Игор СТРАВИНСКИ (1882–1971)

Игор Стравински е един от най-големите творци в културата на нашето столетие. Неговото творчество е играло и все още играе огромна роля в развитието на съвременната музика. Неговата музика, писана в един изключително продължителен период, обхващащ първите седем десетилетия на 20-то столетие, винаги е била в центъра на вниманието на световната културна общественост. През своя дълъг творчески път Игор Стравински създава огромен брой произведения във всички области на музиката.

Той създава творби в стила на всички новопоявили се течения в европейската музика, като винаги ги преосмисля съобразно ярката си индивидуалност и неизменно запазва своеобразието на собствения си музикален език. Дали пише в руски национален, импресионистичен, неокласически, експресионистичен, додекафоничен, джазов или в какъвто и да е стил — неговата самобитност си остава неповторима. Могъщата творческа личност на Стравински е оказала магнетично въздействие върху цели поколения млади композитори от всички страни на света. Всяко негово ново произведение се е превръщало в музикално събитие с отглас в петте континента и е давало повод за разгорещени спорове — от категорично отрицание до абсолютното признание.

Поради разнообразието на своето творчество Стравински е бил наричан „диктатор на музикалната мода“, „създател на нови музикални епохи“, „композиторът със стоте различни стила“, „музикален изобретател“ и други подобни. И поради това, че в продължение на много десетилетия живее и твори в различни градове на Европа и Америка, бил е наричан и „гражданин на света“, а някои дори са го смятали за композитор без националност. Но за голяма изненада на тези, които са имали такива схващания за Стравински, през 1962 г., при посещението си в Съветския съюз, той заявява: „Аз винаги съм писал руска музика. Цял живот съм говорил и мислил на руски …“

Освен огромното си музикално творчество, Стравински е написал и няколко книги: „Хроника на моя живот“, „Музикална поетика“, пет тома в диалози, записани от най-близкия му сътрудник през последните години на живота му — диригента Роберт Крафт (1923). Тези трудове разкриват обилен материал за творческите замисли на композитора, за естетическите му виждания, мнението му за състоянието на съвременната музика и пр.

Игор Стравински е роден на 17 юни 1882 г. в Ораниенбаум, сега град Ломоносов. Средата, в която израства, е благоприятна за насочването му към музиката: бащата е известен певец в Петербургската опера, а майката — пианистка. Учи от малък пиано, а като гимназист изучава и теория на музиката. Сериозните му творчески изяви започват през 1902 г., когато става ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита „Фавнът и овчарката“ и бляскавата оркестрова пиеса „Фойерверк“. През 1908 г. Стравински се запознава със Сергей Дягилев (1872–1929), тогава редактор на списанието „Светът на изкуството“, а по-късно и организатор на „Руските сезони“ в Париж. Оттук творческият път на Стравински в продължение на много години е свързан с Дягилев и неговата трупа „Руски балет“. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета — „Жар-птица“, изнесен през 1910 г., „Петрушка“ (1911) и „Пролетно тайнство“ (1913).

Оттук започва световната слава на Игор Стравински. Произведенията му се изпълняват под диригентството на Тосканини, Фуртвенглер, Стоковски, Кусевицки, от по-младите — Ансерме, Мюнш… По време на Първата световна война той живее в Швейцария, след което се завръща отново във Франция. Стравински води много интензивен творчески живот — постоянно пише, концертира по целия свят. Началото на Втората световна война му отнема възможността за творческа работа в Европа и той се преселва в САЩ. Тук макар и в не съвсем млада възраст, пише, дирижира и свири свои произведения, преподава в различни университети и пр. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове — оперите „Славеят“, „Сватба“, „Мавра“, „Едип цар“, „Животът на негодника“ и творби в смесени жанрове — „История на войника“, „Приказка за Лиса, Петлю и Овена“ и др. Освен споменатите три балета той написва още седем, между които „Пулчинела“, „Агон“, „Аполон“, „Игра на карти“, „Целувката на феята“ и др. С голям интерес се ползуват и неговите симфонии: Симфония в до, Симфония в три части, Симфония на палмите, както и много оркестрови пиеси, камерна музика и пр.

Стравински води най-активен творчески живот до дълбока старост. Постепенното влошаване на здравето му не е в състояние да укроти неговия неуморим дух и неугасима страст към творчество. Той пише, дирижира и пътува постоянно. През последните две десетилетия от живота си продължава концертната си дейност с американския диригент Роберт Крафт.
Игор Стравински умира на 6 април 1971 г. в Ню Йорк.
източник: Книга за операта, 1983 година, Сагаев

Игор Стравински