Джоакино Росини
Карикатура на Росини от Benjamin, публикувана в списание “Le Charivari” през 1839 г. Намира се в Националната библиотела на Франция

Джоакино РОСИНИ (1792–1868)

Джоакино Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро. Той произхожда от семейство на музиканти. Още от най-ранно детство проявява своя голям талант, но поради това, че родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на 12-годишна възраст, когато семейството се преселва в Болоня. Тук Росини учи при падре Матей — един отличен педагог, който успява така добре да подготви момчето, че след две години го приемат в музикалния лицей. През 1810 г. Росини завършва лицея и вече е автор на редица творби. Същата година той написва и първата си опера „Брачна полица“, изнесена с голям успех във Венеция. Само след една година Росини си извоюва име на талантлив композитор, а през 1813 г., когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, той вече става най-популярният оперен творец в родината си. Мелодии от неговите опери започват да се пеят навсякъде. За това време Стендал пише: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 години.“ За самата премиера на „Танкред“ във Венеция Стендал отбелязва: „Това беше истинско безумие, истински фурор… От простия гондолиер до знатния аристократ всички пееха мелодии от операта.“

През 1815 г. директорът на неаполитанския театър „Сан Карло“ — Барбая, предлага на Росини

да стане композитор и диригент на неговия театър при твърде изгодни условия. Росини приема предложението, като обаче си запазва правото да пише и за други оперни състави. Най-големите успехи на Росини са свързани с неаполитанския период на неговата дейност. На следната година римският театър „Аржентина“ изнася операта му „Севилският бръснар“. Тази творба пропада на премиерата, но само след една година вече е завладяла оперните сцени и ги владее и до днес. След това Росини създава цяла поредица ценни произведения, като „Отело“ (1816), „Пепеляшка“ (1817), „Крадливата сврака“ (1817), „Мойсей в Египет“ (1818), „Мохамед II“ (1820) и мн. др.

До 1822 г. Росини живее в родината си. След това в продължение на две години посещава няколко европейски градове, между които Виена и Лондон. В Австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетховен. От 1824 г. композиторът се установява на постоянно местожителство в Париж: Тук той става директор на Италианския оперен театър. С преселването си в Париж Росини намалява извънредно много своята продуктивност. Специално за тук той коренно преработва операта си „Мохамед II“, която се поставя под името „Обсадата на Коринт“, след това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 г. се изнася комичната му опера „Граф Ори“, а на следната година Росини поднася най-значителното си произведение в областта на сериозната опера — „Вилхелм Тел“, написана в стила на голямата френска опера. „Вилхелм Тел“ е последната музикално-сценична творба на 37-годишния композитор. До смъртта си, близо четиридесет години след това, Росини няма да напише нито една опера. Той ще създаде само няколко църковни композиции, между които прочутата „Стабат Матер“, и една поредица албуми с песни и инструментални пиеси с оригинални имена като: „Четири закуски и четири десерта за пиано“, „Албум за възрастни деца“, „Няколко дреболии в албума“, „Болкоуспокояваща музика“ и др.
Росини умира на 13 ноември 1868 г. в Паси, близо до Париж.

Джоакино Росини е един от най-великолепните оперни композитори.

Неговото творчество представлява нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини са здравата основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет. Музикалният език на гениалния композитор обогатява и обновява италианския оперен стил. Мелодическата изобразителност на Росини е недостижима по своето богатство, изящество и здрава връзка с интонациите на народната песенност.

Росини е автор на 38 опери,

които веднага завладяват сцените на Италия, а скоро и на цяла Европа. Неговите комични опери, венец на които е „Севилският бръснар“, представляват най-високото достижение в този жанр на италианската музика дотогава. „В областта на комична опера — отбелязва Чайковски — никой не може да се мери с Росини, дори и високодаровитият Обер. Няма нищо по-увлекателно от непринудената, неподправена веселост на Росиниевата музика. Тя е така кокетно мила, така изящна и така искрена, както никоя друга от този жанр…“ Но наред с тези качества музиката на Росини притежава и дръзка сатиричност, и сърдечна лирика. Заслугите на композитора не се ограничават само в областта на комичната опера, а и в сериозната. Той заедно със съвременниците си Белини и Доницети успява да съживи, да вдъхне нов живот на изпадналата в безпътица италианска опера-сериа. В сериозните опери на Росини са вложени героични елементи, силна драматичност и широко разгърнати масови сцени. Малко са композиторите, които още приживе си спечелват огромна слава. Сред тях е Росини. Но голямата му популярност не свършва с неговата смърт, а продължава да се увеличава с течение на времето.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Опери

