Михаил ГЛИНКА 1804–1857

Глинка е гениален руски композитор. Със своето творчество, изградено върху основата на руската народна песен, в което са отразени мислите, чувствата и стремежите на народа, той извоюва правото си да бъде тачен от благодарните поколения като основател на руския национален музикален стил. Глинка става създател на тази нова музикална школа, която даде силен тласък на развитието на световното музикално творчество, а нейните представители доведоха изкуството до нови върхове. От неголемия брой произведения на Глинка най-значими са двете негови опери „Иван Сусанин“ и „Руслан и Людмила“. Високата идейност и хуманизъм, вложени в произведенията на Глинка, нареждат композитора до едни от най-гениалните руски творци и преди всичко до Пушкнн.

Михаил Глинка е роден на 1 юни 1804 г. в село Новоспаское, Смолянска губерния, в семейството на помешчик. Още от най-ранно детство у него се създава интерес към музиката, предизвикан от малкия оркестър от крепостни музиканти на имението. На десет години Глинка вече свири на пиано, а докато учи в Петербург, той взима уроци при именития пианист и композитор Джон Филд. От това време са и първите му композиционни опити — пиеси за пиано, песни и др. След завършването на Главния педагогически институт Глинка решава да се посвети изцяло на музикалното изкуство. През 1830 г. той заминава за Италия, страната на музиката, където изучава италианския оперен стил. По-късно отива в Австрия и Германия. В Германия учи при видния теоретик Зигфрид Ден. Там написва първите си по-сериозни творби. През 1834 г. младият композитор заминава за родината си, изпълнен с творчески планове. „Тъгата ми по родината ме накара да мисля и пиша по руски“, отбелязва той.

В Петербург започва да търси сюжет за опера. Развълнуван от героичния разказ за подвига на селянина Иван Сусанин, младият композитор се заема с разработването на сюжета. Либретото е написано от близкия до придворните кръгове поет барон Розен. През 1836 г. операта е завършена и изнесена под името „Живот за царя“. След това Глинка става диригент на Придворната певческа капела. На тази работа остава само две години, тъй като тя му пречи да твори активно, а и защото разбира, че не може да намери общ език с директора на капелата. Композиторът отново се насочва към операта и избира поемата на Пушкин „Руслан и Людмила“. Завършва я шест години след първата си опера — през 1842 г.

Между създаването на двете опери Глинка написва и други произведения — песни, инструментални пиеси, музика към трагедията „Княз Холмски“ и др. Оттогава са и едни от най-ценните му творби извън оперите: „Валс-фантазия“, романсите „Помня чудния миг“, „Съмнение“ и др. През 1844 г. Глинка заминава за Франция, след това отива в Испания и прекарва там две години. Плод на преживяното и наученото в тази страна са двете му увертюри: „Нощ в Мадрид“ и „Арагонска хота“. Когато се завръща в родината си, композиторът написва най-значимото си оркестрово произведение „Камаринская“, с което поставя началото на симфонизма в руската музика.
През последните години на живота си Михаил Глинка загубва до голяма степен своята продуктивност. Влошава се и здравословното му състояние. Той замисля симфония по сюжет на „Тарас Булба“ от Гогол, трета опера и др., обаче не успява да ги напише. По време на пребиваването си в Германия Глинка заболява тежко и умира на 15 февруари 1857 г. в Берлин.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Михаил Глинка 1804-1857