изнася и от Римския оперен театър. Тогава младият композитор напуска военна служба и се отдава изцяло на музиката. Доницети написва цяла поредица от опери — сериозни, комични, исторически, героични и др.

Обаче първата му творба, в която блясват истинските му творчески възможности, е „Ана Болейн“ (1830). С нея Доницети си спечелва име на композитор, когото сравняват вече с Белини. След написването на „Любовен елексир“ (1832) и особено след „Лучия ди Ламермур“ (1835) неговата слава преминава далеч извън границите на Италия, оперите му завземат европейските сцени. Когато Винченцо Белини умира (1835), Доницети става неоспорван водач на италианската опера, тъй като Росини вече е престанал да пише и живее постоянно в Париж. Доницети е избран за професор по композиция в прочутата Неаполска консерватория, след това заема поста директор на оперен театър в Париж, работи като придворен композитор във Виена и т.н. В десетилетието след „Лучия ди Ламермур“ той написва много опери, между които: „Дъщерята на полка“ (1840), „Фаворитката“ (1840), „Линда ди Шамуни“, „Дон Паскуале“ (1843) и последната „Катарина Карнаро“ (1844). В края на живота си Доницети получава силно нервно разстройство и престава да пише.
Гаетано Доницети умира на 8 април 1848 г. в родния си град Бергамо.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Гаетано Доницети