Title Genre Acts Libretto Premiere date Place, opera house
Demetrio e Polibio dramma serio 2 acts Vincenzina Viganò-Mombelli, possibly after Metastasio 18 May 1812
(composed 1806–09)
Rome, Teatro Valle
La cambiale di matrimonio farsa comica 1 act Gaetano Rossi, after Camillo Federici and Giuseppe Checcherini’s libretto (1807) for Carlo Coccia 3 November 1810 Venice, Teatro San Moisè
L’equivoco stravagante dramma giocoso 2 acts Gaetano Gasbarri 26 October 1811 Bologna, Teatro del Corso
L’inganno felice farsa 1 act Giuseppe Maria Foppa, after Giuseppe Palomba’s libretto (1798) for Giovanni Paisiello 8 January 1812 Venice, Teatro San Moisè
Ciro in Babilonia,
ossia La caduta di Baldassare
dramma con cori 2 acts Francesco Aventi 14 March 1812 Ferrara, Teatro comunale di Ferrara
La scala di seta farsa comica 1 act Giuseppe Maria Foppa, after François-Antoine-Eugène de Planard’s libretto (1808) for Pierre Gaveaux 9 May 1812 Venice, Teatro San Moisè
La pietra del paragone melodramma giocoso 2 acts Luigi Romanelli 26 September 1812 Milan, Teatro alla Scala
L’occasione fa il ladro,
ossia Il cambio della valigia
burletta per musica 1 act Luigi Prividali, after Le prétendu sans le savoir (1810) by Eugène Scribe 24 November 1812 Venice, Teatro San Moisè
Il signor Bruschino,
ossia Il figlio per azzardo
farsa giocosa 1 act Giuseppe Maria Foppa, after Le fils par hasard (1809) by René de Chazet and Maurice Ourry 27 January 1813 Venice, Teatro San Moisè
Tancredi
(revised March 1813)
melodramma eroico 2 acts Gaetano Rossi, after Voltaire;
revised by Luigi Lechi
6 February 1813;
revised version: 21 March 1813
Venice, Teatro La Fenice;
revised version: Ferrara
L’italiana in Algeri dramma giocoso 2 acts Angelo Anelli, originally written (1808) for Luigi Mosca 22 May 1813 Venice, Teatro San Benedetto
Aureliano in Palmira dramma serio 2 acts G.F.R. (attributed to Felice Romani, possibly in collaboration with Luigi Romanelli, or Gian Francesco Romanell, after Gaetano Sertor 26 December 1813 Milan, Teatro alla Scala
Il turco in Italia dramma buffo 2 acts Felice Romani, after Caterino Mazzolà’s libretto (1788) for Franz Seydelmann 14 August 1814 Milan, Teatro alla Scala
Sigismondo dramma 2 acts Giuseppe Maria Foppa 26 December 1814 Venice, Teatro La Fenice
Elisabetta, regina d’Inghilterra dramma 2 acts Giovanni Schmidt, after Carlo Federici and Sophia Lee 4 October 1815 Naples, Teatro di San Carlo
Torvaldo e Dorliska dramma semiserio 2 acts Cesare Sterbini, after Jean-Baptiste de Coudry’s Vie et amours du chevalier de Faubles (1790) and other libretti based on this work such as Claude-François Fillette-Loraux’s libretto (1791) for Luigi Cherubini and Francesco Gonella’s libretto for (1796) Simon Mayr and Ferdinando Paer 26 December 1815 Rome, Teatro Valle
Il barbiere di Siviglia,
ossia L’inutile precauzione

(initially titled Almaviva)
commedia 2 acts Cesare Sterbini, after Beaumarchais and Giuseppe Petrosellini’s libretto (1782) for Giovanni Paisiello 20 February 1816 Rome, Teatro Argentina
La gazzetta,
ossia Il matrimonio per concorso
dramma (opera buffa) 2 acts Giuseppe Palomba (revised by Andrea Leone Tottola), after Il matrimonio per concorso (1763) by Carlo Goldoni 26 September 1816 Naples, Teatro de’ Fiorentini
Otello,
ossia Il Moro di Venezia
dramma 3 acts Francesco Maria Berio di Salsa, after Othello, ou le More de Venise (1792) by Jean-François Ducis 4 December 1816 Naples, Teatro del Fondo
La Cenerentola,
ossia La bontà in trionfo
dramma giocoso 2 acts Jacopo Ferretti, after Cendrillon (1698) by Charles Perrault and several libretti derived from it such as Charles-Guillaume Etienne’s libretto for Nicolas Isouard (1810) and Francesco Fiorini’s libretto for Stefano Pavesi’s Agatina (1814) 25 January 1817 Rome, Teatro Valle
La gazza ladra melodramma 2 acts Giovanni Gherardini, after La Pie voleuse (1815) by Jean-Marie-Théodore Baudouin d’Aubigny and Louis-Charles Caigniez 31 May 1817 Milan, Teatro alla Scala
Armida dramma 3 acts Giovanni Schmidt, after Gerusalemme liberata by Torquato Tasso 11 November 1817 Naples, Teatro di San Carlo
Adelaide di Borgogna,
ossia Ottone, re d’Italia
dramma 2 acts Giovanni Schmidt 27 December 1817 Rome, Teatro Argentina
Mosè in Egitto azione tragico-sacra 3 acts Andrea Leone Tottola, after L’Osiride (1760) by Francesco Ringhieri 5 March 1818 Naples, Teatro di San Carlo
Adina,
ossia Il califfo di Bagdad
farsa 1 act Gherardo Bevilacqua-Aldobrandini, possibly after Felice Romani’s libretto Il Califfo e la schiava for Francesco Basily (1819) 22 June 1826
(composed 1818)
Lisbon, Teatro Nacional de São Carlos
Ricciardo e Zoraide dramma 2 acts Francesco Maria Berio di Salsa, after the poem Ricciardetto by Niccolò Forteguerri 3 December 1818 Naples, Teatro di San Carlo
Ermione azione tragica 2 acts Andrea Leone Tottola, after Andromaque (1667) by Jean Racine 27 March 1819 Naples, Teatro di San Carlo
Eduardo e Cristina
(sometimes titled Edoardo e Cristina)
dramma 2 acts Giovanni Schmidt (originally written [1810] for Stefano Pavesi), revised for Rossini by Gherardo Bevilacqua-Aldobrandini and Andrea Leone Tottola 24 April 1819 Venice, Teatro San Benedetto
La donna del lago melodramma 2 acts Andrea Leone Tottola, after The Lady of the Lake by Sir Walter Scott 24 October 1819 Naples, Teatro di San Carlo
Bianca e Falliero,
ossia Il consiglio dei tre
melodramma 2 acts Felice Romani, after Blanche et Montcassin by Antoine-Vincent Arnault 26 December 1819 Milan, Teatro alla Scala
Maometto II
(revised December 1822)
dramma 2 acts Cesare della Valle, possibly after Felice Romani;
revised by Gaetano Rossi
3 December 1820;
revised version: 26 December 1822
Naples, Teatro di San Carlo;
revised version: Venice, Teatro La Fenice
Matilde di Shabran,
ossia Bellezza e Cuor di Ferro

(also titled Matilde Shabran [initially], Bellezza e Cuor di Ferro [Naples, 1821] and Corradino [Milan, also 1821])
opera semiseria 2 acts Jacopo Ferretti, after François-Benoît Hoffman’s libretto Euphrosine, ou Le tyran corrigé (1790) for Étienne Méhul and Jacques-Marie Boutet de Monvel (1798), derived from Voltaire 24 February 1821 Rome, Teatro Apollo
Zelmira dramma 2 acts Andrea Leone Tottola, after Zelmire (1762) by Dormont de Belloy 16 February 1822 Naples, Teatro di San Carlo
Semiramide melodramma tragico 2 acts Gaetano Rossi, after Voltairе 3 February 1823 Venice, Teatro La Fenice
Ugo, re d’Italia
(unfinished)
dramma? 3? acts Gaetano Rossi? not performed
(composed 1823-1824)
intended for London
Il viaggio a Reims,
ossia L’albergo del Giglio d’Oro
dramma giocoso 3 acts;
now usually 1 act
Luigi Balocchi, after Corinne, ou L’Italie by Madame de Staël 19 June 1825 Paris, Théâtre Italien
Le siège de Corinthe
(revision of Maometto secondo)
tragédie lyrique 3 acts Luigi Balocchi and Alexandre Soumet, after the libretto for Maometto II 9 October 1826 Paris Opéra, Salle Le Peletier
Moïse et Pharaon,
ou Le passage de la mer rouge

(revision of Mosè in Egitto)
opéra 4 acts Luigi Balocchi and Victor-Joseph Étienne de Jouy, after the libretto for Mosè in Egitto 26 March 1827 Paris Opéra, Salle Le Peletier
Le comte Ory opéra bouffe 2 acts Eugène Scribe and Charles-Gaspard Delestre-Poirson 20 August 1828 Paris Opéra, Salle Le Peletier
Guillaume Tell opéra 4 acts Victor-Joseph-Ėtienne de Jouy, Hippolyte-Louis-Florent Bis and Armand Marrast, after Friedrich Schiller 3 August 1829 Paris Opéra, Salle Le Peletier

Най-доброто от Росини.

Джоакино Росини